Решение № 257 от 25.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Стара Загора, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20265530200503 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на М. Т. Т. против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТСС, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25.56 евро/49.99 лева.

Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен и необоснован и като такъв иска неговата отмяна. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Моли за съдебен акт за отмяна на електронен фиш. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Стара Загора, представлявана от гл. юриск. Р. счита, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв моли да бъде потвърден. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. В съдебно заседание не изпраща представител.

Районна прокуратура – Стара Загора, не вземат становище по жалбата и не изпращат представител за съдебно заседание.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с 1 автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 11947640, издаден от ОДМВР - Стара Загора е констатирано, че на 01.01.2026 г. в 12:46 часа в обл. Стара Загора, общ. Стара Загора, на път Първи клас, номер 5, на 221.95 км., на разклон за с. Змейово, управлява в посока гр. Стара Загора, при ограничение на с-тта от 50км/ч въведено с пътен знак В-26, жалбоподателят управлява лек автомобил „******“ с рег. № ******, като се движи със скорост 62 км/ч, при превишена стойност на скоростта – 12 км/ч. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя М. Т. Т., в качеството му на законен представител на собственика на превозното средство, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за това нарушение – „глоба” в размер на 25.56 евро/49.99 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.

От приложените по делото снимки № 120ССА6/0455021, № 120ССА6/0455020, заснети на 01.01.2026 г. с АТСС (ARH CAM S1 120ССА6) е видно, че на 01.01.2026 г. в 11:02 ч., лек автомобил с рег. номер ****** е засечен със скорост +65 км/час при ограничение: 50 км/час. Посочени са GPS координати: 42.481100, 25.613900.

Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил „******“ с рег. № ****** е жалбоподателят М. Т. Т..

От приложения преглед в АИС АНД на фиш серия К №11947640 на ОДМВР - Стара Загора е видно, че същият е издаден на 30.01.2026 г. и е връчен на нарушителя на 30.01.2026 г., като към 11.02.2026 г. няма отразено плащане по него.

Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и протокол от проверка № 015-СГ-ИСИС/25.02.2025г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 за проверено средство за измерване 120ССА6.

Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена заповед № 8121з-1034/20.08.2025 г. на Министъра на вътрешните работи за 2 утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с одобрения образец.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за издаване на АУАН, НП, за използване на технически средства и измервания за контрол и налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

За позиционирането на системата за контрол на скоростта е представен протокол рег.№ 32/05.01.2026г., съставен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Във връзка с местоположението на техническото средство и мястото на извършване на нарушението е предоставено писмо изх.№ 10-113521/24.02.2025 г. на Община Стара Загора от което е видно, че попада в границите на гр. Стара Загора, като не се поддържа регистър с данни за състоянието на пътна маркировка и пътни знаци по улици и пътища от ОПМ.

Събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив, поради което по-подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.второ от НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл.84 от ЗАНН. Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради своите изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Издаденият електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и същия съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В тази насока съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, електронния фиш правилно е бил изпратен на лицето по чл.188, ал.1 ЗДвП – собственика на лекия автомобил.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят 3 е управлявал лек автомобил с ДК № ****** със скорост над допустимата за дадения пътен участък в населено място. Несъмнено доказателство е представеният снимков материал от 01.01.2026 г. за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични две снимки от конкретния клип № 120ССА6/0455021, № 120ССА6/0455020. От тях се установява, че е заснет автомобил „******“ с рег. № ****** в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 65 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч) при разрешена такава от 50 км/ч. В противната насока доказателства не се събраха.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение.

Несъмнено техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 е притежавала необходимите и изискуеми документи по закон документи за първоначален и последващ контрол. От приложените документи от Български институт по метрология се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации № 5126, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокол за проверка № 015-СГИСИС/25.02.2025 г. се установява, че системата за видеоконтрол с идент. № 4

5126, фабр. № 120ССА6 е преминала последваща проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания по смисъла на чл. 4 от Наредбата 8121 з532/2015 г., включително към датата на нарушение – 01.01.2026 г. е била със срок на валидност. Видно е снижаване на наказуемата скорост с – 3 км/ч. /при измерена 65 км/ч - наказуемата 62 км/ч/, което е в интерес на жалбоподателя и се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в действителност е управлявал МПС. Това е и посочената в протокола максимално допустима грешка на системата при отчитане на скорост до 100 км/ч в реални условия.

Съдът при спазване на принципа за разкриване на обективната истина по спора е изискал справка от ОД на МВР – Стара Загора относно обстоятелства по връчването на ЕФ, серия К № 11947640/01.01.2026г., от която се установява, че същият е връчен на жалбоподателя на 30.01.2026г.

Безспорно при описанието на констатираното нарушение не се установява разминаване в данните на процесния електронен фиш и установената по делото фактическа обстановка. Твърденията в посока негодност и незаконосъобразност на използваното АТСС, останаха недоказани. В случая от съдържанието на електронния фиш, както и представените по делото две снимки, става ясно, че нарушението касае скоростта на движение на автомобил, който е в достатъчна степен индивидуализиран, посочени са установената и разрешената скорост, както и превишението на скоростта. Въпреки това събраните и поискани от жалбоподателя доказателства не обориха посочените факти в процесния електронен фиш.

Поради изложеното не може да бъде споделен доводът, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да упражни ефективно правото си на защита.

Правилно е определена санкционната норма за процесното нарушение чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч - глоба в размер на 50 лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин описаното в електронния фиш нарушение и извършването му 5 от жалбоподателя, като при установяване на нарушението и издаването на електронния фиш не са били допуснати съществени, ограничаващи правото на защита процесуални нарушения, опорочаващи го до степен, обуславяща отмяната му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена/превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 130 лева /66,46 евро след превалутиране/, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност.