Решение № 140 от 22.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. С., 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500197 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №306/18.04.2023г. по гр.д.

№57/2023г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. М. М. против „...............“ ЕООД, гр. С. искове, както следва: 1. иск за признаване за незаконно уволнението на ищеца и отмяна на Заповед №331/28.11.2022г. на управителя на ответното дружество, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; 2. иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник, строителство“ и 3. иск по чл.213 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2130лв., представляващо три брутни трудови възнаграждения за недопускане на работа в периода 16.09.2022г. – 19.12.2022г. С решението е осъден работодателя „...............“ ЕООД, гр. С. да заплати на Н. М. М. на основание чл.128 от КТ сума в размер на 213лв., представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 08.09.2022г. – 15.09.2022г. без приспаднат данък върху доход на физическо лице и дължими осигуровки, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2023г. до окончателното плащане. На страните са присъдени разноски по съразмерност и ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на СлРС държавна такса и разноски за вещо лице в общ размер от 215лв.

1

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Н.

М. М. и с нея се обжалва посоченото решение в частите, с които са отхвърлени: 1. предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед №331/28.11.2022г. на управителя на ответното дружество и 2. иска по чл.213 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2130лв., представляващо три брутни трудови възнаграждения за недопускане на работа в периода 16.09.2022г. – 19.12.2022г., както и в частта на разноските.

Въззивникът Н. М. чрез пълномощника си адв. Л. А. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че районният съд е приел некоректна фактическа обстановка, като при оценката на фактите и обстоятелствата е подценил или игнорирал част от тях, като е надценил други, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Съдът неправилно приложил правните норми, което е довело до очевидна неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Посочва, че мотивите относно описаното в заповедта нарушение били формални, останали недооценени определени факти и обстоятелства и съдът приложил неправилно закона и задължителната съдебна практика, относима към спора. Посоченото в заповедта нарушение и приетото от съда били съществено различни. В заповедта било описано нарушение „неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване във връзка с неявяване на работа…“, като съдът подменил нарушението, заместил го със свое предполагаемо основание. Посочва, че съдът не може да коригира, подправя, преиначава или дописва описаното от работодателя нарушение. Сочи съдебна практика в тази насока. Посоченото в текстовата част на заповедта нарушение не било сред нарушенията, за които може да се наложи дисциплинарно наказание уволнение. Описаното нарушение в заповедта не е нарушение, а право на работника или служителя да се яви при работодателя, за да даде обяснения или да депозира писмени обяснения. За свое законоустановено право, което не е задължение, работникът или служителят не може да бъде санкциониран. Отделно за описаното в заповедта нарушение не били поискани обяснения от ищеца. За недаване на обяснения не можело да се наложи дисциплинарно наказание, доколкото недаването на обяснения не е нито нарушение, още по-малко тежко по чл. 190 от КТ.

Това правило заповедта за налагане на дисциплинарно наказание незаконосъобразна.

На следващо място посочва, че от узнаването на нарушението от работодателя - на 26.09.2022г., когато ищецът се е явил, за да си вземе оборудването, поради свалените им въжета или от 13.10.2022г. докладната на П., до налагане на наказанието на 19.12.2022г., когато му е връчена заповедта, са минали повече от два месеца, т.е. изтекъл е преклузивния срок за налагане на наказание. В тази насока съдът въобще не е формирал правни изводи. По отношение на иска по чл.213 от КТ въззивникът посочва, че до връчване на заповедта за уволнение на 19.12.2022г. е в трудово правоотношение с 2 ответника и задължение на последния е да осигури достъп и условия на работника за изпълнение на неговата работа. Съдът не ценил показанията на свид. Л. Д. и М. А., които били преки и непосредствени. Съдът не изследвал противоречието в показанията на свидетелите. Прави подробен анализ на събраните гласни доказателствени средства.

Заявява, че от 16.09.2022г. до 19.12.2022г. той и колегата му са се явили на работа с готовност за работа, като за 26.09.2022г. тяхното явяване не се отрича, а се потвърждава от свид. П.. Това правило иска по чл.213 от КТ основателен, съгласно съдебната практика. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваните части и да постанови ново, с което да отмени като незаконосъобразна уволнителната заповед и да му присъди обезщетение за недопускане до работа в размер на три брутни месечни възнаграждения, общо за сумата от 2130лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „...............“ ЕООД, гр. С..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Н. М. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. А., която поддържа въззивната жалба на подробно изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемото дружество „...............“ ЕООД, гр. С., редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. К., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване – допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, 3 намира, че решението е частично незаконосъобразно и неправилно.

От събраните по делото пред районния съд доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищeцът в първоинстанционното производство Н. М. М. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество „...............“ ЕООД, гр. С. въз основа на трудов договор №446/07.09.2022г. на длъжност „общ работник, строителство“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. Договорът е сключен като срочен до завършване на определена работа обект „Текущ ремонт адм. сграда Община С. часовникова кула“.

Ищецът подписал длъжностна характеристика, като основните му трудови задължения били да извършва подготвителни операции и монтаж на различни ел.инсталации, товаро-разтоварни дейности и преносни работи, събира и изнася на определени места отпадъци, извършва обща работа при изпълнение на ремонтни работи, почиства складове и дворни площи, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Ищецът постъпил на работа на 08.09.2022г. Видно от служебна бележка №407/08.09.2022г., подписана и от ответника, на същия бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Ответникът се подписал и в списък на работниците, на които е извършен инструктаж. Подписал се и на списък, от който е видно, че получил на 08.09.2022г. работно облекло и лични предпазни средства, а именно каска, очила, работен полугащеризон, обувки и сигнална жилетка.

На 13.10.2020г. до управителя на ответното дружество била депозирана докладна записка от технически ръководител В. П., относно извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, а именно неявяването му на работа повече от два последователни дни. Посочено, е че не се явявал на работа на работното си място в периода от 16.09.2022г. до датата на докладната записка 13.10.2022г., въпреки отправените покани по телефона от страна на П..

На 18.10.2022г. работодателят издал Заповед № 00022-60, във връзка с докладна записка №2022-06/13.10.2022г. от В. П. и образувано дисциплинарно производство срещу ищеца М. за нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно, за периода от 16.09.2022г. до 13.10.2022г. В заповедта се съдържа покана до работника в тридневен срок от получаване на заповедта да представи писмени обяснения по посочените нарушения или да се яви лично за изслушване. Тази заповед била изпратена по пощата с обратна разписка, но върната, като непотърсена. На 16.11.2022г. заповедта за даване на обяснения е предадена за връчване с нотариална покана чрез помощник-нотариус Ц.Ц. по заместване на нотариус Н.С.. Нотариалната покана за лично явяване при работодателя или за даване на писмени обяснения в определен тридневен срок от 4 връчването за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа в течение на два последователни работни дни за периода от 16.09.2022г. до 13.10.2022г., ведно със Заповедта от 18.10.2022г. са връчени от връчител на нотариус Н.С., рег.№ 123 и район на действие СлРС, на 21.11.2022г. срещу лично положен от ищеца подпис на разписка от същата дата.

На 28.11.2022г. управителят на „...............“ ЕООД, гр. С. издал Заповед за налагане на дисциплинарно наказание №331, с която поради извършване на:

„Неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване във връзка с неявяването на работа в течение на повече от два последователни работни дни през целия период 16.09.2022г. – 13.10.2022г,“, на Н. М. М., на основание чл.188, т.3 от КТ, вр. с чл.330, ал.2, т.6 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовия договор бил прекратен, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че на основание чл.193, ал.1 от КТ, на 18.10.2022г. на служителя е изпратена покана в писмо с обратна разписка, с която му е даден три дневен срок за даване на обяснения; на лицето е връчена нотариална покана за даване на писмени обяснения от призовкар на 23.11.2022г. Прието е, че служителят с поведението си е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 от КТ.

Заповедта е връчена на Н. М. М. на 19.12.2022г.

От заключението по назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно икономическа експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 710 лв. Трудовото му възнаграждение за исковия период 08.09.2022г.- 16.09.2022г. /шест отработени дни/ е в размер на 213 лв. брутно /165,28 лв. нетно възнаграждение. Размерът на обезщетението по чл.213 КТ за периода 16.09.2022г. – 19.12.2022г. е в размер на 2 260,81 лв. брутно/ 2034,73 лв. нетно.