Решение № 278 от 17.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Варна , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900016 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.XXXII ГПК /Търговски спорове/.

Образувано е по искова молба на В. С. АТ., ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН **********, двете от гр.****, представлявани от общ пълномощник адв.Т.Б. от АК Пловдив, за осъждане на ответното дружество ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, София, да заплати на всяка от ищците по 90 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на техния внук К.Д.К., починал при ПТП на 17.08.2018г., причинено от П.В.П., признат за виновен с присъда по НОХД №895/2020г. по описа на ОС – Варна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2020г. до изплащане на задължението както и сторените разноски.

Ищците твърдят, че имат легитимация по предявения иск в качеството си на баби на починалото лице К.К.. Излагат, че на 17.08.2018г. последният като водач на ППС мотоциклет Сузуки, с рег.№****, претърпял ПТП с л.а.Фолксваген Голф, с ДК №****, собственост на Н.П., управляван в момента на ПТП от П.В.П., при което мотористът починал. Твърди се, че ищците са били изключително близки с внука си – преживели са в резултат от загубата му огромен шок и болка. Твърдят, че отношенията в семейството са били много хармонични и сплотени, поддържали са постоянен контакт с внука си, разчитали са на неговите грижи. След смъртта му са изпитали огромна празнина и силна емоционална травма.

1

Твърдят, че за пътния инцидент е проведено наказателно производство, приключило с присъда по НОХД №895/2020г. на ВОС, НО, с която е установена вината на деликвента.

Твърдят, че към момента на ПТП деликвентът е имал валидна застраховка на Гражданската отговорност в ответното дружество по полица №BG/22/118000394499 с покритие към 17.08.2018г. Твърдят отправена до ответното дружество застрахователна претенция като последният документ – присъдата по НОХД, е депозирана на 11.11.2020г., но независимо от това в нормативно предвидените срокове застрахователят не е обезщетил увредените лица.

Тъй като застрахователят е уведомен на 22.04.2020г., ищците претендират присъждане на законна лихва върху главницата, считано от този момент до окончателното изплащане. С допълнителна молба се уточнява, че писмената застрахователна претенция е заведена при ответника на 29.10.2020г.

С отговор на исковата молба от 09.03.2021г. ответникът оспорва допустимостта на производството като сочи, че при заявяване на извънсъдебната претенция не била посочена банкова сметка на ищците. Направено е възражение за неспазване на местната подсъдност съгласно чл.115 ГПК с оглед наличието на постоянен и настоящ адрес на ищците в гр.****, съотв. компетентност на ОС - Добрич. Оспорва се основателността на исковете. При заявяване на претенцията пред ответника не са доказали неговата отговорност. Отделно от това, твърди се превес на вината на починалото лице за настъпване на ПТП. Сочи се, че в наказателното производство е установен принос на К.К. за причиняване на ПТП. Твърди се, че лицето не е ползвало защитна каска и предпазно облекло, т.е. че е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.137е от ЗДвП; нарушени са при управление на мотоциклета и разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.21 и чл.42 от ЗДвП, поради което мотористът е създал опасност за движението като е поставил деликвента в невъзможност да избегне ПТП.

Релевират възражение за принос на пострадалия в размер на поне 90% поради нарушение на правилата за движение по пътищата.

Отделно от това, ответникът прави възражение относно материалната легитимация на ищците като лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС 4/1961г. и ТР №1/2016г на ОСГТНК на ВКС. Твърди се, че ищците не са легитимирани да претендират обезщетение, тъй като не е била налице изключително близка връзка между тях и починалото лице, която да надхвърля обичайните отношения между баба и внук. Ответникът оспорва твърденията, че ищците са били близки с починалия, че са живели в общо домакинство, че са били зависими от починалото лице. Твърди се отделно завишаване на претенциите на двете ищци и несъответствие на размера на обезщетението с чл.52 ЗЗД. Оспорва се и искът по чл.86 ЗЗД като се застрахователят се позовава на разпоредбата на чл.497 КЗ. Претендира се отхвърляне на исковете с възлагане сторените от ответника разноски на ищците. Направени са доказателствени искания.

С допълнителна искова молба ищците поддържат претенциите си изцяло. Възразяват за наличие на съпричиняване на вредоносните последици от пострадалия. Твърди се, че починалото лице е било с предпазна каска и предпазно облекло към момента на ПТП.

2

Позовават се на задължителната сила на присъдата по НОХД №895/2020г. на ВОС. Оспорва се нарушаване разпоредбите на ЗДвП от страна на пострадалия или връзката им с процесните последици. Претендират, че право на обезщетение имат лицата не поради твърдяно родство, а поради наличието на дълбока емоционална връзка между починалото лице и ищеца. Поддържа се твърдение за изключителна близост и привързаност на ищците с починалия. Твърди се, че исковете са съобразени с обичайните размери обезщетения при смърт и не са прекомерни. Прави се довод, че с претендирания размер обезщетение не би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците.

С допълнителен отговор се ответникът поддържа направените възражения срещу исковете, вкл. механизма на произшествието, наличието на значителен принос на пострадалия, прекомерност на заявените обезщетения. Поддържа се оспорване на мат.легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС 4/61г.

Въз основа на извършената размяна на книжа, съдът намира, че спорът подлежи на разглеждане от субективна страна по реда на гл.XXXII ГПК.

Искът е допустим с оглед разпоредбите на чл.380 КЗ. Ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за производството съгласно чл.83, ал.1 ГПК.

Неоснователно е възражението за местна некомпетентност на съда поради алтернативно предоставения на ищеца избор в разпоредбата на чл.115, ал.2, последно предложение от КЗ.

В съдебно заседание ищците, чрез адв.Б., поддържат исковете, не оспорват обективирания в определение №623/27.05.2021г. проектодоклад на спора.

Ответникът, представляван от адв.Д., поддържа отговора на исковата молба и оспорва основателността на исковете; не оспорва изготвения доклад.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение по цитираната в исковата молба застрахователна полица по „Гражданска отговорност“, за л.а. Фолксваген Голф с ДК №****. Не се спори относно качеството на ищците като възходящи от втора степен – баби на починалото при ПТП лице.

Същевременно е постановена присъда по НОХД 895/2020г.на ВОС. Всички останали обстоятелства са спорни и подлежащи на установяване посредством допустимите доказателствени средства, съобразно разпределената на страните доказателствена тежест.

Въз основа на влязлата в сила присъда по НОХД №895/2020г. на ВОС, съдът приема за безспорно обстоятелството, че на 17.08.2018г., при управление на л.а.Фолксваген Голф с ДК 3

№****, водачът на автомобила П.В.П., нарушил правилата за движение по пътищата съгласно чл.25 от ЗДвП, като в резултат на това по непредпазливост причинил смъртта на друг водач К.Д.К., ЕГН ******, който управлявал мотоциклет Сузуки с ДК №**** и реализирал посочения в чл.343а вр.чл.342 и чл.343 НК престъпен състав. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се спори, че именно уврежданията на починалото лице при ПТП на 17.08.2018г. са причина за настъпилата по-късно същия ден смърт на К.Д.К..

С оглед на изложеното, елементите от състава на чл.45 ЗЗД, съдът намира за установени посредством приложената присъда на ВОС и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2012/17.08.2018г. на ОДМВР –Варна, Сектор Пътна полиция. Предмет на установяване по делото е степента на понесената от ищците вреда, поотделно за всяка от ищците, съответно адекватния размер на обезщетение за неимуществени вреди. Следва да бъде установена материалната легитимация на ищците съобразно постановките на ТР №1/2018г. на ОСНТГК на ВКС. В тежест на насрещната страна е установяване по реда на пълното и главно доказване съпричиняване на вреденосните последици от страна на пострадалото лице, съответно основание за намаляване отговорността на деликвента, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на деликвента.

Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест между страните, по настоящото дело са изслушани Съдебно-медицинска експертиза /на л.184/ и Автотехническа експертиза /на л.194 и сл. по делото/, с които се установяват следните обстоятелства от значение за спора: На 17.08.2018г. в резултат на ПТП К.К. като мотоциклетист е получил тежка травма на гръдния кош със счупване на ребра в ляво и в дясно; пълно прекъсване на гръбначния мозък; разкъсване на бял дроб, контузия на белите дробове и нахлуване на кръв в тях, излив на кръв в плевралните кухини; разкъсно-контузна рана на главата с кръвонасядане по меките обвивки на дяснотеменната слепоочна област. Установено е, че към момента на ПТП К.К. е бил с поставена прадпазна каска. Същата е помогнала да бъдат избегнати по-сериозни травми в областта на главата, вкл. контузия на мозъка и др. Причина на леталния изход са нараняванията в гръдната област като вещото лице сочи, че същите биха били получени и с предпазно облекло на моториста. Според вещото лице, съобразно очертания механизъм на настъпване на ПТП, смъртта на К.К. е била непредотвратима.

Причина за смъртта на лицето е тежката съчетана травма на глава, гърди, гръден кош, гръбначен стълб, довели до настъпване на травматичен шок. Водеща причина за настъпване на смъртта е травмата на белите дробове и причинения двустранен хемопневмоторакс, множеството счупвания на ребра и гръдна кост.

От заключението на САТЕ, която съдът също кредитира като обективна и професионално дадена, се установява, че произшествието е настъпило в участъка на 4 бул.Осми приморски полк, посока от кв.Виница към центъра на гр.Варна, в място с временна организация на движението при извършвани ремонтни работи по пътя, при двупосочно движение с временна вертикална маркировка. Двете превозни средства – лекия автомобил и мотоциклетът са се движили в една лента, в посока град Варна откъм Виница.

Поради заварената реорганизация на движението и липсата на насрещно движещи се автомобили, водачът на л.а. решил да направи рязко завой в ляво към отбивката за магазин Кауфланд. По това време движещия се отзад /през няколко МПС/ мотоциклет, управляван от К.К., предприел маневра изпреварване като при ускоряване на скоростта се удря в застаналия вече /към този момент/ напречно на платното л.а., който извършва маневра завой на ляво. Водачът на мотоциклета е бил с поставени предпазна каска и защитно облекло.

Според вещото лице, травмите биха настъпили независимо от ползваните предпазни средства.

В заключението се посочва, че на място е била създадена временна организация на движението, въз основа на заповед на кмета на гр.Варна от юли 2018г. Били са поставени пътни знаци С4.3 и С4.4. Процесните ППС са се движили в южното платно на бул.Осми приморски полк като мястото е имало поставен обозначителен знак А23 „Участък от пътя в ремонт“, поставен вдясно на пътното платно, който има за цел да укаже на водачите да извършват предпазливо движение и маневри, с повишено внимание. На място вещото лице посочва поставените вертикални пътни знаци, които са регулирали движението поради ремонта на пътя. Били са поставени и вертикални стойки С26, които да обозначат движението в ляво от тях. Според протокола за оглед на процесното ПТП, цитиран от вещото лице, на място не е имало знаци, които да ограничат завиването наляво на водача на л.а.Фолксваген; между отделните стойки С26 не са били опънати въжета или ленти, които да попречат завиването наляво. Не е бил наличен знак В22 „забранено завиването наляво“ и пътен знак В23 – „забранено завиването в обратна посока“. От поставените хоризонтално и вертикално знаци не се усановява забрана МПС да извърши маневра завой наляво. Според вещото лице, ограничението на скоростта на движение към датата на ПТП – 17.08.2018г., според временната организация на пътя, е била 30 км./ч. за всички участници в движението, вкл. МПС. Не е констатирано отклонение от това указание от деликвента – същият се е движил със скорост от 10.62 км/ч непосредствено преди удара. Скоростта на процесния мотоциклет преди удара е 86.12 км./ч, което очевидно надхвърля в пъти нормалното и изискуемо поведение на водача в конкретния участък. Водачът не е могъл да възприеме поради движещите се преди него други ППС, подадена от л.а. Фолксваген светлинен сигнал за завиване наляво. Съгласно отговор на въпрос №14, мотоциклетистът е могъл да се размине с лекия автомобил ако се е движил със скорост от 30 км.м.- разрешената за съответния пътен участък. Това би дало възможност на водача на мотоциклета да съобрази поведението си като намали още скоростта и дори при сблъсък, не биха настъпили тези непредотвратими вреди. При скорост от 30 км/ч мотоцикретът би могъл да избегне удара, тъй като опасната зона на спиране е 14.29 м., а разстоянието на което е бил спрямо МПС, е 23.03 метра. Заключенията се поддържат при устното изслушване на вещите лица.

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bba8598-1dcb-401d-b126-175ef059948b