Решение № 62 от 27.07.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Етрополе, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100046 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Г. И. Ц., ЕГН ********** с адрес в гр. Е., обл. С., бул.

„Д.“ №.. срещу К. И. Е., ЕГН ********** с адрес в гр. Л., обл. Л, ул. „И. П. И.“ № .. и Н. Д. Д., ЕГН ********** с адрес в гр. Е., обл. С., бул. „Д.“ № хх, с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69 – 80 ЗН, вр. чл. 341, ал. 1 и сл. ГПК, и искане за допускане и извършване на съдебна делба на техен съсобствен имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 974 кв.м., съставляващо имот с пл. № ххх, за което по регулационния план на с. Б. общ. Е., обл. С., са отредени парцели (УПИ) I за имот ххх в кв. хх с площ ххх кв.м., и който имот, с имот с пл. № ххх, образуват парцел (УПИ) II за имот ххх,ххх кв.хх, с площ ххх кв.м., заедно с построените в него къщи и стопански сгради, при граници на целия имот: път, река, Н. Н. К. и Н. О.

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по дарение с № 46, том I, дело № 123/1993 г., съставен на 16.04.1993 г. от М. Н. – районен съдия при Е. районен съд, вписан с рег. № хх/хх.хх.хххх г., парт. книга том 47, стр. 124 на „Служба по вписванията“ при РС – Е. ищецът Г. И. Ц. и отв. К. И. Е. са придобили собствеността върху горепосочения имот, при квоти по ½ идеална част за 1 всеки един от тях. Съгласно същият нотариален акт ищецът Г. Ц. е придобил изключителното право на собственост върху построената в дарената му ½ идеална част, стопанска сграда, а ответницата К. Е. е придобила изключителното право на собственост върху построената в дарената й ½ идеална част, къща - представляваща паянтова жилищна сграда.

Твърди се, че по силата на договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 17.01.2017 г., Община Е. продала на Г. И. Ц. и К. И. Е. имот - частна собственост, актуван с акт №2210/10.09.2016 г., представляващ поземлен имот без пл.№, в размер на хх кв.м. – придаваемо общинско място по регулация и съставляващо реална част от имот I – ххх, кв. хх по подробния устройствен план на село Б. целия с площ ххх кв.м., при граници: улица, терен отреждане „за озеленяване“ и поземлен имот пл. №296 срещу заплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че не е постигната доброволна делба, с оглед на което е предявил искова молба за допускане и извършване на съдебна такава.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. И. Е., е депозирала отговор – чрез нейния пълномощник адв. С. Л. от АК - Л., с който оспорва допустимостта на така предявеният иск, релевирайки възражения за това, че имотът е фактически неподеляем и неговата делба е недопустима, съгласно практиката на ВКС, тъй като в него са изградени сгради – изключителна собственост на съделителите.

С отговора на исковата молба отв. К. И. Е. е предявила насрещетен иск, за който е прието, че представлява инцидентен установителен такъв - за собственост (ИУИ), по смисъла на чл. 212 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, който съдът е допуснал за съвместно разглеждане по делото. В същият иск се заявява, че след придобиването на идеалните части в процесния поземлен имот, предмет на делба, ищцата по него - К. Е., е изградила в тези идеални части паянтова стопанска сграда със застроена площ около 12 кв.м., както й постройка със застроена площ около 40 кв.м. Заявява, че е установила трайно и непрекъснато владение върху тези две постройки в периода от 1993 - 2025 г.

В ИУИ се твърди, че в периода 1993 – 1994 г., ищцата по него е построила в процесния имот, чиято делба се иска паянтовата жилищна сграда със застроена площ от около 12 кв. м. и стопанска постройка със застроена 2 площ от около 40 кв.м., разположени източно от жилищната сграда в имота, с нейни собствени средства и усилия, след което е установила владение върху тези сгради, които са оградени в самостоятелно обособена част на имота и че никой освен нея не е имал достъп до тези постройки от изграждането им до настоящия момент, с оглед на което тя е придобила собствеността върху тях въз основа на давностно владение. В този смисъл К. Е. иска от съда да я признае за техен изключителен собственик и едва след това да се произнесе по предявения иск за делба на имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по ИУИ Г. Ц. е представил отговор – чрез своите пълномощници адв. Г. и адв. Д., които оспорват така предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан. Навеждат доводи за това, че по отношение на въпросните постройки не е налице валиден титул за собственост, както и строителни книжа, с оглед на което същите представляват приращение към земята, по отношение на която е налице съсобственост между страните по делото, респ. че тези постройки не са изключителна собственост на К. Е..

Отв. Н. Д. е депозирала становище по делото (преди датата на първото по него съдебно заседание) – чрез нейния пълномощник адв. М. Й., който твърди, тази ответница притежава изцяло УПИ II – ххх ,ххх от кв. хх на село Б., общ. Е. с площ ххх кв.м. при съседи: път, дол, река, УПИ III – ххх и УПИ I – ххх. Твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 4, том I, дело № 6/1997 г. съставен на 15.01.1997 г. от М. Н. – Районен съдия при РС – Е., отв. Н. Д. Д. е придобила правото на собственост върху имот представляващ дворно място с площ 393 кв.м., застроено със жилищна и стопанска сгради, представляващи част от имот с пл. № ххх, включващо се в парцел II в кв. 61 по регулационния план на с. Б., С. област, която част с имот пл. № ххх образуват парцел II – за имоти № ххх и ххх, кв. хх по регулационният план на село Б., общ. Е., обл. С., целият имот с площ от ххх кв.м., при съседи път, дол, река и собствено. Твърди, че другите страни по делото – Г. Ц. и К. Е. не притежават никакви идеални части (дялове и квоти) в нейните имоти – земя и сгради.

Заявява, че няма претенции по отношение на другия, въведен в делбата недвижим имот УПИ I – ххх, с площ ххх кв.м. в кв. хх по плана на с. Б., както и, че делба на този имот е недопустима и не следва да бъде извършвана.

3

Заявява, че в случай, че се установи, че притежава идеални части от този имот, е съгласна по пътя на преговорите доброволно да се уредят всички въпроси и отношения с другите съделители. В условията на евентуалност и с оглед пълна защита на правата й, тази ответница прави възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на гореописания имот и сградите, построени в него, тъй като повече от тридесет години само и единствено тя ги държи и владее като нейни, отрито е манифестирала това пред другите страни в процеса, никога не ги е допускала до имота си, те не са имали достъп до него, като владението й е било непрекъснато и необезпокоявано.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощниците – адв. Г. и адв. С., които поддържат исковата молба и молят съдът да постанови решение, по силата на което да се произнесе относно поделяемостта на имота. Правят възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание отв. К. Е., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си – адв. С. Л. от АК – Л., които поддържат възраженията си за недопустимост на съдебната делба и молят съдът да прекрати производството по делото. В този смисъл посочват, че с оглед приетото заключение на вещото лице, по безспорен начин се установява, че процесния съсобствен имот е неподеляем, съгласно изискванията на чл. 19 ЗУТ, като с оглед на това и предвид обстоятелството, че съделителите са изключителни собственици на съответни сгради в него, не е възможно извършването на съдебна делба.

Претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание отв. Н. Д., редовно призована се явява лично (първоначално) и се представлява (първоначално и в последствие) от пълномощник – адв. М. Й. от САК, който моли съдът да отхвърли искът за делба като недопустим, със същите като горепосочените аргументи относно безспорно установените по делото факти, касателно наличието на сгради – индивидуална и изключителна собственост на съделителите в процесния имот – предмет на делба. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Моли съдът да му предостави срок за представянето на писмени бележки по делото, каквито, обаче, не са представени в указания от съда срок.

Като писмени доказателства по делото са приобщени представените с 4 исковата молба и отговора документи, както следва: заверено копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по дарение с № хх, том I, дело № ххх/хххх г., съставен на 16.04.1993 г. от М. Н. – районен съдия при Е. районен съд; заверено копие на договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на 17.01.2017 г. между Община Е. (oт една страна) и Г. И. Ц. и К. И. Е. (от друга страна),вписан с рег. № 22/27.01.2017 г., акт № хх, том I, дело № хх/хххх г. по описа на Служба по вписванията при РС – Е.; заверено копие на скица № 14/15.01.2025 г.; заверено копие на удостоверение за данъчна оценка с № 7309015862/27.01.2025 г., издадено от Община Е; заверено копие на скица с № ххх/хх.хх.2011 г., издадена от Община Е.; скица с № ххх/хх.хх.хххх г.; удостоверение за данъчна оценка на имот с № 7309016860/09.09.2025 г., издадено от Община Е.; препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот № х, том I, дело №х./хххх г., съставен на 15.01.1996 г. от М.Н. – Е. районен съдия; Нотариален акт за дарение на недвижим имот №х, том I, дело № х от 15.01.1997 г. на РС – Е.; Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка № ххх, том I, дело № ххх/хх.хх.хххх г. на от С. С. М. – Е.съдия на РС – Е.; заверено копие на скица № 519/24.10.2011 г.; заверено копие на удостоверение за тежести с изх. №18/03.04.2023 г.и заверено копие на скица № 204/29.04.2022 г.; становище от Главния архитект на Община Е. за поделяемостта на имотите – предмет на делба, изискано по реда на чл. 201 ЗУТ, постъпило в РС – Е. с вх. № 1498/17.04.2026 г.; писмо от Общински съвет – гр. Е. относно липсата на прието решение за определяне вида на терена за с. Б., по реда на чл. 19, ал. 2 ЗУТ, постъпило в РС – Е. с вх.

№ 1807/05.05.2026 г. и адвокатски пълномощни.

В съдебно заседание са допуснати до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от страна на ответниците, а именно – Н. Н. М.ова (майка на отв. Н. Д. и леля на ищеца Г. Ц. и отв. К. Е.) и Н. Д. К. (брат на отв. Н. Д. и първи братовчед на ищеца Г. Ц. и отв. К. Е.). В показанията си и двамата свидетели почти еднопосочно излагат твърдения, че процесния имот (в по – голямата му част) е бил собственост на родителите на Г. Ц. и К. Е., които още приживе са им прехвърлили по ½ идеална част от него, като за ищеца – ведно с изградената в тази част стопанска сграда (самалък, плевня), а за отв. Е. – ведно с изградена в прехвърлената й част жилищна сграда. Посочват също така, че след прехвърлянето на имота на ищеца и сестра му, двамата са се 5 разделили и фактически, като са монтирали мрежа по условната граница между идеалните му части и от тогава до настоящия момент тази мрежа не е местена, като всеки един от тях е ползвал своята част от имота и сградата, намираща в нея. Излагат твърдения, че през периода след 1994 г. отв. К. Е. е изградила (с помощта на баща си и съпруга си) в ползваната от нея част от имота допълнителна постройка (навес, склад за дърва). И двамата свидетели посочват, че още докато са били живи родителите на Г. и К., се е запалил самалъкът, който е прехвърлен на ищеца, поради което е изграден наново, като в работата по него са взели участие всички – ищецът, отв. Е. и техните родители. Свидетелите посочват също така, че през годините нито Г., нито К. са имали претенции един към друг за ползваните от тях части от имота и изградените в тях сгради; че всеки си е ползвал неговата част и не е имало никакви спорове между тях за ползването на другата част. Заявяват, че в близост до къщата, която ползва отв. Е. има изградена още една постройка /лятна кухня/, за която св. М.ова посочва, че е изградена още приживе от баща й, а св. К. не посочва кога е построена и от кого.