Решение № 19119 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19119 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110173299 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 срещу К. А., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 333,33 лв., представляваща остатък от главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685/12.08.2023 г. за вноска с падежна дата 11.10.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2023 г. до 11.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2024 г. по ч. гр. д. № 28613/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав.

Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че между него и ответницата К. А. съществувало облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685 от 12.08.2023 г., сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като отношенията между страните се регулират от общи условия за предоставяне на кредит от разстояние, публикувани на електронен адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че договорът се сключва след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което кандидатът подлежи на одобряване. Твърди, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, за която от ищцовото дружество е направена справка за валидност, от която се установявало, че същата е валидна. Сочи, че за сравнение е предоставена и снимка тип „селфи“, при която ответницата държи лицето на личната карта до своето. Сочи, че бил извършен и видеоразговор, в който се потвърждавало самоличността на лицето. Посочва, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Твърди, че описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2 000 лв., която на основание чл. 2, ал. 2 от договора е била преведена по банкова сметка с титуляр К. А. в „Първа инвестиционна 1 банка“ АД. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 6 месечни погасителни вноски, от които първите 5 в размер на 333,33 лв., а 6-та в размер на 333,35 лв., падежирали в периода от 11.09.2023 г. до 08.02.2024 г., като претендира само вноската с настъпил падеж на 11.10.2023 г. в размер на 333,33 лв. Твърди, че вноските били дължими, ведно с договорна лихва при уговорен лихвен процент от 40,15 %, която за периода от 12.08.2023 г. до 11.09.2023 г. възлизала в размер на 66 лв. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. А., с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и да е получила заемната сума по същия в размер на 2 000 лева, но оспорва основанието на което се претендират исковите суми.

Ответницата К. А. предявява насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685 от 12.08.2023 г. поради неточно посочено в него ГПР, за което излага подробни аргументи. Счита, че процесният договор е нищожен, тъй като в посочения в същия ГПР не е включена сумата, предвидена като неустойка, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя в размер на 797,76 лв. Твърди, че размерът на ГПР е неправилно изчислен, като действителният такъв не отговаря на изискването на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда твърдения за нищожност на уговорената в процесния договор неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави и поради нарушаване принципа на справедливостта, както и че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната исковата молба от ответника по насрещния иск от „Изи Финанс“ ЕООД, като счита, че същата не отговаря на изискванията по чл. 211 от ГПК. Намира я за недопустима, понеже на практика защитата на ответника в производството по първоначално заведените претенции, се изразява в доказването на онова, което първоначалната ответница претендира в насрещната искова молба - прогласяване на процесния договор за кредит от разстояние за недействителен. По същество – намира насрещната искова молба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендират се разноски на основание чл. 78, ал. 2, евентуално ал. 3 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представен като доказателство по делото Договор за предоставяне на кредит № 449685/12.08.2023 г., се установява, че между „Изи Финанс“ ЕООД и К. А. е сключен договор за кредит за сумата от 2000 лв. за периода от 180 дни, с падежна дата – 11.09.2023 г.

Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя възлиза на 2230,94 лв. / в случай на предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок/, респ. на сумата от 3028,70 лв. / при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок/. В клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора се предвижда, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя главницата в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от него банкова сметка или в офис на „Изи Пей“ АД.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес.

По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т.1.1 от ОУ кандидатът посещава уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната страница на сайта с натискането на бутон „Вземи сега“. Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, 2 същият попълва въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон „Напред“ и изпраща своето изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. В случай, че кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите общи условия – неразделна част от договора, а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит.

В 7-дневен срок кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с общите условия – неразделна част от него и стандартния европейски формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от „Изи Финанс“ ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема същия, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него банкова сметка, или на каса на офис на „Изипей“ АД.

Представено е платежно нареждане за вътрешнобанков превод на „Първа инвестиционна банка“ АД от 26.07.2021 г., от който се установява, че в деня на сключване на процесния договор – 12.08.2025 г., в 09:50 часа, кредиторът „Изи Финанс“ ЕООД е извършил паричен превод в полза на ответницата К. А. за сумата в размер на 2000 лв., с посочено основание: Договор за заем № 449685 (номера на договора за кредит).

Изведените до момента правно релевантни факти, прочие, са безспорни между страните, а именно сключването на процесния договор за кредит от разстояние с установеното съдържание за сумата в размер на 2 000 лева и изплащането на посочената сума в полза на кредитополучателя. Безспорно е също, че ответницата е извършвала плащания съгласно погасителния план, но в един момент е преустановила плащането.

Спорният момент по делото се свежда до това дали договорът е действителен с оглед уговорките, съдържими в него, респ. дали ответницата – кредитополучател дължи връщане на непогасените суми и ако да – в какъв размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685 от 12.08.2023 г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата за сключване на същия в твърдяната форма; изпълнение на задължението си по договора за предоставяне на заемната сума на ответника; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията и техния размер; изпадане на ответника в забава плащането на сумите по договора, както размера на задължението.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.