Решение № 564 от 23.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Перник, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20261720101607 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по предявени от В. П. Т. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД искове по чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл.

143 ЗЗП и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни право при твърденията, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № ************* от 28.01.2022 г., съгласно който кредитодателят "Ти Би Ай Банк" ЕАД се задължава да предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 8000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 41,15%, при ГПР от 49,22%, срещу задължението на кредитополучателя да върне предоставената в заем сума, на погасителни вноски, заедно с договорна лихва и заплатена застрахователна премия. Твърди се, кредитополучателят се е задължил да заплати сумата от 4103,39 лв. като застрахователна премия, която обаче не е включена при изчисляване на ГПР. Посочва, че общата дължима сума по кредита е в размер на 28 697,42 лв. Оспорва договора за кредит като недействителен, поради неправилно посочен ГПР. Посочва, че при изчисляване на ГПР не е взета предвид застрахователната премия, поради което поддържа, че посоченият ГПР не отговаря на действително приложения. Посочва, че действителният размер на ГПР надвишава максималния допустим размер от пет пъти размера на законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът за кредит е нищожен. Липсата на яснота относно начина, по който е формиран 1 посочения ГПР препятствала възможността на ищеца да прецени икономическите параметри и да вземе информирано решение за сключване на договора. Поддържа, че посочването на по –нисък от действителния ГПР представлява невярна и измамна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Счита, че клаузата за заплащане на застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, като уговорена във вреда на потребителя и неотговаряща на изискването за добросъвестност. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. С оглед недействителността на договора заплатената от ищеца сума в размер на 14 000 лева или 7158,09 евро, надвишаваща главницата, се явява недължимо платена, при начална липса на основание, поради което се моли ответникът да бъде осъден да я заплати на ищеца. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор кредит № № ************* от 28.01.2022 г., както и че ищецът е заплатил по него сумата от общо 11 552,91 евро, като в отговора е инкорпорирана справка от системата на Банката за извършени плащания и отнасянето им по пера. Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му. Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Обосновава се, че посочената застрахователна премия не е общ разход по кредита и съответно не следва да се включва при изчисляване на ГПР, като се разяснява как е формиран същия. На следващо място се сочи, че застраховката не е била условие за сключване на договора за кредит и ищецът е пожелал включването й, като преди подписване на договора е бил запознат със съдържанието на оспорената клауза.

Искането към съда е да отхвърлят предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, чл. 143 ЗЗП, поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК и за заплащане на платено без основание – чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

В тежест на ищеца е да установи сключване на договор за кредит, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че сключването на договор за 2 застраховка е задължително условие за сключване на договора за кредит, както и че клаузата за заплащане на застрахователна премия е неравноправна – уговорена във вреда на кредитополучателя и едностранно наложена от кредитодателя, както и че посочената клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузата за застраховка е индивидуално договорена или че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит.

В тежест на ищеца е да установи наличието на разместване на имуществени блага, т. е. че е заплатил на ответника сума в размер на 14000 лева/ 7158,09 евро, надвишаваща главницата от 8000 лева, по силата на договор за потребителски кредит.

Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между тях е сключен на договор за потребителски кредит с предмет паричен заем в общ размер на 8000 лв.; че при формиране на ГПР не е включена застрахователната премия; че ищецът е заплатил по кредита сумата от 11 552,80 евро.

За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски кредит № *************/28.01.2022 г. и погасителен план към него, заявление – декларация за установяване на договорни отношения, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от 28.01.2022 г., сертификат № 1*************2022/28.01.2022 г., копие на лична карта № *************, издадена на 17.10.2017 г. от МВР – Перник.

От тях се установява, че съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата от 8000 лв., представляваща общ размер на кредита, както и сумата от общо 4103,39 лв., представляваща общ размер на застрахователна премия, от която 599,42 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА и 3503,97 лв. По договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА. Общият размер на кредита е посочен като 12103,39 лв.

В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят се превеждат в срок от 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в « ТИ БИ АЙ Банк» ЕАД. Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, в които потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда директно по банкова сметка на застрахователя или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора.

В чл. 19 е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 41.15%, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 3 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49.22%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 28697,42 лв.

В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

От погасителния план, който е неразделна част от договора се установява, че общата предоставена в заем сума от 28697,42 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 16594.03 лева, подлежи на връщане на общо 60 броя равни месечни вноски от по 478.29 лв., с изключение на последната, която е в размер на 478.34 лв., всяка с падеж 05-то число от месеца, с първо плащане на 05.03.2022 г. и краен срок на договора 05.02.2027 г.

В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Ищецът – кредитополучател, е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, като задължително съдържание и условие за действителност на договора за потребителски кредит, се изисква, в него да бъдат посочени: общият размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако 4 при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Чл. 11, ал. 2 от ЗПК предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за кредит и всяка страница се подписва от страните.