Решение № 1680 от 03.10.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.10.2016 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1189 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 626 ГПК във връзка с чл. 17, ал. 1 от регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006 г за създаване на европейска заповед за плащане.

Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че по подадена от него молба за издаване на европейска заповед за плащане № 100911/13.09.2013 г., по която е образувано т.д. № 5085/2013 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, съдът е издал европейска заповед за плащане от 14.10.2013 г., с която е разпоредил ответникът „У.К.Д.“ да заплати на ищеца сумата от 2 565 689,19 евро главница, от която 1 084 076,85 евро по договор за банков кредит под условие № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс от 001/05.01.2009 г. към договора и 1 481 612,34 евро по договор за банков кредит под условие № 223-083/05.01.2009 г., както и лихва в размер на 11 528,22 евро върху сумата от 1 084 076,85 евро за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г. и лихва в размер на 15 755,68 евро върху сумата от 1 481 612,34 евро за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г., изчислена на базата на 1 месечния юрибор и надбавка 9 %, както и разноски в размер на 51 859,46 евро – държавна такса и 23 411,63 евро – адвокатски хонорар. Сочи, че ответникът е подал възражение, поради което издадената европейска заповед за изпълнение не е влязла в сила и производството продължава в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, съгласно чл. 17 от Регламент № 1896/2006 г. Посочва, че в чл. 20 от договорите за банков кредит под условие е уговорена компетентност на българските съдилища, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуване на горепосочените вземания, за които е издадена европейска заповед за плащане. Твърди, че между „У.Б.“ АД, като кредитор от една страна и „У.С.К.“, в качеството на кредитополучател, са сключени два броя договори за кредит, както следва: 1. Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс 001/05.01.2009 г. към договора и 2. Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. Посочва, че по силата на договорите е предоставил на ответника кредитен лимит, в размера на който се е задължил да поеме многократно кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и/или документарни акредитиви при условията, размерите и сроковете, определени с договорите и в съответствие с Общите условия, Тарифата за таксите и комисионните на банката за юридически лица и еднолични търговци, с които кредитополучателите са били запознати и са приели с подписване на договорите. Твърди, че и двата кредита са предоставени под условие до посочения във всеки един от тях лимит без уговорен гратисен период при плащане на гаранция, контрагаранция, акредитив. Конкретните цели на договорите са посочени в чл. 3 – за издаване на една конкретна банкова гаранция за възстановяване на авансово платена от Министерството на околната среда и водите сума в полза на Консорциум „У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б. АД във връзка със сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален център за управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG, между МОСВ и консорциума /Договор № 223-082/18.12.2008г./, респ. за обезпечение на вземанията на У.Б. АД в случай на инкасиране на банковата гаранция за добро изпълнение 961LGI1083290201/24.11.2008 г., издадена от банката в полза на МОСВ във връзка със сключен на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален център за управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG, между МОСВ и У. С.К.А.Р.Л., У. и С. Б. ДА, действащи като консорциум „У. – С. – У.“ /Договор № 223-083/05.01.2009 г./. Твърди, че е издал две гаранции – гаранция за изпълнение № 961LGI1083290201/24.11.2008 г. на договор 124225/D/WKS/BG, изменена, с редуциран размер, от 15.03.2012 г. и гаранция за авансово плащане № 961LGI1083540801/19.12.2008 г., с редуциран размер, съгласно изменение на гаранцията от 14.03.2012 г. По гаранциите е извършил плащане на 09.05.2013 г. на основание писмено искане на Министерството на околната среда и водите, гр. София с вх. № 1701/0380/25.04.2013 г. по описа на банката за сумата 1 466 428,05 евро, на основание банкова гаранция 961LGI1083290201/24.11.2008 г., както и на основание писмено искане на Министерството на околната среда и водите, гр. София с вх. № 1701/0379/25.04.2013 г. по описа на банката за сумата 1 068 388,64 евро на основание банкова гаранция 961LGI1083540801/19.12.2008 г. Посочва, че вземанията му се основават на редовно предявени искове по гаранциите и извършено плащане на 09.05.2013 г. от страна на „У.Б.“ АД в полза на бенефициента – Министерството на околната среда и водите на Република България по двете гаранции. Съгласно т. 8.4. във връзка с т. 9.1. – 9.4. от договор 223-082/18.12.2008 г., след инкасиране на банковата гаранция 961LGI1083540801 от бенефициента, банката служебно е оформила извършеното на 09.05.2013 г. плащане на сумата по гаранцията от 1 068 388,64 евро като кредит, сумата по който е незабавно изискуема при условията, съгласно т. 9.2. от договора. Претендираната от банката главница по цитирания договор за кредит в размер на 1 084 076,85 евро е формирана съгласно чл. 4.2.1. като сбор от платената по гаранцията сума и начислените/събраните за сметка на кредита от банката комисионни съгласно т. 7 от договора в размерите, определени в т.

4.1.4. и 4.2.3. от договора и в съответствие с установеното в тарифата на банката. Съгласно т. 8.4. във връзка с т. 9.1. – 9.4. от договор 223-083/05.01.2009 г., след инкасиране на банковата гаранция 961LGI1083290201 от бенефициента, банката служебно е оформила извършеното на 09.05.2013 г. плащане на сумата по гаранцията от 1 466 428,05 евро като кредит, сумата по който е незабавно изискуема при условията, съгласно т. 9.2. от договора. Претендираната от банката главница по цитирания договор за кредит в размер на 1 481 612,34 евро е формирана като сбор от платената по гаранцията сума и начислените/събраните за сметка на кредита от банката комисионни съгласно т. 7.4. от договора в размерите, определени в т. 4.1.4. и 4.2.3. от договора и в съответствие с установеното в тарифата на банката. Посочва, че претендираната договорна лихва е начислена съгласно т. 10 от двата договора за кредит за периода от 09.05.2013 г. до 20.06.2013 г., съгласно чл. 4.2.2. от договорите, раздел ІІІ от общите условия и тарифата на банката като сбор от 1 месечен Юрибор и надбавка от 9 %. Твърди, че за извършеното плащане по гаранциите и преоформянето на плащанията като кредити по посочените два договора, както и размера на дължимите суми изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника, но дължимите суми не били заплатени нито от него, нито от останалите двама солидарни длъжници. Сочи, че е поел ангажимент към кредитополучателите и е издал банковите гаранции за обезпечаване на задълженията на Консорциум „У. – С. – У.“ със съдружници У. С.К.А.Р.Л., У. и С.Б.

АД пред Министерството на околната среда и водите /бенефициент/ по сключения между МОСВ и Консорциума на 27.10.2008 г. договор за строителство на Регионален център за управление на отпадъци и седем претоварни станции Europa Aid/124225/D/WKS/BG, в съответствие със сключените между банката и кредитополучателите договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-082/18.12.2008 г. и Анекс 001/05.01.2009 г. към договора и договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 223-083/05.01.2009 г. Кредитният лимит по двата договора е разпределен между трите дружества – кредитополучатели, съответно с чл. 2 на Анекс 001/05.01.2009 г. към договор № 223-082/18.12.2008 г., респ. чл. 2 от договор № 223-083/05.01.2009 г., като изрично е договорено и трите дружества, като съдружници в Консорциум „У. – С. – У.“ да отговарят по кредите като солидарни длъжници – всяко едно от тях за дълга и на останалите две дружества.

Сочи, че в чл. 14 от двата договора изрично е записано, че с подписването им третите задължени лица декларират ангажиментите си по договора и поемат задълженията по раздел ІV, т. 12.2. от Общите условия да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по договора в пълен размер – главница, лихви, комисионни и разноски. Твърди, че съгласно т. 9.3. от договорите, всяка сума по кредита под условие е незабавно изискуема и дължима, като кредитополучателят е длъжен незабавно да възстанови на банката начислените и изискуеми вземания по кредита и следващите се комисионни и разноски. Съгласно т. 6.4. от договорите, задълженията на кредитополучателите, произтичащи от договорите, са солидарни и неделими, като вземанията на банката могат да бъдат събрани изцяло от всеки един от кредитополучателите по преценка на банката.

Предвид всичко изложено иска да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в процедура по чл. 625 ГПК вр. чл. 7, параграф 1 от Регламент 1896/2006 г. на ЕП и на Съвета по т.д. № 5085/2013 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав е издадена европейска заповед за плащане, както и да се осъди ответникът да му заплати законна лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане /13.09.2013 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и всички направени по делото разноски.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изцяло фактическите и правни твърдения, изложени в исковата молба.

Счита, че му се дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за европейска заповед за плащане. Твърди, че ответникът е солидарен длъжник, но не е необходим другар с останалите кредитополучатели. Счита, че възраженията на ответника, основани на вида на отношенията между съдружниците в гражданско дружество са неотносими към настоящия спор, тъй като договорите за кредит не са сключени с консорциума, а с отделни и самостоятелни търговски дружества, които действат при условията на солидарност. Посочва, че в конкретния случай „усвояване“ на кредита е налице при издаване на банкова гаранция в рамките на кредитния лимит по договорите за кредит, което в случая е налице по отношение на двете издадени гаранции и заплатените от ищеца суми по тях. Счита за неоснователно възражението на ответника, че договорът е нищожен и сочи, че в самия договор от 05.01.2009 г. е постигнато съгласие между страните по него, че при подписването му „гаранцията е издадена“ /т. 4.1.2./, както и че целта на договора е да обезпечи вземанията на „У.Б.“ АД в случай на инкасиране на банковата гаранция за добро изпълнение № 961LGI1083290201 от 24.11.2008 г., издадена от банката в полза на МОСВ /т. 3 от договора/. По отношение възражението на ответника за липсата на солидарна отговорност, твърди, че приложение намира специалната норма на чл. 304 ТЗ, която изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Оспорва, че с Анекс № 001/05.01.2009 г. е въведена разделност на отговорността на кредитополучателите. Счита, че договарянето на солидарност по договор № 223-083/05.01.2009 г. безспорно доказва, че Анекс 1 към договор № 223-082/18.12.2008 г. никога не е имал за цел отпадане на солидарността, а касае договаряне на кредитни лимити на отделните кредитополучатели, без да засяга режима на отговорността.

Ответникът

„У.С.К.“ оспорва иска. Счита, че двата договора не пораждат солидарна отговорност за него спрямо ищеца. Твърди, че договорите са сключени между ищеца като кредитор, от една страна и У. С.К.А.Р.Л. – като кредитополучател 1, ответника – като кредитополучател 2 и „С.Б.“ АД – като кредитополучател 3, от друга страна.