Присъда № 4 от 31.05.2021, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

М О Т И В И към присъда от 31.05.2021 год. по НОХД №812/2020 г. по описа на РС-Хасково Против подсъдимата Н. Д. Ч. , със снета по делото самоличност, е повдигнато обвинение, затова че през периода от м. януари 2019г. до м. февруари 2020г. включително, в гр. Хасково, обл. Хасково след като е осъдена с Решение № 191/31.05.2017г. постановено по гр. дело № 601/2016г. по описа на ОС-Хасково, потвърдено с Решение №22/06.02.2018г. постановено по гр. дело №634/2017г. по описа на АС-Пловдив, влязло в законна сила на 15.03.2018г., да издържа свой низходящ, а именно дъщеря си М. К. А. с ЕГН ***, като й заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно: 14 месечни вноски от по 115 лева /сто и петнадесет лева/ - всичко общо на стойност – 1610 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

Подсъдимата заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновна. В хода на съдебното следствие дава обяснения ,в които твърди, че всеки месец от работодателят й удържал дължимата за издръжката на детето й сума от заплатата . В последната си дума не се смята за виновна по обвинението, по което е привлечена да отговаря и моли да бъде оправдана.

В тази служебният защитник на подсъдимата адв.Б.Д. в хода на съдебните прения счита за недоказана субективната страна на престъплението и моли подзащитната и да бъде оправдана.Алтернативно счита за приложима и разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК ,поради цялостно погасяване на задължението за издръжка за периода на обвинението.

Представителят на Районна прокуратура Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато като правна квалификация на деянието, а именно за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С оглед на събраните в десъденото и съдебното производство доказателства, представителят на обвинителната власт пледира, че поради плащане на дължимата сума за издръжка до приключване на съдебното следствие и липсата на настъпили други вредни последици, на основание чл. 183, ал. 3 от НК следва да не бъде налагано наказание на подсъдимата.

На основание чл.76 от НПК К. И. А. ,в качеството му на баща и законен представител на малолетната М. К. А. е конституиран като частен обвинител в процеса,в което си качество чрез повереника си адв.Д.О. моли на подсъдимата да не и бъде налагано наказание.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с обясненията на подсъдимата, приема за установено следното:

Подсъдимата Н. Д. Ч. е родена на ***г. в гр. Л., общ. Л., обл. Х., ****, неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

В периода от 2003г. до 2009г. подсъдимата Н. Д. Ч. и св. К. И. А. живеели на семейни начала.От съвместното им съжителство на 12.02.2007г. им се родило детето М. К.

А. с ЕГН *** /на 14 години/, което не било припознато от баща си. След раздялата им през 2009г. Н.Ч. и дъщеря й се преместили да живеят в с. Ц. ., обл. Хасково, при новия семеен партньор на подсъдимата, а именно С. Ч., с който впоследствие сключила брак и му родила дете. През 2013 г. подсъдимата напуснала съпруга си С. Ч. и заминала за гр. С.. От 1 този момент нататък подсъдимата не полагала грижи за малолетните си деца, като отглеждането им останало на С.Ч. и майка му – Н. И. Ч.. С решение № 269/11.04.2014г. по гр.д. № 539/2014г. по описа на РС-Хасково ,влязло в законна сила на 30.04.2014г., по отношение на детето М. К. А. била предприета мярка за закрила на детето “настаняване в семейство на близки”, като същата била настанена в семейството на Н. И. Ч. – баба по бащина линия на брата на М.. Впоследствие биологичният баща на М.А. – св.К. И. А. завел дело за установяване на бащинството пред ОС-Хасково. С решение № 191/31.05.2017г. по гр.д. № 601/2016г. по описа на ОС-Хасково, потвърдено с решение № 22/06.02.2018г. по гр.д. № 634/2017г. по описа на АС-Пловдив, влязло в законна сила на 15.03.2018г., бил установен произхода на детето,като било постановено детето М. К. А. да живее при биологичния си баща, на когото било предоставено и упражняването на родителските права и също така Н. Д. Ч. била осъдена да заплаща на малолетното си дете М. К. А. , чрез нейният баща и законен представител К. И. А. , месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от датата на фактическото предаване на детето на бащата и след прекратяване на взетата спрямо него мярка за закрила. На 25.04.2018г. било извършено фактическото предаване на детето, а на 30.04.2018г. бил съставен приемо-предавателен протокол от Дирекция “Социално подпомагане” за предаване на детето, както и Заповед № ЗД/Д-Х-Х084/30.04.2018г. , с която директорът на Дирекция “Социално подпомагане” прекратил определената мярка за закрила на основание чл. 29, т. 9 от ЗЗдет. С решение № 439/20.07.2018г. по гр.д. № 1358/2018г. по описа на РС-Хасково съдът прекратил определената мярка за закрила на детето.

По искане на св. К. И. А. на 20.08.2018г. било образувано изпълнително дело №328/2018г. по описа на ДСИ при РС-Хасково. Видно от изготвената справка от държавен съдебен изпълнител /л.46 /, по изпълнителното дело редовната месечна издръжка за м.05.,07.,08.,09.,10.,11 и 12 .2019г.,както и м.01 и 02.2020г. от по 115 лв. всяка е изплатена по банкова сметка на взискателя. С платежно нареждане от 12.03.2021г. подсъдимата Н.Ч. е заплатила общо сумата от 575 лв. за издръжка на малолетното си дете, отнасяща се за месеците 01.,02.,03.,04 и 06.2019г.

В подкрепа на горната фактическа обстановка са приобщените писмени и гласни доказателства по делото. В съдебно заседание св.К. И. А. заявява, че подсъдимата е изплатила дължимата се издръжка, макар и с известно закъснение.В този смисъл са и обясненията на подсъдимата от съдебното следствие.

Възприетата от съда фактическа обстановка налага следните наказателноправни изводи:

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на съда. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна – това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.Безспорно ,че подсъдимата е задължена с влязло в сила съдебно решение да 2 заплаща ежемесечна издръжка на детето си М. К. А. по гр.д. № 601/2016г. по описа на ОС – гр. Хасково, потвърдено с решение по гр.д. № 634/2017г. по описа на АС- гр.Пловдив, влязло в законна сила от 15.03.2018г..От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и по конкретно констативните протоколи и справки по образуваното изп.дело се установява, че подс.Ч. е заплатила дължимите суми за издръжка на малолетното си дете за месец май 2019 год. и за периода от м.юли 2019г. до м.февруари 2020 г. включително. При наличната установеност по делото съдът прие,че задължението на подсъдимата за горепосочения период е изпълнено изцяло и в срок ,поради което и тя не следва да носи наказателна отговорност .По тези съображения съдът призна подсъдимата за невинна да не е изпълнила задължението си за издръжка за месец май 2019г. и за периода от месец юли 2019г. до месец февруари 2020 г.включитело или общо 9 месечни вноски по 115 лв. или общо за сумата от 1035 лв. и на основание чл.304 от НПК я оправда по обвинението в тази му част . За периода от м. януари до м. април 2019 г. вкл. и за м.юни 2019г. дължимата издръжка е изплатена от подсъдимата в хода на съдебното следствие.

Признавайки я за виновна в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за този период на обвинението , съдът не наложи наказание на подсъдимата, като прие, че в случая са налице кумулативно предпоставките на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. Това е така, защото до приключване на съдебното следствие подсъдимата е изпълнила задължението си за издръжка за периода от месец януари 2019 г. до месец април 2019 г . и за месец юни 2019г., като е изплатила на пострадалия, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете по банков път сумата от 575 лв. , предмет на обвинението, от деянието не са настъпили други вредни последици, както и срещу нея не е било образувано до настоящия момент друго наказателно производство по чл.183 ал.1 от НК.

Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.

Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.!

3