Определение № 2789 от 27.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2789 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Н. Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Н. Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502327 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.278 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на А. Х. М. против определение № 6477/16.05.2025, пост. по ч.гр.д.№ 19196/2024, ПдРС, с което частично е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10933/27.12.2024г., изд. по ч.гр.д.№19196/2024, ПдРС, както следва: за разликата над сумата от 774,44лв. до пълния размер от 926,48лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 2121/20.03.2024 г., сключен по електронен път от разстояние и подписан от потребителя на 21.03.2024 г., предсрочно изискуем; в частта за разликата над сумата от 17,42лв. до пълния размер от 57,42лв. - възнаградителна лихва за периода от 28.04.2024 г. до 28.07.2024 г. и е прекратено производството по делото по отношение на тези претенции.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено или да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че е налице разминаване между посочената дата на сключване на договора в заявлението и представеното копие от договор. Развива съображения и че в заявлението е посочено, че предсрочно изискуема е сумата от 774,44лв. главница, а заповедта за изпълнение е издадена за по-голяма сума. Счита, че след като заявителят признава плащането на две от вноските за главница, заради които е обявил целия дълг за предсрочно изискуем, то не е налице и основание да се претендира остатъка, т.к. за него не е настъпил падежа. Оспорва и, че й е обявена предсрочната изискуемост. Счита, че компетентен да обезсили заповедта е само исковия съд, но не и заповедния. Претендира разноски.

1

Ответната страна „А1 България“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, като я оспорва. Сочи, че поради плащане на част от главницата след издаване на заповедта за изпълнение, за дружеството като кредитор е отпаднал интереса от предявяване на установителен иск за същите, поради които и заповедният съд правилно е обезсилил заповедта за изпълнение за тези заплатени след завеждане на делото суми. Останалите възражения на жалбоподателката счита за неоснователни. Моли за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

Обжалва се определение, с което е обезсилена частично заповедта за изпълнение поради това, че исковото производство е образувано само за част от признатите със заповедта претенции.

Заповедното производство е образувано по заявление на „А 1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК против А. Х. М.. Издадена е заповед за изпълнение № 10933/27.12.2024, по ч.гр.д.№19196/2024, ПдРС за заплащане на следните суми : „926,48лв., представляваща общо дължима главница по договор за потребителски кредит № 2121/20.03.2024г., сключен по електронен път от разстояние и подписан от потребителя на 21.03.2024 г., предсрочно изискуем;

57,42лв. - възнаградителна лихва общо за периода от 28.04.2024 г. до 28.07.2024 г.; 33,96лв. - обезщетение за забава за периода от 03.07.2024 г. до 05.11.2024 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата и възнаградителната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.11.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото“.

В срок е подадено възражение от длъжника, че не дължи. С Разпореждане № 10417/09.04.2025г. съдът е дал указания на заявителя, че следва да предяви иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението. В дадения срок искът е предявен частично. За сумата 192,04лв. кредиторът не предявява иск, като признава извършено плащане преди подаване на исковата молба, като посочва по кои пера е извършено погашение.

С обжалваното определение заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение по отношение на платените вземания.

Настоящата инстанция намира така постановения акт за правилен и законосъобразен. Съгл. нормата на чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло. В случая искът е предявен за част от вземанията.

Именно в изпълнение на задълженията си по посочената норма, заповедният съд е приел, че с оглед подаденото възражение от длъжника, заявителят е спазил срока и е предявил иск за вземанията си, но само за част от тях. За тези, които не е претендирал по исков ред, независимо от причината за това, е налице основание за обезсилване на заповедта за изпълнение. Заради подобни хипотези законодателят е предвидил възможност и за частично обезсилване на заповедта за изпълнение. Това е сторил и заповедният съд, като правилно е изчислил размера на вземанията, за които е предявен иска, респ. тези, за които 2 не е налице предявен иск, и заповедта за изпълнение следва да се обезсили.

Следва изрично да се посочи, че в това производство съдът не може да проверява законосъобразността на заповедта за изпълнение, да обсъжда въпроси свързани с дължимостта на вземанията по нея, наличието на предпоставки за издаване на същата заповед като настъпила предсрочна изискуемост и прочие. Тези въпроси са предмет на оспорване и доказване в състезателния исков процес по реда на чл.422 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че в случая са неотносими разясненията, дадени в т.13 на ТР№4/2014, по т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС относно компетентността да обезсили заповедта за изпълнение при прекратяване на исковото производство. Това е така, т.к. в случая хипотезата е липса на сезиране на исковия съд с част от вземането. Това е случай, в който заявителят не е предявил иска си за цялото вземане в срок. Неспазването на срока за предявяване на вземането по заповедта води до задължение на заповедния съд да приключи производството като обезсили заповедта и прекрати производството. Ето защо постановеното определение не е недопустимо и липсват основания за неговото обезсилване.

Ето защо постановеното определение е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба като неоснователна не следва да бъде уважавана.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответното дружество сумата от 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на А. Х. М. , ЕГН **********, против определение № 6477/16.05.2025, пост. по ч.гр.д.№ 19196/2024, ПдРС.

ОСЪЖДА А. Х. М. , ЕГН **********, да заплати на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 50лв. разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3