Решение № 483 от 19.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Б., 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20242120200191 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на : С. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. против Наказателно постановление № 230769-002500/02.11.2023 г., издадено от началник група към ОДМВР Б., с-р “Пътна полиция” Б., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител. Молят НП да бъде потвърдено. Не сочат 1 доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.10.2023 г. около 20:30 часа, в гр. Б., на ул. „Х. Б.“, до № ..., в посока бул. „С. С.“, проверяващи – служители на с-р “Пътна полиция” Б. установили, че жалбоподателят управлява лек автомобил, „Сеат Леон СТ“, с рег.№ ..., собственост на „А.“ ООД,Булстат: ..., като при извършената проверка отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000, с номер ARLB-0021.

Бил издаден талон за медицинско изследване №0183752 и 7 броя холограмни стикера № А082633, които били връчени на жалбоподателя в 21:10 часа.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От датата на нарушението – 12.10.2023г. до датата на уведомяване на жалбоподателя за съставеното против него НП, е изминал период по –малко от година, като за допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е три години. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване 2 правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство. Твърденията на защитата в тази насока, съдът намира като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.

В съдебно заседание, актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да бъдат кредитирани.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. Това нарушение, според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно – наказващият орган.

За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ, от страна на жалбоподателя, се ползваха обективните и кредитирани показания на актосъставителя, от писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД МВР Б.. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са се случили в обективната действителност. Обстоятелството дали лицето е било употребило алкохол или не е без значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП, така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо средство за алкохол водач е бил издаден талон за медицинско изследване. При всички случаи на отказ от извършване на проверка с техническо средство, съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция” гр. Б./ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване, с оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на алкохол у водача на моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба № 3

1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване, не се елиминира възможността за осъществяване на състав на административно нарушение, по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя, така и от административно – наказващия орган. Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото му за извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДВП, не поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на вмененото му за осъществено административно нарушение – доколкото и в описателната част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.

Правилно, според съдебния състав е приложена и санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДВП с наложени съответно предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.

Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на чл.

174, ал. 3 от ЗДВП и като нарушена и като предвиждаща съответната за уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия законотворец подход, в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от състава на нарушението и предвиденото наказание, намиращ приложение и при много други административни нарушения по ЗДВП.

Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано в тази част, поради което, следва да бъде потвърдено.

4

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно - наказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което следва жалбоподателят да заплати на АНО направените по делото разноски, в размер на 100 /сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Б.кият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0769002500/02.11.2023 г., издадено от началник група към ОДМВР Б., с-р “Пътна полиция” Б., упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. против С. Д. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН: **********, да заплати на Началника група към ОДМВР гр. Б., Сектор Пътна полиция, , сумата от 100 /сто/ лева, за направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване

Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването. пред

Б.ки

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5