Решение № 1757 от 30.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Плевен, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430104761 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С. Р. С. против ***, в която се твърди, че на *** ищецът е сключил *** с ***, с посочена главница в размер на 700.00 лева, а общата сума която следва да върне кредитополучателят е в размер на 735.84 лева, платима в срок от 45 дни от датата на сключване на договора. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 5.120 % - лихва в размер на 35.84 лева, а ГПР е в размер на 49.930 %. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от *** Излага се, че в изпълнение на горното на същия ден ищецът е сключил *** с *** по силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 300.16 лева. Твърди се, че погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 1036.00 лева на ***. Счита, че така сключения между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила; 2. нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; 3. сключен в нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът и *** не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата преддоговорна информация и не са получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може 1 да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без ищецът да е изразил валидно своето съгласие; 4. сключен в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той. Излага се, че в договора единствено е посочен ГЛП от 3.38 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се, че освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения ***), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения. Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 384.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на самия договор. Счита се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Излага се, че в т. 5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с ***ство, предоставено от ***в полза на ***. Сочи се, че на същия ден ищецът се е задължил да заплати на *** възнаграждение в общ размер на 300.16 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на ***. Ищецът счита, че в настоящия случай сключеното с ***съглашение не 2 отговаря на принципното значение и цел на ***. Твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв ***, с лице, избрано и посочено от кредитора, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният *** излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Излага, че процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да сключи *** с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост да се увеличава. Навеждат се доводи, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /***ство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се и че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че от начина, по който е формулирана процесната клауза и поконкретно от „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита" води до извод, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между ищеца, ответника и *** Излага се, че целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице ***е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „***“.

Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за заплащане на ***ство към ***, която счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР.

Поради изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл.

22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми; 7.нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване 3 на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 8. нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество. Прави се извод, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 9. унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 25.00 лева, като частичен иск от сумата в размер на 336.00 лева, представляваща недължимо платени суми по ***/***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В 4 съдебно заседание на 31.10.2022г., на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаването му до размер на сумата от 731.00 лв., от които 35.84 лв. възнаградителна лихва, 300.16 лв. - възнаграждение за ***ство, и 395.00 - такса за напомнителни писма и просрочие, представляващи недължимо платени суми на ответника.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът твърди, че не е надлежна страна по спора, тъй като процесният *** е сключен между ищеца и ***, Излага се, че твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и че сключените договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че начислената лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно уведомявана. Сочи се, че вземанията на *** произтичат единствено и само от валидни договорни основания сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н.