Определение № 528 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 528 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500390 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на адв.Д. М., пълномощник на ищеца Б. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.“** мак“ **, против определение №430/25.02.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№1829/24г по описа на с.с., с пр.осн.чл.248, ал.3 ГПК.

С атакуваният съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата за изменение решението в частта досежно разноските за присъждане на ищцовия процесуален представител исканото допълнително адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановения акт е останал процесуалният представител, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на исканото адвокатско възнаграждение.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че първоинстанционния съд е уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като е 1 прогласил за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит №2605327/14.07.2022г, сключен между ищеца Б. Ц.

(потребител) и „Кредисимо“ ЕАД, прогласил е също за нищожен, поради противоречие със закона, сключения на 14.07.2022г договор за поръчителство между Б.Ц. и „Ай тръст“ ЕООД. Като последица от това, съдът е уважил и иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, осъждайки „Ай тръст“ ЕООД да заплати на ищеца Б.Ц. 1, 59лв, представляваща недължимо платена сума по въпросния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (05.07.2024г) до окончателното плащане. Не на последно място, съдът е присъдил в полза на адв.Д.М. на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. минимално адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер на 200лв, чието възнаграждение с атакуваното определение е отказал да увеличи, изхождайки от това, че в случая са предявени искове, които произтичат от един и същи юридически факт – договор за кредит, като осъдителната претенция е следствие от уважаване на иска за нищожност, поради което разпоредбата на чл.2, ал.5 Наредба №1/2004г била неприложима. РС е съобразил и обема на извършената от адвоката процесуална дейност по делото.

При тези данни атакуваното определение е правилно и ще следва да се потвърди. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр.

№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.).

При това положение, адвокатското възнаграждение на адв.Д.М. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая са били предявени четири иска – два иска по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, иск за нищожност на договора за поръчителство и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платената въз 2 основа на договора сума. Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договорите съобразно критериите по чл.19, ал.4 ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност на двата договора е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума. Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото исковете за нищожност на договора за кредит са с цена 305,12лв, иска за нищожност на договора за поръчителство е с цена 84,28лв., а този за връщане на платената въз основа на договора сума е с цена от 5лв. Същевременно, извършените от адв.Д.М. процесуални действия се изразяват единствено в подаването на искова молба и една молба, в която се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Предвид горното и икономическата конюктура в страната, съдът намира, че районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на ищцовия процесуален представител адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство за сумата над присъдения размер от 200лв до претендирания такъв от по 480лв с ДДС за всеки ответник.

По изложените съображения атакувания акт ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се сдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №430/25.02.2025г на РС-Благоевград по гр.д.№1829/24г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3