Определение № 2665 от 21.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2665 гр. София, 21.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002101399 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. Т., подадена чрез процесуален представител адв.

И. М. – Г. против решение № 6227/16.10.2025г. постановено по в.гр.д. № 7207/2023г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 2241/15.02.2023г. постановено по гр.д. № 32707/2022г. по описа на Софийски районен съд е постановено друго, с което по предявения от К. И. Т. с ЕГН [ЕГН] срещу Ф. Д. И. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД е прието за установено, че Ф. Д. И. дължи на К. И. Т. сумата от 2244.91 лева, представляваща част от платена сума в пълен размер от 10 000 лева по сключен между тях договор за изработка от 01.09.2021г. за ремонт на жилище на адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. и подлежаща на връщане на отпаднало основание – разваляне на договора от възложителя поради неизпълнение в пълен обем на уговорените строителни работи от изпълнителя, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2021г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за признаване за установено на вземането на К. И. Т. за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5917/28.02.2022г. по ч.гр.д. № 64579/2021г. по описа на Софийски районен съд.

В жалбата се поддържат касационни основания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена в пълен размер.

Касационният жалбоподател поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл свръхпетитум, въз основа на неизяснени по делото факти и обстоятелства за реално извършените СМР, в противоречие с приетото по делото заключение на СТЕ и кредитирайки изолирано събраните по делото гласни доказателствени средства.

В отговор на касационната жалба ответникът по касация Ф. Д. И., чрез процесуален представител адв. Г. Х. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е недопустима в частта, насочена против въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване на предявения от К. И. Т. срещу Ф. Д.

И. установителен иск за сумата от 2244.91 лева. В тази част с обжалваното решение интереса на касационния жалбоподател /ищец/ е удовлетворен и липсва акт, който да е неблагоприятен за него, поради което касационната жалба е лишена от правен интерес. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.

В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.

283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване на неблагоприятната част от решението, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: по силата на сключен между страните на 01.09.2021г. договор за извършване на ремонт, ищцата възложила, а ответникът приел да изпълни основен ремонт в жилището на възложителя, без в договора да са уговорени и конкретизирали отделните подлежащи на изпълнение СМР по вид, обем и начин на изпълнение и без да е уговорен срок за изпълнение на работата. На основание сключения договор ищцата заплатила на ответника сумата от 13000 лева, от които претендира 10000 лева на отпаднало основание – разваляне на договора поради виновно неизпълнение на ответника.

Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства /обяснения на ответника по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК; гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. А. – приятел на ищцата, които съдът намерил за изолирани и неподкрепени от другите доказателства по делото и от признанията на ищцата в исковата молба; писмени доказателства – стокови разписки и заключение на СТЕ; показанията на свидетеля Х. Т. – електротехник и колега на 2 ответника, които съдът кредитирал като подробни, логични и последователни, основаващи се на преки и конкретни възприятия от дейността му в обекта/, въззивният съд приел за установено, че част от уговорените в договора СМР /признати в исковата молба и доказани с писмени доказателства/ са били изпълнени от ответника в обекта на ищцата. Свидетелят Т. е работил по инсталацията в апартамента на ищцата по молба на ответника, с когото работели заедно, за да извърши електрическата част от вътрешния ремонт. Тъй като инсталацията е била стара, той я е сменил изцяло, като е сложил нови кабели. Работил е около 20 дни, като дейността му е включвала и пускане на антени и интернет кабели. Апартаментът е бил разкъртен, а подовите настилки – махнати. Когато той е отишъл, баните са били направени с нови плочки /като на едната е оставало много малко/, а водопроводът бил сменен. Сложили са мивки, душове и батерии. Според него ремонтът е бил почти завършен от ответника, като е оставало да се сложат само една-две конзоли за контакти и една разклонителна кутия.

Изработил е скрито осветление на окачения таван, като работата е била преработвана два или три пъти, тъй като на ищцата не е харесвала изпълнението, което е налагало всеки път сваляне и ново слагане на гипсокартона и осветлението. К. Т. му е дала 2000 лв. при започване на работата, от които той е купил материали за 1000 лв. По-късно, по нейно искане, той е върнал 1000 лв., които след това са му били дадени от Ф. Д. И.. Трудът му не бил заплатен, тъй като К. е имала претенции, че 2000 лв. не покриват изработеното, въпреки че според него, само материалите са над 1000 лв. Ищцата е живеела в апартамента по време на ремонта, ползвайки една от стаите и едната баня. Напуснал е обекта, преди стените да бъдат измазани.

От заключение на проведена пред въззивната инстанция СТЕ, изготвено въз основа на извършен от експерта оглед на жилището на 26.06.2024г., съдът приел, че жилището е след изцяло изпълнен основен ремонт, завършен и с налично обзавеждане във всички помещения. Предвид степента на завършеност на жилището няма технически способ, който може да определи кое СМР кога е изпълнено и от кого. Стойността на описаните в табличен вид довършени СМР по средни пазарни цени за периода септември – октомври 2021г. възлиза на 7755.09 лева.

При тези факти от правна страна въззивният съд извел, че спорни в отношенията между страните с оглед противопоставените от тях позиции – съответно, че е налице неизпълнение от страна на ответника – изпълнител, респ. че работата е изпълнена и приета в срок – са въпросите дали сключеният договор е бил развален от ищцата поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, както и дали исковата сума от 10000 лева подлежи на връщане като дадена на отпаднало основание.

От анализа на установеното от събраните по делото доказателства приел, че от показанията на свидетеля Т. по делото е установено, че в жилището на ищцата са били изпълнени в напреднал етап СМР, чието прекъсване е настъпило поради спорове между страните, а не поради виновно неизпълнение или спиране на работата от страна на изпълнителя. При така установеното извел, че по делото не може да се направи извод, че изработеното е с такива недостатъци, които не могат да бъдат отстранени, и толкова отклоняващо се от възложеното, че да е негодно за договореното и обикновено предназначение, съответно, че на това 3 основание за възложителя е възникнало правото на разваляне на договора. Съобразил, че съгласно чл. 265, ал. 2 от ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. За да се приеме, че недостатъците са съществени посочил, че е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Освен това, при вече започнало и обективирано частично изпълнение, каквото е установено по делото и явяващо се основание за плащане на възнаграждение, при оспорване от страна на възложителя, е от значение изричното приемане на изработената част, причината, довела до незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече реализираното. В този случай отбелязал, че следва да се съобрази дали съответната част от поръчката може да бъде полезна на възложителя, както и това дали съответната част е била приета от последния.

Изтъкнал, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори и когато впоследствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна.

Въззивният съд достигнал до извод, че в конкретния случай е налице изпълнение от страна на ответника на съответната част от поръчката и приемане на тази част от възложителя и по делото не е доказана абсолютна негодност на изпълненото, необходимост от цялостното му разрушаване или невъзможност за използване по предназначение. Липсата на такива доказателства приел, че обосновават неоснователност на твърдението на ищцата за разваляне на договора. Отбелязал, че дори да се приеме, че действително не се е стигнало до окончателно ремонтиране на апартамента, то по делото не е установено по категоричен начин това да се дължи на виновно неизпълнение на ответника, а от данните по делото е видно, че се дължи на възникнал спор между страните и претенции от страна на ищцата, довели до неплащане на възнаграждението на подизпълнителите. Въз основа на заключението на СТЕ, подкрепено и от показанията на свидетеля Т. извел извод, че изпълнителят е извършил възложената работа, като изработеното не е негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, което да обоснове развалянето на договора от ищцата.

Въззивният съд съобразил, че на изпълнителя се дължи възнаграждение за действително извършената от него и приета от възложителя работа. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.

Посочил, че съответното изпълнение предпоставя съответно възнаграждение, респ. намалението му в съответствие с изпълненото, като една от възможните хипотези на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. Съобразил, че разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД задължава поръчващият да заплати възнаграждението за приетата работа. С оглед установеното, че стойността на изпълнените от ответника довършителни СМР възлиза общо на 7755.09 лева заключил, че ответникът по иска е доказал извършването на строително-монтажни работи 4 на тази стойност, която му е дължимо платена на договорно основание, което не е отпаднало. Така обосновал неоснователност на иска за връщане на тази сума на отпаднало основание, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.