Решение № 19 от 06.01.2020, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 19

06.01.2020 г. Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XX - ти наказателен състав

На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Станимира Иванова

Секретар: Г. Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Иванова

НАХ дело № 3451 по описа за 2019 година

Производството е по реда на чл.416, чл.6, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, срещу наказателно постановление (НП) № 02-0002497 от 17.07.2019 г. на Директора на „Дирекция по труда“ - Бургас, с което, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3500,00 лв.

В жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се посочва, че същото било постановено и в нарушение на процесуалните правила. На първо място, се оспорва изцяло приетата за установена от административнонаказващия орган

/АНО/ фактическа обстановка. Изтъква се, че БУЛСТАТ, посочен от актосъставителя в АУАН, бил сгрешен, което било съществено процесуално нарушение. Прави се възражение, че АУАН не бил съставен на датата на установяване на административното нарушение /30.04.2019 г./, а на 13.05.2019 г., което обосновавало неговата незаконосъобразност. Освен това, се излага аргумент, че още по-голямо нарушение на правата на санкционираното лице било съставяне на протокол за проверка не към датата на самата проверка, а отново на 13.05.2020 г., т.е. в същия ден с АУАН, което пък поставяло в невъзможност санкционираното лице да се защити в производството. С оглед на всичко изложено, се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. При условията на евентуалност, се моли за изменението му в частта относно наложената санкция, като иска същата да бъде намалена до предвидения в закона минимум.

В последното провело се пред настоящата съдебна инстанция заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. В допълнение на изложените вече аргументи посочва, че св. И.И.Р. не е знаел какво подписва в деня на проверката, поради което атакуваното наказателно постановление следвало да бъде отменено.

Представителят на АНО оспорва жалбата и излага подробни аргументи за което. Посочва, че не са били допуснати в хода на производството процесуални нарушения. Сочи, че е установено по несъмнен начин, че лицето Р. е престирало труд, което се установявало не само от попълнената под негова диктовка Справка, но и от непосредствените впечатления на проверяващите. В същото време отношенията между него и дружеството-жалбоподател не били уредени като трудови такива, макар императивната норма на закона да го изисква. Моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.04.2019 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Бургас на място в строителен обект: жилищна сграда с гаражи в УПИ * по плана на ж.к.“Меден рудник“, находящ се в гр.Бургас, изпълняван от „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, в качеството му на възложител и изпълнител.

По време на проверката били констатирани различни нарушения, които били описани подробно в съставения протокол № ПР1914983/13.05.2019 г. /л.7-10/. В точка 5 от протокола било посочено, че строителните отпадъци не се съхранявали по подходящ начин на специално оборудвана площадка, а са разхвърляни по цялата територия на обекта, което не е в съответствие с нормативните изисквания, за което са издадени съответните предписания.

На 18.06.2019 г. е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Бургас отново в същия обект на място по повод последващ контрол касателно изпълнение на дадените по-рано предписания.

Присъстващите свидетели Д. и Д. – и двете служители на Дирекция „ИТ“- Бургас, констатирали, че при влизане в обекта се намирали две лица- А.М.А. и И.И.Р., които извършвали обща работа по почистване и заявили, че са работници. На същите били дадени справки по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ за попълване. Тъй като св.Р. посочил, че не може да пише, същата била съставена от А.под негова диктовка. В нея било изписано, че към датата на проверката Р. работил във „„Ф.Т.“ ЕООД, от около месец, със сключен трудов договор като „общ работник“, с почивни дни събота и неделя, с работно време от 08.00 до 17.00 часа и трудово възнаграждение от 580 лв.

Още на същия ден – 18.06.2019 г., на представител на дружеството-жалбоподател била връчена призовка до „„Ф.Т.“ ЕООД, за явяване на 25.06.2019 г. в Дирекция ”ИТ”-Бургас и представяне на изискани с призовката документи. Документи, касаещи сключен трудов договор между И. И. Р. и „Ф.Т.“ ЕООД, не били представени. Бил представен само Граждански договор съгласно ЗЗД от 10.06.2019 г., сключен между И.И. Р. и „„Ф.Т.“

ЕООД, и сочена да е изходяща от Р. декларация по чл.43, ал.5 и ал.6 от ЗДДФЛ.

Впоследствие на 02.07.2019 г. бил съставен протокол за извършена проверка на място и по документи №ПР1921543/02.07.2019 г. /л.28-30/ както и АУАН № 02-0002497 от св.Д.. В АУАН било посочено, че при извършена на 18.06.2019 г., около 14.00 часа, на място в строителен обект: жилищна сграда с гаражи в УПИ ******* по плана на ж.к.“Меден рудник“, находящ се в гр.Бургас, изпълняван ***********, в качеството му на възложител и изпълнител, се установило, че лицето И.И.Р. извършвал дейност като общ работник, тъй като носел строителни материали. Посочено било още и, че Р. е попълнил справка по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в която декларирал, че работи в дружеството-жалбоподател от около месец със сключен трудов договор като „общ работник“, с почивни дни събота и неделя, с работно време от 08.00 до 17.00 часа и трудово възнаграждение от 580 лв. Актосъставителката посочила и че на 25.06.2019 г., 01.07.2019 г., и 02.07.2019 г. при проверка по документи в Дирекция „ИТ“-Бургас не са били представени документи, касаещи трудово правоотношение с И. Р.. Извършена била и справка на трудови договори в ТД на НАП-Бургас по ЕГН на лицето Р., но също не се установило регистриран трудов договор между него и дружеството-жалбоподател. С оглед на това и св.Д. заключила, че към 18.06.2019 г. „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**, в качеството си на работодател по смисъла на КТ, не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като към тази дата не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.И. Р., ЕГН:

**********, с което била нарушена нормата на чл.62, ал.1, вр с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството, на когото АУАН бил предявен за запознаване. Същото лице възразило, като собственоръчно посочило, че бил наличен граждански договор за И.Р., който бил представен на проверяващите, както и че анкетната карта е подписана празна от Р., а впоследствие била попълнена от различно от него лице.

На 17.07.2019 г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 3500 лева.

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид тази норма констатациите, съдържащи се в АУАН, който е редовен като съставен от компетентен орган, при спазване на процесуалните разпоредби на закона и съдържащ всички законоустановени реквизити, има обвързваща съда материална доказателствена сила. Призумптивната доказателствена сила, установена в цитираната разпоредба, означава, че нарушителят е този, който следва да докаже по несъмнен и категоричен начин твърденията си за неизвършване на констатираното нарушение, което в настоящия случай не е направено. В конкретния случай тази призумптивна доказателствена сила не беше оборена.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства, инкорпорирани в показанията на разпитаните свидетели – Д. и Д.. Съдът кредитира и показанията на св. М. доколкото от тях може да се извлече, че той е установил контакт между Р. и дружеството-жалбоподател, тъй като последното е имало нужда от човек, който да почиства строителните отпадъци. Тук следва да се посочи, че е трудно да бъде осъществен контакт със св.И.Р., тъй като същият видимо не разбира всички въпроси, които му се задават на български език, а впоследствие това се установи и за турския език. Същият по време на разпита отговаряше лаконично и кратко, като включително преводачът установи, че трудно се разбира какво говори последния. Самият той показва, че не възприема информацията изцяло, както и че говори предимно на турски диалект с български думи. С оглед на това и съдът кредитира показанията му дотолкова - доколкото от тях може да се извлече, че е бил на строителния обект, стопанисван от „Ф.Т.“ ЕООД, по време на проверката и че е престирал труд, като е почиствал строителни отпадъци, което му е било и възложено, тъй като в тази им част показанията му се подкрепят от останалия доказателствен материал. Като цяло между страните няма спор, че към 18.06.2019 г. лицето И. И. Р. е бил установен на строителен обект, изпълняван от „„Ф.Т.“ ЕООД, ЕИК:**,, в качеството му на възложител и изпълнител.

Спорните моменти се съсредоточават около това – дали в този момент Р. е полагал труд или не, както и дали административнонаказателната процедура е проведена законосъобразно или не.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Тук следва да се отговори на възраженията за незаконосъобразност на АУАН и НП. Действително при изписване на ЕИК на дружеството-жалбоподател в АУАН е допусната техническа грешка, като третата цифра е неправилно изписана като „3“, вместо „2“. Това, обаче, по мнение на настоящия съдебен състав не опорочава административнонаказателното производство. АУАН е съставен в присъствието на представител на „„Ф.Т.“ ЕООД, който се е запознал със съдържанието на АУАН още в деня на съставянето му. Изложил е възражения, но нито едно в тази насока.

Освен това, съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Не представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че АУАН и ПИП са съставени в един ден, както и това, че АУАН не бил съставен в деня на установеното нарушение, а именно 30.04.2019 г. Първо, следва да се посочи, че нарушението е установено да е извършено на 18.06.2019 г., а не на 30.04.2019 г.