Определение № 26 от 20.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600589 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, против Определение № 495 от 22.11.2024 г., постановено по ЧНД № 831/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик с което е отменено Постановление от 04.10.2024 г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 3123-М-89/2015 г. по описа на *, преписка вх.

№ 523/2015г. по описа на Окръжна прокуратура - Пазарджик.

В протеста се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и не почива на събраните по досъдебното производство доказателства. Излагат се съображения, че разследването е проведено пълно и всестранно, като не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод за извършено престъпление. Прави се възражение, че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, която в случая е 15 години от извършване на престъплението. Иска се отмяната на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението на Окръжна прокуратура – Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по псоченото досъдебно производство.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и 1 обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Протестът е подаден в срок, от процесуално легитимна страна, поради което е допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

Пазарджишкият окръжен съд е намерил за установено от фактическа и правна страна следното:

Наказателното производство по ДП № 3123-М-89/15 г. по описа на * е образувано срещу К. А. Г. за престъпление по чл.219, ал.1 от НК.

Прокурорът многократно е прекратявал наказателното производство по делото. Всяко постановление за прекратяване е отменяно и връщано с указания, които обикновено не са били изпълнявани от прокурора и е следвало ново прекратяване.

Досъдебното производство е внесено с обвинителен акт в съда.

Образувано е НОХД № 355/20 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

С присъда по това дело Г. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Така постановената присъда е отменена с решение на Пловдивския апелативен съд № 129 от 19.08.2022 г., постановено по ВНОХД № 398/2021 г по описа на съда. В решението е прието, че са допуснати множество непълноти в обвинителния акт. Дадени са изрични указания за връщане делото на прокурора за отстраняване на нарушенията. Констатираните нарушения са следните: неконкретно посочване в обвинителния акт на съставомерното поведение на подсъдимия, тоест действията и бездействията на същия, с които обвинението приема, че е осъществено изпълнителното деяние под формата на неполагане на достатъчно грижи, като се посочват правата и задълженията на длъжностното лице и съответно тези от тях които не са изпълнени или са нарушени; не е посочен договор между управляваното от подсъдимия * и „*“ АД гр.*, съответно дата на сключване, срок на действие, конкретни клаузи относно правата и задълженията на страните, както и обстоятелството дали има сключен само един или повече договори; несъответствия в посочените номера и дати на фактури и сумите, сборът от които се явява причинена щета според обвинението; липсата на изложени обстоятелства относно начина, по който процесното имущество е било поверено на подсъдимия по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НК.

С определение от 20.10.2022 г., постановено по НОХД № 405/22 г. по 2 описа на Пазарджишкия окръжен съд е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Пазарджишката окръжна прокуратура за отстраняване на посочените по-горе нарушения.

Последвало е ново прекратяване на наказателното производство с постановление на прокурора от 20.03.2023 г.

С определение, постановено по ЧНД № 633/23 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено с определение по ВЧНД № 385/23 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е отменено цитираното постановление от 20.03.2023 г. Съдът е приел, за допуснати следните нарушения: фактическата обстановка, приета от прокурора, е описана лаконично като е посочено, че за определен период от време купувачът не заплатил сумата за получената дървесина, без прокурорът да обсъди конкретно обстоятелствата, че се касае за период от десет месеца, в който са издадени петдесет и пет фактури; прокурорът не обсъдил гласните доказателствени средства, преди да достигне до извода за субективната страна на деянието.

На прокурора отново са дадени указания да отстрани цитираните нарушения.

С определение, постановено по ЧНД № 169/24 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд отново е отменено постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 12.01.2024 г., като съдът е приел, че постановлението не отговаря в достатъчна степен на изискването на чл.199, ал.2 от НПК за мотивираност. Фактическата обстановка, приета от прокурора, била описана лаконично, не са били изпълнени указанията, дадени в определението по ЧНД № 633/23 г. да се обсъди обстоятелството за продължителния период и множеството експортиран дървен материал през инкриминирания период. Освен това, при обсъждане хипотезата на чл.220 от НК, прокурорът не изложил никакви доводи за евентуалната обективна съставомерност на деянието. Липсвал анализ на доказателствата, от които да се направи извод за липсата на представи за неизгодността на сделката.

Същият бил подходът на прокурора и при мотивиране липсата на престъпление по чл.219, ал.3 от НК - не били изпълнени указанията, дадени в решението на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 398/2021 г .

Прокурорът в разсъжденията си за субективната страна на деянието се позовал на това, че „част от дървения материал е бил заплащан“, без да посочи 3 конкретно каква е тази заплатена част, за да приеме, че всъщност обвиняемият не е целял причиняването на вреди на имуществото на ръководеното от него горско стопанство, както и че не е можел да предвиди настъпването на същите.

За да прекрати за пореден път наказателното производство с обжалваното постановление от 04.10.2024 г., прокурорът приел за установено, че обвиняемият Г. за времето от февруари до края на септември 2009 г. работил като * на *. През този период същият продавал на „*“ АД гр. * дървен материал. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.12 от ППЗГ, дървесината следвало да се предава на купувача след плащане на цената й. Това не се случвало, напротив, дървесината постъпвала в патримониума на купувача, без да бъде предварително платена. Така за периода от 20.10.2008 г до 21.08.2009 г., в нарушение на чл.87, ал.12 от ППЗГ, не била заплатена дървесина на стойност 119825.44 лева. Прокурорът е посочил в табличен вид конкретно всички 55 броя фактури, по които не било извършено плащане. За този период от време била заплатена дървесина на стойност 49034 лв. Дължимата по фактурите сума не е заплатена и към настоящия момент. При така приетите за установените факти, прокурорът приел, че с действията си обвиняемият К. Г. не е извършил престъпление по чл.282 от НК, доколкото деянието не е извършено в органите на държавната или местна власт.

С обжалваното определение, първостепенният съд е приел тези доводи за съответстващи на закона, защото * на * не може да бъде субект на престъпление по чл.282 от НК.

В постановлението на прокурора са изложени и доводи, че действията на обвиняемия могат да се квалифицират единствено като престъпление по чл.219, ал.1 от НК, но като е съобразил момента на извършване на престъплението, периода от 20.10.2008г. до 21.08.2009 г., както и действието по време на материалния наказателен закон – към онзи момент за това деяние се предвиждало наказание лишаване от свобода до три години, е приел, че погасителната давност по чл. 80, ал.1, т.4 от НК към момента на деянието била петгодишна и е изтекла, което преклудира възможността да се реализира наказателна отговорност за процесното деяние.

В Постановлението прокурорът обосновал и липсата на квалифициращия елемент „особено тежък случай“, позовавайки се на чистото 4 съдебно минало и добри характеристични данни на обвиняемия, поради което приел, че липсвало престъпление по чл.219, ал.4 от НК. В Постановлението са изложени доводи за липса на съставомерност и по чл.219, ал.3 от НК, тоест за умишлена безстопанственост. Аргументите се основават на обстоятелствата, че „*“ АД, фирмата-купувач, била един от основните купувачи на дървен материал; съществувала опасност от влошаване качеството на дървесината, ако се забави продажбата, доколкото се съхранявала в гората; имало частично плащане по някои фактури.

Най общо, първостепенният съд е приел, че в тази част постановлението не е мотивирано, независимо от позоваването от страна на прокурора на някои фактически обстоятелства, за които, обаче, прокурорът не казва от кои доказателства се установяват. В тази насока е наблегнал на това, че твърдяната от прокурора опасност от влошаване качеството на дървения материал не се установява от нито едно доказателство по делото. Съдът е посочил и, че прокурорът е приел за ноторно известно, че щом дървеният материал се съхранява на временен склад, то същият може да се повреди, но не посочва откъде прави посочения извод – по делото не е назначена съответна експертиза, която да даде заключение дали условията при които е съхранявана дървесината са можели да доведат да повреждането й и в какъв срок евентуално би станало това. По делото не е изследван въпроса дали при опасност от повреждане на дървесината, това не е можело да бъде избегнато чрез преустановяване на сечта за нуждите на договора със „*“ АД.

На фона на тези неизяснени обстоятелства, контролираният съд е приел за произволно твърдението на прокурора, че опасността от повреждане на добитата дървесина е мотивирала обвиняемия да разпореди предаване на същата във владение на купувача, без да е заплатена цената, в нарушение на договора и на закона. Позоваването и на частичните плащания, за да се изведе липсата на умисъл у обвиняемия да не положи грижи за повереното му имущество е формулирано съвсем общо, без да се посочат конкретно как са разположени във времето плащанията и получаването на дървен материал, без неговото заплащане.

Друг аргумент на прокурора е евентуалната невъзможност да се ползват показанията на починалия свидетел Ж. Х., главен счетоводител на * 5 гр. *. В тази връзка първостепенният съд е приел, че не са обсъдени, наличните по делото три броя рапорти от тази свидетелка, подадени до обвиняемия, още преди инкриминирания период – на 26.02.2008 г., на 09.09.2008 г. и на 25.02.2009 г., с които уведомява обвиняемия за получен от „*“ АД дървен материал, без да е заплатен преди това получен такъв.

По изложените доводи първостепенният съд е приел, че поредното обжалвано постановлението за прекратяване на наказателното производство отново не отговаря на изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК за мотивираност, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на прокурора.

Настоящата въззивна инстанция не споделя крайните изводи правни изводи на първостепенния съд, като намира за основателно възражението на прокурора, че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, която в случая е 15 години от извършване на престъплението. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че отговорът на направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност има преюдициално значение, тъй като при основателност на оплакването е недопустим контрол и обсъждане на обжалвания съдебен акт по същество.

От значение е да се отбележи, че началният момент на давността за преследване е различен в зависимост от формата на осъществена престъпна дейност. Общото правило е, че погасителната давност започва да тече от довършването на престъплението, тъй като това е юридическият факт, който поражда наказателното правоотношение и правото на държавата да преследва наказателно неговия извършител. В случая разследването е водено за престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 от НК /изм., ДВ бр. 26 от 2010 г./ с инкриминиран период от 20.10.2008 г. до 21.08.2009 г. Деянието е довършено на 21.08.2009 г. и от този момент започват да текат погасителните срокове по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК.