Решение № 1998 от 04.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. Пловдив, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330103028 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от З. С. С., чрез адв. И. срещу „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността н а Договор № ******* от ******г., сключен между страните и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена недействителността на клаузата, обективирана в гл. I, чл. 1, ал. 2 и ал. 4, т. 7 от договора, сключен между страните.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за кредит № **** от *****г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредитна линия, като кредитният лимит по договора е 2000лв. Сочи се, че ищецът е усвоил по договора финансов ресурс в размер от 1800лв. Поддържа се, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора предвижда задължение за длъжника, в петдневен срок от усвояването на всяка сума в рамките на кредитния лимит да предоставя обезпечение измежду следните: две физически лица- поръчители, наети на безсрочен трудов договор, които следва да получават месечно брутно трудово възнаграждние в размер от 1500 лв, безусловна банкова гаранция от списък с одобрени от кредитора банкови институции или дружество- поръчител, от одобрен от кредитора списък. Изтъква се, че посочената клауза е неравноправна и води до цялостна недействителност на процесния договор.

Поддържа се, че предоставянето на обезпечение е въведено от кредитора като задължително и безусловно изискване за получаването на кредит, като същевременно не е посочено как и с колко се оскъпява кредитът. Твърди се, че ищеца е сключила договор за поръчителство на ******г. с одобрено от ответника дружество- „Кредит Гаранция” ЕООД. Сочи се, че потребителят не е известен как предоставянето на обезпечението ще се отрази на годишния процент на разходите по кредита, тъй като платената сума по договора за поръчителство, която възлиза на 1038, 30 лв., не е включена в ГПР. Поддържа се, че предвид това е налице драстично разминаване между 1 посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на договора, а при условията на евентуалност се твърди да е нищожна на клаузата на гл. I, чл. 1, ал. 2 и ал.

4, т. 7 от Договора. Предвид гореизложеното се предявяват процесните искове при условията на евентуалност. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Поддържа се, че предявеният при условията на евенатуланост иск е недопустим, тъй като касае правоотношение, възникнало между ищеца и дружеството „Кредит Гаранция” ЕООД. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечеие не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК.

По допустимостта на производството:

Съдът счита, че предявените искове са допустими, доколкото от субективните твърдения на ищеца , изложени в исковата молба се изяснява, че се търси прогласяване нищожността на целия договор за кредит ( при условията на евентуалност на чл. 1, ал.

2 от договора), сключен между страните. Следва да се посочи, че ищцовата страна не формулира каквито и да било претенции срещу дружество „Кредит гаранция“ ЕООД, с което е сключен договорът за поръчителство. Нужно е да се изтъкне и че фактът на заплащане на дължимите по процесния договор за кредит суми, не лишава ищцовата страна от интерес да търси неговото прогласяване за недействителен. В случай, че договорът за кредит бъде прогласен за недействителен, предвид нормата на чл. 23 ЗПК, за ищеца би се породило вземане срещу ответника- кредитор за всички суми, които са платени над главницата.

Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между тях е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, тип кредитна линия № ****** от ******г., по силата на който длъжникът е усвоил финансов ресурс в размер от 1800 лв. Отразеният в договора лихвен процент е 35, 47%, годишният процент на разходите е 50 %, а задължението следва да се погаси на 15 месечни вноски.

Липсва спор между страните и че клаузата на чл. 1, ал. 2 от сключения договор за кредит установява задължение за заемателя, в петдневен срок от усвояване на финансовия ресурс да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: да са наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева; 2) одобрено от кредитора дружествопоръчител или 3) неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш 2

Кредит Мобайл“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитора банки, достъпен на уеб страницата на „Кеш Кредит Мобайл“. Към процесния договор за кредит, на длъжника е предаден и погасителен план, в който е включено дължимото възнаграждение по поръчителството, осигурено от одобрено от кредитора дружество.

Съобразно приетия по делото договор за поръчителство, същият е сключен на дата *****г. между ищеца и дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД. Съобразно чл. 1 (2) от посочения договор, същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие, само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума по договора за кредит, не представи поръчителство от две физически лица (отговарящи на посочените по- горе условия) или неотменима и безусловна банкова гаранция. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че хронологията на съставяне на документите свързани с кредита, налага разбирането, че ищеца е задължена да сключи договора за поръчителство с одобрено от кредитора дружество, още към момента на сключване на договора за кредит ( и двата договора са сключени на *******г. ). Предвид това, от една страна кредиторът изобщо не изчаква да изтече срокът от пет дни, в който длъжникът би могъл да предостави някое измежду другите две обезпечения, а от друга, поставя сключването на договора за поръчителство с избрано дружество като неотменимо условие за предоставянето на кредита. Впрочем, това действие се явява и нелоялна търговска практика- обстоятелство, което ще бъде коментирано от правна страна.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, което вещото лице защити в ОСЗ, проведено на 08.10.2021г. се изяснява, че в ГПР по процесния договор са включени единствено разходите за договорна лихва.

Посочено е, че с възнаграждението за поръчителство от посочено от кредитора лице, кредитът се оскъпява с 173, 5741 %.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД като заемодател и ищеца З. С. С. е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1800 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор 3 поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: физическо лице- поръчител ( което следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания ), одобрено от кредитора дружество- поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрит разход за за длъжника ( който кредиторът е прикрил обозначавайки го единствено като „обезпечение“, без да посочи конкретната стойност на това обезпечение и как същото ще се отрази на разходите по кредита ). Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер ( 1800лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за получената сума и възнаградителната лихва (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две физически лицапоръчители, които да отговарят на кумулативно поставените изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът на практика не оставя избор за потребителя и последният е заставен да подпише договор за поръчителство с избрано от самия кредитор дружество. Нещо повече- кредиторът изисква подписването на договора за поръчителство с избраното от него дружество още към датата на сключването на договора за кредит. Кредиторът дори поставя като неотменимо изискване за получаване на кредита, сключването на договора за поръчителство, без изобщо дори да спази петдневния срок, който е разписан в чл. 1, ал.

2 от договора за кредит ( както вече бе посочено и договорът за кредит, и договорът за поръчителство са сключени на *****г. ).