Определение № 161 от 17.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500084 по описа за 2025 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК . Образувано е след изпращане по компетентност с Разпореждане № 318/13.02.2025г. по преписка вх. № 2438/19.02.2025г. на председателя на ІV г.о. на ВКС на частна въззивна жалба вх. № 3313/05.02.2025г., подадена от Д. В. Ш. , в качеството и на пълномощник на В. Я. Т. срещу определение № 464/27.01.2025г., постановено по в.гр. д. № 715/24 г. по описа на ВОС, гр. о., с което са оставени без уважение исканията, инкорпорирани в частна жалба вх. № 15303/17.06.2024г. срещу постановеното по същото дело определение № 2047/23.05.2024г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалването в размер на 15 лева и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат исканията на жалбоподателката за освобождаване от държавна такси и предоставяне на правна помощ по в.гр.д.

№ 715/2024г. по описа на ВОС.

С молба вх. № 1747/10.03.2025г. жалбоподателката е отправила искане, съдиите от състава на Апелативен съд Варна да се отведат от разглеждането на производствата, по които страни или пълномощници са В.

Т., В.С. и Д. Ш. и същите да се изпратят на ВКС за определяне на друг съдебен район. Искането е обосновано с мотиви, че съдиите са постановявали съдебни актове по свързани с в.гр.д. № 715/2024г. дела, преграждащи производствата по същите, а един от съдиите е участвал в състава, постановил обжалваното определение № 464/27.02.2025г. и в разглеждането на в.гр.д. № 715/2024г. по описа на ВОС.

1

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на жалбоподателката за отвеждане от разглеждане на делото, предвид липсата на предпоставките по чл.22, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да се произнесе по жалбата, съдът приема следното:

Производството по в.гр. д. № 715/2024г. по описа на ВОС, е образувано по въззивна жалба вх. № 12193/13.02.2024г. от В. Я. Т., чрез адв.

И.Х., вх. № 12195/13.02.2024г. от Д. В. Ш. и вх. № 12194/13.02.2024г. от В.Т.С. срещу решение № 277/24.01.2024г., постановено по гр.д. № 16072/2021г. по описа на ВРС, с което е признато за установено в отношенията межде страните, че Я.С.Т. не дължи на В. Я. Т. суми по изпълнителен лист от 30.04.2003г.: 480лв.-главница за периода от 01.03.2011г. – 01.07.2011г.;

11,39лв.-законна лихва за периода 29.04.2011г. – 04.11.2021г., като е отхвърлил исковете за горницата над 480лв. до 573,66лв. и над 11.39лв. до претендираните 20,46лв., както и суми по изпълнителен лист от 05.07.2011г. – 12960лв. – главница за периода 05.07.2011г. – 05.03.2018г. и 346,51лв. – законна лихва за периода 05.07.2012г. – 04.11.2021г. и иска е отхвърлен за горницата над 346,51лв. до 377,84лв. Във въззивната жалба, подадена от В. Я.

Т. /ответник по делото/ е отправено искане за цялостна отмяна на решението, обосновано с твърдения, че същото е недопустима и неправилно..

С определение № 2047/23.05.2024г., въззивният съд е приел, че Д. В.

Ш. и В.Т.С., не са легитимирани да обжалват решението, тъй като не са имали качеството на страни по делото, по което е постановено обжалваното решение и е прекратил производството по в.гр.д. № 715/2024г., в частта му по въззивни жалби, подадени от Д. В. Ш. и В.Т.С.. Със същото определение е прекратено производството и по подадената от В. Я. Т. въззивна жалба, в частта, с която е обжалвано решението, с което са отхвърлени претенциите на Янко Симеонов Тодоров за признаване за установено, че не дължи на В. Т. сумите по ИЛ от 30.04.2003г., издаден по гр. д.№ 1693/2002г. по описа на ВРС и въз основа на който е образувано изп. д. № 2803/2011г. на ЧСИ Ст. Данова и за сумите по ИЛ от 05.07.2011г., издаден по гр.д. № 17175/20210г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2804/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Данова, поради липса на правен интерес за жалбоподателката да обжалва решението в тези части.

Срещу така постановеното определение № 2047/23.05.2024. е постъпила частна жалба вх. № 15303/17.06.2024г. от В. Т., чрез пълномощника Д. Ш., с която е отправено искане за освобождаване на жалбоподателката от държавна такса за обжалване и за предоставяне на правна помощ.

С определение № 5388/05.12.2024г. ВОС е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за внесена държавна такса по обжалването в размер на 15 лв. по сметка на Апелативен съд Варна или декларация за имотно и гражданско състояние по чл.83 ГПК, в която да декларира доходите си, имущественото и семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, както и други доказателства, удостоверяващи 2 декларираните обстоятелства, с изрично указание, че при непредставяне в определения срок на декларация, исканията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ ще бъдат оставени без уважение.

Определението е връчено на пълномощник на жалбоподателката на 14.01.2025г.

В рамките на дадения едноседмичен срок, изтекъл на 21.01.2025г., жалбоподателката не е предприела действия по изпълнение на дадените от съда указания и не е представила декларация по чл.83, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение № 464/27.01.2025г. исканията по чл. 95 от ГПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК са оставени без уважение поради непредставяне на декларация според дадените указания с определението то 05.12.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства се прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката се извършва като се вземат предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други относими обстоятелства.

Видно от цитираните разпоредби е, че и в двете хипотези е преценяват идентични обстоятелства. Целта на нормите е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство, вкл. адвокатска защита.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположения, а с оглед декларираните от самата нея данни в нарочна декларация, както и въз основа на други представени доказателства и то към момента на подаване на молбата. Доколкото жалбоподателката не е изпълнила дадените от съда указания и не е представила декларация по чл.83 ГПК, съдът не може да извърши преценка относно наличието на предпоставките за освобождаване на лицето от задължението за заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, поради това, че същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата и адвокатско възнаграждение. По делото липсват каквито и да е доказателства относно семейното, имуществено и здравословно състояние, както и за невъзможност жалбоподателката да полага 3 труд и да реализира доходи от това към момента на отправяне на исканията.

От представеното по делото уверение от 26.09.2023г., издадено от Нов български университет, в което е посочено В. Т. е студент в редовна форма на обучение, 4-ти курс, есенен семестър 2023/2024г. не се установява, че В. Т. не разполага със средства за заплащането на държавна такса в размер на 15 лв. и за организиране на защитата по делото, чрез упълномощаване на адвокат, който да я представлява и заплати адвокатско възнаграждение.

От удостоверението не се установява, че към момента на подаване на частната жалба и отправяне на исканията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, жалблоподателката е студент, че не притежава имущество и не полага труд и не получава доходи.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1774/10.03.2025г., подадена от Д.

В. Ш., пълномощник на В. Я. Т., с правно основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на настоящия съдебен състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 464/27.01.2025г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 715/2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4