Определение № 2344 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2344 гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20248003101559 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С частна жалба с вх.№4561/14.03.2024г. Р.Д. Д., чрез назначения от съда особен представител адв.Д. П., обжалва определение № 209 от 16.01.2024г. по гр.д. №5401/2023г. на Върховния касационен съд, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 739/19.05.2015г. по гр.д.№1360/2015г. на РС-Плевен и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.

Ответникът по частната жалба-УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Молителката Р. Д. иска отмяна на влязлото в сила на 07.10.2015г. решение №739/19.05.2015г. по гр.д.№ 1360/2015г. на РС-Плевен (потвърдено с решение № 453/97.10.2015г. по в. гр.д. № 563/2015г. на ОС-Плевен), с което е отхвърлен искът й против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-Плевен по чл.242, във вр. с чл.128, ал.2 КТ за заплащане на сумата 4 396,60 лева-трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013г. до 18.07.2014г. В молбата се твърди, че е налице новооткрито доказателство, което е от съществено значение за изхода на гр.д.№ 1360/2015г. - справка от НАП от 12.11.2015г. за коригирано социално 1 осигуряване на молителката за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2014г. Поддържа се, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е основано на неистински документи, представени от ответника-работодател.

За да остави молбата за отмяна без разглеждане предходният състав на ВКС е посочил, че нито в нея, нито в „допълнителната молба“ се съдържа изложение на конкретни обстоятелства, относими към поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съдът е съобразил, че с решение № 31/23.02.2022г. по гр. д. № 4180/2021г. на ІV ГО предходна молба за отмяна на решението на РС е оставена без уважение, тъй като е прието, че цитираната и в настоящата молба като „ново доказателство“ справка от НАП за коригирано осигуряване на молителката не представлява обстоятелство от значение за изхода на спора между страните и не обуславя отмяна на решението на РС-Плевен, на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Приел е, че в молбата за отмяна не се съдържат твърдения, че неистиността на документ, е била установена по надлежен съдебен ред: с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Съставът на ІІІ ГО на ВКС е посочил, че при липса на заявени нови обстоятелства или писмени доказателства, сроковете по всички хипотези на чл.305, ал.1 ГПК са изтекли.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Представената към молбата за отмяна справка (писмо) от НАП от 12.11.2015г. не представлява нов факт и обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, нито съдържа данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства, които да обосноват различен изход по гр. д. № 1360/2015г. на РС-Плевен. Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателката, че след като от НАП е удостоверено нарушение на данъчното и осигурително законодателство при ответника, не е необходимо това обстоятелство да бъде установено и по съдебен ред. Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС общото във всички хипотези на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Това тълкуване се извежда и от нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл.305, ал.1, ал.2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. Изложените твърдения в молбата за отмяна по своя характер представляват оплаквания за допуснати от инстанцията по същество нарушения на съдопроизводствените правила, респ. за неправилност на влязлото в сила решение, които не се обхващат от основанията на чл. 303, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като отмяната на влезлите в сила решения е уредена като самостоятелно извънинстанционно производство, а не като фаза на исковия процес.

По изложените съображения обжалваното определение на предходния състав на ІІІ ГО на ВКС, следва да бъде потвърдено.

2

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 16.01.2024г. по гр.д. №5401/2023г. на Върховния касационен съд, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на Р. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 739/19.05.2015г. по гр.д.№1360/2015г. на РС-Плевен и производството по делото е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3