Определение № 204 от 17.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Пазарджик, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20245200100079 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба с вх. № 1121/01.02.2024 г. от С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. В. С., срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени не имуществени вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Постъпила е молба вх. № 2017/28.02.2024 г. от ищцата, чрез адв. С., с която заявява, че прави изменение на основанието на иска, като претендира законна лихва не от датата на исковата молба, а от 13.04.2023 г.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства, да бъдат изискани преписките по наказателното дело, както и да се обяви за ноторно решение на ЕСПЧ по делото Османов и Юсеинов срещу България, приключило 2004 г., като се изиска делото от Министерството на провасъдието, като искането се обосновава с размера на обезщетението, което е присъдено на жалбоподателите.

Ответникът ПРБ, чрез прокурор Станка Димитрова от Окръжна прокуратура

–

Пазарджик е поискал да бъдат приобщени към доказателствения материал цялата преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик, както и ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП.

По допустимостта на производството:

Сезиран е родовокомпетен съд – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 1 от ГПК.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. Правната възможност за гражданите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, като предявят иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 274 от 11.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 914/2014 г., III г. о. , когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага (чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ). В случая е предвидено този закон да се прилага само след изчерпване на административната процедура и ако не се стигне до споразумение по обезщетението. В конкретния случай, видно от писмо изх.

№ 94-С-211/23 от 04.01.2024 г. на Министерство на правосъдието, административното производство по Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана, като искането на ищцата за заплащане на обезщетение е отхвърлено с довода, че в продължителността на производството не се включват периодите на спирането му, а след прекратяването му през 2014 г. тя не се е интересувала от развитието на делото.

ІІ. Съдът намира, че в случая не се касае до изменение на основанието на иска, разбирано като обстоятелствата, на които се основава същият, предвид че съдебната практика е ориентирана в насока, че претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се приема за предявен самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД тогава, когато не се сочи конкретен размер и се основава на непозволено увреждане от страна на държавата в лицето на органите на съдебната власт. В този случай размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Ето защо, съдът следва да съобрази акцесорната претенция за законна лихва от поисканата дата – 13.04.2023 г.

По доказателствата:

Съдът намира, че представено т о с исковата молба писмено доказателство – цитираното по-горе писмо на МП е за установяване на релевантни за допустимостта на производството факти, поради което следва да бъде прието и приобщи към доказателствения материал по делото.

Основателно е и искането на страните да се изискат и приложат по 2 делото като писмени доказателства цялата преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик, както и ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП, като следва да се изиска и НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 1121/01.02.2024 г. от С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. В.

С., срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ).

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. В. С., срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното плащане.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

На 14.10.1992 г. ищцата С. П. е обвинена в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 от НК с постановление на следовател от РСС пр. преписка № 1106/1993 г. Понеже е непълнолетна е задържана за 24 часа в полицията, след което е с мярка за неотклонение „Под надзор на инспектор в ДПС“. В периода от 14.10.1992 г. до 14.04.1993 г. са били извършени 13 разпита и 6 бр. очни ставки. На 09.11.1993 г. се твърди, че е внесен и обвинителен акт, като е образувано НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик, но същият е върнат от съда на 09.11.1994 г. на процесуално основание за събиране на доказателства. Твърди се, че делото е спряно заради свидетел, който бил извън страната. По-късно е възобновено и пак спряно впоследствие. Не били връчени постановления за прекратяване на делото, но ищцата завела дело в ОС – Пазарджик по гр. д. № 85/2023 г., но съдът решил, че наказателното производство е приключило на 13.04.2023 г. и следва да се изчерпи административната процедура. По подадено заявление до Инспектората към ВСС № С-23-241/12.06.2023 г. било отказано обезщетение.

3

Излага се, че наказателното производство срещу ищцата е продължило повече от 31 години в нарушение на всякакви разумни срокове и е причинило значителни неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение, страхове и т. нт. Тези вреди оценява на 300 000 лева. Моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото в размер на 10 лева държавна такса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРБ е депозирал отговор.

Счита, че не са изложени достатъчно ясни съображенията относно търпените от ищцата вреди, претърпени от неразумната продължителност на наказателното производство по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. Въпреки това се излага, че предвид изчерпаната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е осъществен. Оспорва се иска по размер. Твърди се, че липсват доказателства за твърденията на ищцата, както и че претендираният размер на обезщетение е прекомерен.

Излага се, че наказателното производство е образувано на 10.08.1992 г. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 от НК. След проведено разследване, на 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен обвинителен акт срещу четири лица с обвинение по чл. 256, ал. 2 /отм./ вр. чл.

199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18 от НК при различни форми на съучастие – за ищцата по чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Почти година след това, на 09.11.1994 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата за допълнително разследване С указания за провеждане на повторен разпит на свидетеля Й. А. и извършване на очни ставки между него и обвиняемите. Поддържа се, че в съдебната фаза ПРБ е само страна и няма ръководни функции. Тъй като свидетелят бил в неизвестност, производството е било спряно. Последвали са възобновявания и спирания на производството.

На 14.05.2009 г. делото е възобновено за трети път, но предвид че св. А. е бил извън пределите на страната, както и трима от обвиняемите, производството отново е спряно на 16.07.2009 г. На 02.01.2014 г. производството е било възобновено и прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор.

Твърди се, че производството е продължило в напълно разумен срок, доколкото се отличава с фактическа и правна сложност – касае се до престъпление, извършено от четири лица, действали в условията на конспиративност, при различна форма на съучастие. Основна причина за продължителността е безследно изчезналия свидетел – очевидец, който е в неизвестност и до днес. При тези обстоятелства, с оглед тежестта на престъплението – опит за грабеж, придружен с убийство, срокът на разследване се явява напълно разумен. Обезщетението следва да се определи с оглед конкретиката на случая – т. 11 от ТР № 3/2004 г. Прави се 4 възражение, че процесуалното поведение на ищцата е съпричиняващ фактор, тъй като тя е можела да поиска ускоряване на производството по реда на глава 26 от НПК, но не го е сторила. В тази връзка се твърди, че изключителна вина за увреждането има ищцата в хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Не се представят доказателства за сторени за производството разходи за адвокатско вънаграждение, освен таксата от 10 лева.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на: допуснато от прокурора нарушение на право по чл. 6, § 1 о т ЕКЗПЧОС; претърпяна имуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение.

В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу предявените искове, в случая, че изключителна вина за увреждането има ищцата, респ. че с конкретно поведение същата е съпричинила вредоносния резултат.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения с исковата молба надлежно заверен по реда на чл. 183 от ГПК документ като писмено доказателство по делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик и НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик, на осн. чл. 186 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане – чл. 127, ал. 4 от ГПК.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 31.05.2024 г. от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба от ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5