Решение № 28 от 21.04.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 20/2026
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 16 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 пр.2 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.155-156 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.155-156 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.302 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Разград, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600020 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда №17 от 20.11.2025г. по нохд №38/2025г. на РС-Кубрат, съдът е признал подсъдимият Т. О. А. за виновен в това, че през периода 29.01.2024 г. – 25.03.2024 г. в гр.
***, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, в нарушение на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), във вр. с чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), във вр. с чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, както следва: На 29.01.2024 г. държал без надлежно разрешително Обекти № 1, 2 и 3, представляващи суха зелена растителна маса с общо нетно тегло 3.42 грама, съдържащи високорисково наркотично вещество 5F-ADB (5F-MDMBPINACA) – синтетичен канабиноид, на стойност 102.60 лева. На 25.03.2024 г. държал без надлежно разрешително Обект № 4, представляващ суха зелена тревиста маса с нетно тегло 1.71 грама, съдържащ високорисково наркотично вещество 5F-ADB (5F-MDMB-PINACA) - синтетичен канабиноид и MDMB-INACA - химичен аналог на веществото MDMB-4en-PINACA, на 1 стойност 51.30 лв., всичко на обща стойност 153.90 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 54 НК е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 2000 лева. Приложен е чл.59 ал.4 НК. На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия А. по нохд №1461/2022г. на РС-Русе – две години лишаване от свобода, което да изтърпи отделно, при първоначален строг режим.
На подсъдимия са възложени разноските по досъдебното производство. Съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства по делото.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба вх. 5291 от 04.12.2025г. от адвокат Н.
Д. К. защитник на подсъдимия, в която се сочи, че присъдата е постановена при грубо нарушаване на материалния закони при липса на законосъобразно изготвени и проверени по НПК доказателства и доказателствени средства, при несъобразяване с разпоредбата на чл.302 НПК. Счита, че обвинителният акт е изготвен при липса на образувано по реда на чл.212 ал.2 НПК годно досъдебно производство - липса на двете кумулативно дадени предпоставки, което е довело в порок в обвинителния акт, който не би могъл да бъде отстранен. Излага доводи за това, че решаващият съд е отхвърлил направените искания от защитата за нови разпити и очни ставки, при които би се разкрила обективната истина и оборила обвинителната теза. Намира, че формулираният общ диспозитив в обвинителния акт не отговаря на изискванията на ТР №2/2002г. ОС НК на ВКС, нарушава правото на защита на обвиняемия да разбере в какво конкретно е обвинен и организира защитата си. По първата част на обвинението за случая от 29.01.2025г. твърди, че не е доказано авторството на деянието, нито извършване на престъплението от обективна и субективна страна. По втората част на обвинението отново в хода на разследването не е установено кои лица са били на масата и чия е кутията, която е взел подсъдимия. Счита, че в тази част на обвинението макар и формално да има осъществен състав на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 е налице незначителна обществена опасност и хипотезата на чл.9 ал.2 пр.2 НК. Предлага присъдата да бъде изцяло отменена, като бъде постановена нова, като по първата част на обвинението да бъде оправдан, а по втората частта на обвинението делото да бъде прекратено по изложените съображения.
Препис от жалбата връчен на РП, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на подсъдимия - адв. К. на същите основания и със същите искания. Счита, че не са били събрани доказателства по безспорен начин, за постановяване на осъдителна присъда. Сочи, че в първия случай се касае за едно количество първоначално описано в едни параметри, което в последствие се оказва по-малко. Намерено е в автомобил, чийто собственик не е намерен в хода на разследването. Очевидеца на досъдебното производство твърдял едно, после променил показанията си. Тъй кат са били намерени вещества на едно място би следвало веднага да се ангажират поемни лица, които да присъстват на законността на полицейските действия, които факти намира, че не са изяснени. При другият случай било 2 намерено малко количество вещество, като подсъдимият дал обяснения, че бил с жена си на една маса с други лица, имало две кутийки и дали ги е взел и двете. В последствие в него е намерено малко количество. Твърди, че заявлението на вещите лица буди недоумение относно това, че след като се вземе нещо за проба, не остава нищо като веществено доказателство и същите не са били предявени в съдебно заседание. Твърди, че подсъдимият се намира в тежко състояние както това, че не разбирал добре български език. Пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен, а за малкото количество в кутийката счита, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК и в тази част производството следва да бъде прекратено. Евентуално, на подсъдимия да бъде наложено по-леко наказание - условна присъда или „за тежка пробационна присъда с няколко мерки“.
В лично изявление подсъдимият заявява, че подържа становището на защитника си, в своя защита добавя, че съжалява за всичко което е станало, имал две малки деца, искал да има шанс да се поправи. Моли да не бъде в затвора.
Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице сочените от защитата пороци, както, че са събрани достатъчен обем доказателства относно вината на подсъдимия. Наложеното наказание съответства на тежестта на престъплението, при съобразяване с отегчаващите вината обстоятелства, а именно извършване на това престъпление в изпитателния срок на предходно осъждане. Намира искането на защитата за определяне наказание пробация за недопустимо, доколкото законът не предвижда такава възможност дори при определяне на наказание по реда на чл.55 НК.
Предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 3 НПК.
Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, за допуснати нарушения на процесуалните правила в изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на правата на обвиняемия да разбере в какво конкретно е обвинен и да организира защитата си, и изразяващи се според защитата - в така формулирания общ диспозитив в обвинителния акт. Внимателния прочит на обвинителния акт не дава основание тези оплаквания да бъдат споделени. В диспозитива на обвинителния акт са посочени инкриминираните две деяния, както съставомерните признаци на престъпление по чл.354а ал.3 вр. с чл.26 ал.1 НК за всяко едно от тях. Съдържанието и реквизитите на обвинителния акт са в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК.
Неговата обстоятелствена част съдържа подробно изложение на всички релевантни факти за инкриминираните престъпления, времето, мястото и начинът на извършването им, данни за техния автор, както и всички други обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на дееца, като е съобразена със задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 2/ 2002г. на ОСНК. Прокурорът е 3 развил в пълнота обвинителната си теза - както като фактология, така и като правна квалификация на инкриминираното усложнено деяние, очертавайки по този начин предметът на доказване в съдебната фаза на процеса. Така, на жалбоподателя е било осигурено правото пълноценно да се защитава по повдигнатото му обвинение, както по фактите, така и по приложението на закона в конкретния казус, и с оглед формиране на позицията му по материалноправните въпроси за вината и отговорността. Същият е бил представляван от упълномощен защитник, а в протокола за разпит на досъдебното производство са отразени неговите изявления. Следователно, нарушение на правото на защита на подсъдимото лице, в случая не е допуснато.
Не се констатира обстоятелството сочено от защитата пред настоящата инстанция, че подсъдимият не разбира български език, поради което следва да бъде назначен преводач. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият отговори на зададените от състава въпроси като заяви и, че е изпълнил текста в протоколите за доброволно предаване, че е наясно за какво е бил обвинен. Същият е направил изявление, отразено в протокола за разпит на досъдебното производство, при което е бил представляван от упълномощен защитник. Обяснения е дал и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, без да е заявявал, че не разбира български език и необходимостта от назначаване на преводач. Подсъдимият също така е попълнил саморъчно протоколите за доброволно предаване в частта относно поясненията относно предадените от него вещи. Поради което не бе констатирано подс.А. да не владее български език и в този смисъл необходимостта от превод.
По възражението на защитата за порок в обвинителния акт, поради липса на образувано годно досъдебно производство: На първо място това би означавало, че същото не може да послужи за започване на съдебната фаза, а не до порок в самия обвинителния акт.
На следващо място е видно, че липсва нарушение на правилата на НПК, тъй като е видно, че ДП №31/2024г. на РУ МВР Кубрат е образувано по реда на чл.212 ал.2 НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2024г., за което прокурора е своевременно уведомен в срока на чл.212 ал.3 НПК/л.1 от ДП/, поради което не се установява, да са налице посочените от защитата процесуални нарушения.
По изложените съображение следва да се приеме, че на досъдебното и съдебно производство пред първия съд, не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия.
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и събраните на съдебно следствие доказателства не водят до нейната промяна.
По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатират логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените 4 фактически констатации, а те са следните:
Подсъдимият Т. О. А. живеел в гр.***, обл.Разград, същият е с основно образование, женен, безработен, осъждан.
На 29.01.2024 г., свидетелите С. С. и М. А. били назначени в наряд охрана на обществения ред. Около 17:30 часа полицейският наряд се придвижвал по път Е III 49 по посока на населено място ***. По време на движение в района на км.13+902м полицейските служители възприели движението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, per.№ ***, като на водача бил подаден ясен и разбираем звуков и светлинен сигнал, да прекрати движението на управляваното от него моторно превозно средство. При извършена проверка по реда на ЗМВР била установена самоличността на водача на автомобила - св.М. М. Ю. и подс.Т. О. А., който бил пътник на предната дясна седалка. В хода на проверката полицейските служители възприели как подс.А. прави опит да укрие предмети под седалката на която седи. При извършен оглед на автомобила било установено наличието на 2 бр. хартиени обвивки на пода под седалката на пасажера, на която седял подс.А., била установена и трета хартиена обвивка у самия подсъдим. Същият заявил, че е наркотично вещество за пушене. С протокол за доброволно предаване от 29.01.2024г. подсъдимият предал като веществени доказателства - обект № 1, хартиена обвивка, съдържаща суха зелена маса, с тегло 2.5 гр., обект № 2 хартиена обвивка, съдържаща суха зелена маса, с тегло 5.8 гр. и обект № 3 хартиена обвивка, съдържаща суха зелена маса, с тегло 1.4 гр.