Решение № 2786 от 14.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2786 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100114790 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Д. и Д. П. Д. срещу Ю. Б. АД, с която са предявени искове, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 43259,05 лв., получена без основание от ищците за периода 05.11.2015 г.

– 05.11.2020 г. по договор за жилищен кредит № 2646/R/2008 г. от 15.09.2008 г. поради валутна разлика между швейцарския франк и българския лев, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното плащане; с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 11054,89 CHF, платена без основание, представляваща разлика между платените възнаградителни лихви по договор за жилищен кредит № 2646/R/2008 г. от 15.09.2008 г. за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. и действително дължимите възнаградителни лихви, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са кредитополучатели по договор за жилищен кредит №2646/R/2008г. от 15.09.2008 г., сключен с Б.П. Б. АД – праводател на Ю. Б. АД, считано от 12.11.2019 г., на основание на който са получили заем в размер на левовата равностойност на 240000 CHF. Твърдят да е неравноправна уговорката за погасяване на кредита в швейцарски франкове, което не е валутата, в която кредитополучателят получавал доходите си и навеждат доводи, че кредитът следвало да се счита за предоставен в лева.

Навеждат доводи, че когато курсът се покачвал, за една и съща като размер в швейцарски франкове вноска кредитополучателят внасял по-голяма сума в лева, както и, че разликата в курса на швейцарския франк към лева към 1 момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него е положителна величина, формирана след служебно превалутиране от банката по нейн търговски курс към всеки от двата момента, която счита да е печалба за банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената възнаградителна лихва. Навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 28, б.в) от договора. Твърдят, че поради валутна разлика в курса швейцарски франк/български лев, банката е получила без основание сумата от 43259,05 лв. Твърдят да е договорено, че за ползване на заема кредитополучателите ще плащат възнаградителна лихва, чийто размер се определя от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,3% като БЛП подлежал на ежемесечна актуализация. Банката не е извършвала актуализация на БЛП и поради това, ищците са надплатили за възнаградителна лихва сумата от 11054,89 швейцарски франка. Твърдят кредитополучателите да са получили левовата равностойност на 240000 швейцарски франка при обменен курс 1.2267, но въпреки, че кредитът е отпуснат и усвоен в лева, ищците са заплащали месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове като обменния курс многократно е надвишавал обменния курс към датата на усвояване на кредита.. Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва активната солидарност на ответниците. Не оспорва сключването на договора за жилищен кредит с ищците, като кредитополучатели, на основание на който банката е предоставила сумата от 240 швейцарски франка. Навежда доводи, че БЛП и ЛИБОР не са идентични индекси и БЛП е индекс, определян по методика на банката. Прави възражение за погасено по давност вземане. Оспорва кредитът да е предоставен в лева и да е трябвало да бъде погасяван в лева и навежда доводи. Твърди, че погасяванията на кредита са извършвани в швейцарски франкове чрез вноски от банка в чужбина. Твърдят, че ищцата Д. П. Д. не е правила вноски по кредита и процесуалните искове, заведени от нея са неоснователни.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните е прието за безспорно, че на основание договор за жилищен кредит № 2646/R/2008 г. от 15.09.2008 г. Б.П. Б. АД е предоставила на ищците заем в размер на левовата равностойност на 240000 CHF, а ищците са се задължили да върнат предоставената сума в сроковете и при условията, уговорени в договора. От процесния договор се установява, че заемът е предоставен за покупка и ремонт на апартамент (чл. 2). Не е спорно, а и се установява от публичните регистри (ТРРЮЛНЦ към АВ), че считано от 12.11.2019 г. Б.П. Б. АД е праводател на Ю. Б. АД на основание вливане на първото дружество във второто.

Ищците са физически лица, на които , по силата на сключения с банката договор за жилищен кредит № 2646/R-2008 г. е предоставен банков кредит за покупка и ремонт на апартамент. Не се твърди, а и от събраните доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ищците, поради което, 2 същите има качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, приложими са разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.

По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 43259,05 лв., надплатена от ищците за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. по договор за жилищен кредит № 2646/R-2008 г. поради валутна разлика между швейцарския франк и българския лев, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното плащане:

В чл. 1 от договора страните изрично са договорили, че предмет на процесния договор е предоставянето на 240000 швейцарски франка.

Заеманата сума е конкретно определена по размер и валута (швейцарски франкове). В клаузите, касаещи възнаградителната лихва за ползване на кредита (чл. 13, ал. 1, чл. 13, ал. 3, чл. 13, ал. 4 от договора, за съдържанието на клаузите – вж. по-долу) страните изрично реферират към базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове. С нареждането за отпускане на ипотечен кредит от 26.09.2008 г. ищецът Д. Д. е поискал от банката да завери конкретно посочена в нареждането негова разплащателна сметка със сумата от 240000 CHF. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 29.09.2008 г. посочената в нареждането сметка на ищеца Д. Д. е заверена със сума в размер на 240000 CHF. От съвкупната преценка на клаузите в договора и фактите по действията на страните във връзка с искането и предоставянето на заемната сума, се установява, че волята на страните е била заемната сума да им бъде предоставена в швейцарски франкове. Уговорката за предоставяне на заемна сума чуждестранна валута е позволена от закона и в конкретния случай няма основание да се приема за нищожна. От заключението също се установява, че на 29.09.2008 г. от сметката на кредитополучателя Д. Д., по която е постъпила заемната сума, със сумата от 238338,63 швейцарски франка е заверена банкова сметка на кредитополучателя в български лева със сумата от 292370 лв. като е извършено превалутиране по курс CHF/BGN 1,2267.

Превалутирането, обаче, на заемната сума от швейцарски франкове в български лева и преводът на средствата от банкова сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове по негова банкова сметка в български лева не е уговорено в договора за кредит като условие за усвояване на сумата, извършено е след предоставяне на договорената заемна сума съгласно условията на процесния договор и следователно, не влияе на извода за размера и валутата, в която заемът е договорен.

С чл. 25 от договора е договорено, че погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на кредитополучателя. С клаузата на чл. 28, б. в) е уговорено, че кредитополучателят е декларирал, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски 3 франкове), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. Банката не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев.Съставът споделя становището, застъпено в решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о., в което въз основа на задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и практика на ВКС е обосновано, че е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019 г. по дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17 СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3, т.54 и т.56 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС, дело № С-119/17).

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 2 5 и чл. 28, б.в) не отговаря на изискването за яснота и разбираемост.

Не е доказано банката да е предоставила на потребителите към момента на сключване на договора за кредит подробна информация, която да им позволи да преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за които ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо обезценяване на валутата, в която получават доходите си, както и да им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Предоставената от банката информация, декларирана в сочената клауза, че е информиран, че е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в швейцарски франкове и, че това ще доведе до неблагоприятни последици не обосновава извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителите. Не е доказано, че на потребителите, като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 300 месеца за очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, 4 спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите им задължения от валутния риск, който поемат със сключването на договора за кредит в тази валута, и са се съгласили с установените предварително от банката условия, без да може да повлияят на съдържанието им, включително на изявленията в чл. 25 и чл. 28, б. ). С непредоставянето на необходимата информация на потребителите банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение процесните договорни клаузи на чл. 25 и ал. 28, б. в) са довели до значителна неравнопоставеност между страните (вж. по-долу са осъдителните искове). Поради това, че с клаузите на чл. 25 и чл. 28, б. в) във вреда на потребителите върху тях се прехвърля изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, ал.