Решение № 17462 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17462 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110106980 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. П. срещу И. П. М..

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 07.03.2022 г. около 12:30 ч. в гр. София, на ул. „********“ възникнал конфликт между него и ответника И. М. във връзка с движението на управляваните от тях автомобили по горепосочената улица. При посочения конфликт ответникът слязъл от управлявания от него автомобил и отишъл до автомобила на ищеца, който също излязъл от колата си. в този момент И. М. започнал да нанася удари с юмруци в областта на лицето на ищеца. съпругата на ищеца също излязла от автомобила и се опитала да ги разтърве, но ответникът я избутал. По това време в района бил Х.К – служител на МВР, който случайно възприел конфликта, приближил се и подал звуков сигнал. След като К. слязъл от автомобила си ответникът преустановил нападението си, като от носа на ищеца започнало да тече кръв. Ищецът се прибрал в дома си, но болката в носа му не затихвала и на следващия ден той подал жалба в 3 РУ на СДВР, а на 09.03.2022 г. отишъл в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където бил приет за операция на носа.

Ищецът сочи, че вследствие нанесените му от ответника удари получил следните наранявания: кръвонасядане на горен клепач на лявото око, кръвонасядане на горен и долен клепач на дясното око, оток на носа, охлузвания по гърба на носа в горната трета и счупване на носните кости, без данни за затруднения в дишането или обонянието, които увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 11.03.2022 г. ищецът бил опериран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, за което заплатил сумата в размер на 917 лева, въпреки че бил осигурен.

Механизмът на увреждането на ищеца бил установен с влязло в сила Решение по НАХД №79/2023 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.

Сочи, че вследствие нанесените удари е претърпят следните неимуществвни вреди: кръвонасядания на клепачите, които му причинили локализирана болка, чувствителност и натиск в зоната на очите, както и усещане за тежест и болка при всяко движение на очите, през първите 30 дни; зрителни нарушения: кръвонасядането 1 и отокът повлияли на зрението му, като предизвикали замъгляване, с припокрИ.е на част от зрителното му поле през първите 20 дни. Ищецът Б. П. усетил остра болка при нанасянето на удара от Ответника. При натиск върху засегнатата зона на носа е изпитвал болка, както и при дишане и кихане за близо месец. Заради счупване на носните кости изпитвал и болка в областта на носа, която била по-интензивна при опит за натиск върху носа и при промяна на положението на главата, до операцията на носа. Заради значителния оток, който е имал, било затруднено движение на лицевите мускули, като това е довело до усещане за тежест и дискомфорт в лицето, през следващите 30-40дни. Кръвонасяданията на му причинявали болка, когато са били в контакт с околната среда и при движение, като хронично се усещали като туптящи или болни през първите 10 дни. Наранявания по лицето на в зоните около очите и носа, му причинявали и емоционА. стрес, за външния му вид и непредсказуемостта за сроковете за възстановяване, като са водили до временен дискомфорт в социални ситуации, както и до по-ниско самочувствие през следващите 30-35 дни. Всеки опит на Ищеца Б. П. да се движи мускулите на лицето, включително при говорене, смях или при опит да се отворят очите, е усилвал болката през първите 30 дни.

Вследствие нанесените удари му се наложило да претърпи оперативна интервенция на носа, която довела до следните болки и страдания. В първите 10-15 дни след операцията е изпитал значителна болка в областта на носа, което се дължало на хирургическото наместване на костите и хрущялите, както и на възпА.ието след операцията. Носът на Ищеца е бил чувствителен при всякакви опити за докосване или лек натиск. Често е усещал болка при опит за почистване на носа или при носене на слънчеви очила за първите 30-40 дни. След операцията ищецът страдал от оток в носа и около него, който се е разпространил и към клепачите и бузите. Това е довело до усещане за пълнота и натиск в лицето, което е било доста болезнено, през първите 2030 дни. Образували се хематоми (синини), които се появили в първите 7-8 дни след операцията и се разпространили върху кожата около носа и очите, като същите били болезнени и са предизвиквали допълнителен дискомфорт. Поради отока, операцията и поставянето на вътрешни тампони в носа, ищецът имал затруднено дишане през носа през първите 10 дни, като това било изключително неприятно и е предизвикало допълнителна тревожност. След операцията носната лигавица на ищеца била много чувствителна и суха, което е причинило дискомфорт при дишане през първите 20 дни, както и усещане за дразнене и болка при всяко дишане през носа. След операцията мускулите на лицето на Ищеца били много чувствителни, а всяко движение провокирало болка, особено като използвал мускулите около носа и устата, дори при говорене и/или при обикновена усмивка през първите 20-30 дни. Твърди, че операцията била сложна поради посериозни увреждания на нервите в зоната на носа, като ищецът изпитвал тъпа и пулсираща болка. Такива болки се появявали епизодично и по лицето първите 15-20 дни. Ищецът изпитвал и психологическо страдание, свързано с външния вид по време на възстановяването, особено докато отокът и синините са били значителни. Тези емоционални реакции са го довеждали до стрес и притеснение за възстановяването и възможността за перфектен резултат от операцията, през първите 30-40 дни. Ищецът следвало да носи специални тампони вътре в носа, които са предизвиквали болка и дискомфорт, както и усещане за натиск вътре в носа. Тези устройства са затруднявали дишането му и са му причинявали неприятно усещане за "пълнота", докато са му ги махнали. Твърди, че през първите 4872 часа след операцията болката била най-силна и интензивна, като тя е била облекчавана с болкоуспокояващи лекарства. Усещал леко неудобство или чувствителност в носа в продължение на няколко седмици, като използвал студени компреси в първите 10-15 дни. Били му предписани болкоуспокояващи медикаменти, които приемал 30-40дни. Бил принуден да поддържа своята глава в повдигнато 2 положение, като през първия месеца след операцията спал със специална възглавница с по-голям обем, за да се намали отокът. Било му забранено физическо натоварване и активност през първите 5-6 седмици след операцията, за да се предотвратят усложнения и да се осигури правилно възстановяване, а процесът на пълното възстановяване на носа при ищеца отнел 6 /шест/ месеца от момента на извършване на операцията.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 5500 лева – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получените от него телесни увреждания от нанесените му от ответника М. удари в главата на 07.03.2022 г. около 12:30 ч. на ул.

„********“ в гр. София, ведно със законната лихва от 07.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 917 лева – обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за неговото лечение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че причинил на ищеца телесните увреждания, посочени в Решение по НАХД №79/2023 г. по описа на СРС, НО, 13 състав. Оспорва всички останали увреждания, които ищецът твърди да е преживял като причинени от него. Не било ясно каква е причината ищецът да не бъде приет по спешност още на 07.03.2022 г., когато е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и не ставало ясно за какво е платена сумата в размер на 917,40 лева, доколкото лечението на ищеца било заплатено от Здравната каса по клинична пътека №136. Въпреки решението на СРС, с което ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление спрямо ищеца не била доказана безспорно причинно-следствената връзка между извършеното престъпление от ответника и получените от ищеца увреждания. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинл другиму. По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи юридически факти: 1) деянието, а именно че ответникът е извършил процесното деяние; 2) противоправността на деянието; 3) вредите, а именно, че е претърпял твърдяните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер; 4) наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпили вреди.

Не е спорно по делото, че с Решение от 11.05.2023 г., постановено по НАХД №79 от 2023 г. по описа на СРС ответникът И. П. М., ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 07.03.2022 год., около 12:30 часа в гр.София, кв.“Красна поляна“, на ул. „********“, срещу бл. ***, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на Б. Д. П. му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на горен клепач на лявото око, кръвонасядания на горен и долен клепач на дясно око, оток на носа, охлузвания по гърба на носа в горната трета и счупване на носните кости, които увреждания са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на отделната личност, при липса на личен мотив – с което е осъществил състава престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал.1 от НК ответникът е 3 освободен от наказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай е налице решение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с което обаче се разрешават същият кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в конкретния случай), поради което следва да бъде зачетено в настоящия процес. В този смисъл Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК.

С оглед на изложеното предмет на установяване по настоящото дело е вредата, а именно – че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди в претендрания размер; причинната връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди.

По делото е представена фактура №0400007607/11.03.2022 г. и касова бележка към нея, от които се установява, че на посочената дата ищецът е заплатил сумата в размер на 900 лева – избор на екип – оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с много голям обем и сложност – без процедура с код 20.96, 20.07, 20.98, както и потребителска такса в размер на 3x5,80 лева, т.е. ищецът е заплатил сумата в общ размер на 917,40 лева.

За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства по делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, както и са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Полина П. – съпруга на ищеца.