Определение № 182 от 21.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3489/2025
- Вид
- Определение № 182
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182 гр. София, 21.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503489 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Ц. Т. Ж. срещу определение от 16.10.2025г. на СГС, ЧЖ- I-Е отделение, постановено по ч.гр.д. № 5178/25г., с което е оставено без разглеждане срещу подаденото то нея възражение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Поддържа, че заповедта за изпълнение не й връчвана, както и покана за доброволно изпълнение.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.
Депозиран е писмен отговор от заявителя, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като подадена в предвидения в закона преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че е подадено възражение по чл.423 от ГПК, но и че първоначалното подаденото е било по чл.414 от ГПК и компетентен да се произнесе дали то е в срок е заповедният съд. Прието е, че възражението по чл.423 от ГПК е просрочено.
1
За да се произнесе въззивният съд приема от фактическа страна, че срещу Ц. Ж. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „ОББ“ АД на 27.09.2016г. Такава е издадена на 14.10.2016г. от СРС по гр.д. № 54011/16г. на СРС, 88 състав. От приложените в заповедното производство доказателства от ЧСИ се установява, че заповедта е връчена на Ц. Ж. на 02.11.2017г. по местоработата й, т.е. при условията на чл.47, ал.3 от ГПК.
Съгласно т.5а от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС при издадена заповед за изпълнение по чл.410 и по чл.417 от ГПК длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението, което е подал по чл.414 от ГПК, е извън срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Но на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено за възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като само в тази хипотеза длъжникът няма друг път на защита срещу неправилната преценка за пропускане на срока по чл.414, ал.2 във вр. с чл.418, ал.5 от ГПК. Подаденото възражение от Ц. Ж. на 17.09.2024г. е такова по чл.414 от ГПК и няма изявление от нейна страна за момента на узнаване от нея за заповедта за незабавно изпълнение. Напротив, тя категорично твърди, че такава не й е била връчвана. Не може да се приеме, че тя е узнала за заповедта на 02.11.2017г., доколкото поддържа, че заповедта за изпълнение изобщо не й е била връчвана. Има съществена разлика между узнаване и връчване на съдебен акт. Поради което неправилно заповедният съд е преценил, че подаденото пред него възражение е такова по чл.423 от ГПК, а не по чл.414 от ГПК и го е изпратил на СГС по компетентност. Още повече, че заповедният съд е поискал доказателства за датата на връчване на заповедта за незабавно изпълнение, а не за датата, на която Ц. Ж. е узнала за нея. При анализ на всички тези обстоятелства въззивният съд приема, че СГС е следвало да прекрати производството, да приеме, че възражението е по чл.414 от ГПК, а не по чл.423, ал.1 от ГПК и да го изпрати на СРС като заповеден съд, за преценка на неговата допустимост във връзка със спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК към релевантна редакция на закона.
Въззивният съд следи за валидността и допустимостта на обжалвания 2 пред него съдебен акт. Като е постановил обжалваното определение СГС се е произнесъл извън своята компетентност, постановил е недопустим съдебен акт. Той подлежи на обезсилване като възражението по чл.414 от ГПК на
Ц. Ж. се изпрати на заповедния съд за преценка на неговата допустимост от гледна точка на срока по чл.414, ал.2 от ГПК като се съобрази релевантната редакция на закона.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от 16.10.2025г. на СГС, ЧЖ- I-Е отделение, постановено по ч.гр.д. № 5178/25г. като недопустимо.
ИЗПРАЩА делото на СРС, 88 състав за произнасяне съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182 гр. София, 21.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503489 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на Ц. Т. Ж. срещу определение от 16.10.2025г. на СГС, ЧЖ- I-Е отделение, постановено по ч.гр.д. № 5178/25г., с което е оставено без разглеждане срещу подаденото то нея възражение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Поддържа, че заповедта за изпълнение не й връчвана, както и покана за доброволно изпълнение.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.
Депозиран е писмен отговор от заявителя, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима като подадена в предвидения в закона преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че е подадено възражение по чл.423 от ГПК, но и че първоначалното подаденото е било по чл.414 от ГПК и компетентен да се произнесе дали то е в срок е заповедният съд. Прието е, че възражението по чл.423 от ГПК е просрочено.
1
За да се произнесе въззивният съд приема от фактическа страна, че срещу Ц. Ж. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „ОББ“ АД на 27.09.2016г. Такава е издадена на 14.10.2016г. от СРС по гр.д. № 54011/16г. на СРС, 88 състав. От приложените в заповедното производство доказателства от ЧСИ се установява, че заповедта е връчена на Ц. Ж. на 02.11.2017г. по местоработата й, т.е. при условията на чл.47, ал.3 от ГПК.
Съгласно т.5а от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС при издадена заповед за изпълнение по чл.410 и по чл.417 от ГПК длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението, което е подал по чл.414 от ГПК, е извън срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Но на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено за възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като само в тази хипотеза длъжникът няма друг път на защита срещу неправилната преценка за пропускане на срока по чл.414, ал.2 във вр. с чл.418, ал.5 от ГПК. Подаденото възражение от Ц. Ж. на 17.09.2024г. е такова по чл.414 от ГПК и няма изявление от нейна страна за момента на узнаване от нея за заповедта за незабавно изпълнение. Напротив, тя категорично твърди, че такава не й е била връчвана. Не може да се приеме, че тя е узнала за заповедта на 02.11.2017г., доколкото поддържа, че заповедта за изпълнение изобщо не й е била връчвана. Има съществена разлика между узнаване и връчване на съдебен акт. Поради което неправилно заповедният съд е преценил, че подаденото пред него възражение е такова по чл.423 от ГПК, а не по чл.414 от ГПК и го е изпратил на СГС по компетентност. Още повече, че заповедният съд е поискал доказателства за датата на връчване на заповедта за незабавно изпълнение, а не за датата, на която Ц. Ж. е узнала за нея. При анализ на всички тези обстоятелства въззивният съд приема, че СГС е следвало да прекрати производството, да приеме, че възражението е по чл.414 от ГПК, а не по чл.423, ал.1 от ГПК и да го изпрати на СРС като заповеден съд, за преценка на неговата допустимост във връзка със спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК към релевантна редакция на закона.
Въззивният съд следи за валидността и допустимостта на обжалвания 2 пред него съдебен акт. Като е постановил обжалваното определение СГС се е произнесъл извън своята компетентност, постановил е недопустим съдебен акт. Той подлежи на обезсилване като възражението по чл.414 от ГПК на
Ц. Ж. се изпрати на заповедния съд за преценка на неговата допустимост от гледна точка на срока по чл.414, ал.2 от ГПК като се съобрази релевантната редакция на закона.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от 16.10.2025г. на СГС, ЧЖ- I-Е отделение, постановено по ч.гр.д. № 5178/25г. като недопустимо.
ИЗПРАЩА делото на СРС, 88 състав за произнасяне съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3