Решение № 90 от 24.04.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Момчилград, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20265150100027 по описа за 2026 година

Производството е по п редявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В исковата молба на М. А. С., с ЕГН- **********, предявена чрез адв.Д.

К. от Адвокатска колегия - Кърджали, се посочва, че в периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г. е работил по трудово правоотношение в „СДТ- Обществено хранене- Кърджали“, на обект: ресторант „Рибарска среща“ в гр. Кърджали, на длъжност „сервитьор“, на пълно работно време- 8 часа дневно. Трудовото възнаграждение се изплащало в брой от касиера на предприятиетопосоченото по-горе, като за всички получени суми полагал подпис във ведомост. Стажът му за времето, през което работи л в предприятието е бил оформен от работодателят в трудова книжка № 372/24.07.1975г. В записа били отразени периодите, през които е работил, продължителността на трудовия стаж, получаваното трудово възнаграждение и причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Записите били подпечатани с печата на работодателя и подписани от съответното длъжностно лице.

Ищецът заявява, че данните в трудовата книжка б или извлечени от разплащателните ведомости на „СДТ- Обществено хранене“-Кърджали, във 1 времето, когато развивало дейност, съответно и по време на полагане на труда.

Твърди, че в средата на 2025г.. започнах да подготвям документите си за пенсиониране, но при справка в ТП на НОИ-Кърджали, бил уведомен, че трудовата книжка не е надлежно оформена и този стаж няма да бъде зачетен, поради липсата на правоъгълен печат.

Посочва, че е дълго време е издирва ведомостите на „СДТ- Обществено хранене“-Кърджали, за да му бъде издадено Удостоверение обр.УП- 3., в което да бъде отразен положения от н е г о стаж при този осигурител, но местонахождението на книжата на неговият работодател е било неизвестно.

Ищецът твърди, че „Хранене и подслон“ АД е правоприемник на Общинска фирма „Хранене и подслон“, съгл. Решение № 107 от 27.01.1992г. по ф.д. № 1916/1992г. на Окръжен съд- Кърджали. От своя страна Общинска фирма „Хранене и подслон“ е правоприемник на ОП „Търговия“ и образувана въз основа на Решение № 56-а по Протокол № 19 от 25.09.1991г. на ВИК на ОНС- Кърджали /стр. 3 и следващите/ и е била вписана в ДВ въз основа на Решение № 2018 от 28.06.1991г. по ф.д № 1916 /1991г. на КОС.

ОП „Търговия“ е било правоприемник на Стопанска дирекция „Търговия“ /СДТ „Обществено хранене“/, което е било видно от Решение №26 по протокол № 7 от 15.08.1988г. на ИК на ОНС - Кърджали /стр. 8 и следващите/. Посочва се, че дейността на „Хранене и подслон“ АД е била заличена на основание §5г ал.4 от ПЗР на ЗТР, видно от Удостоверение с изх.

№ 220435 от 31.10.2022г. на КОС.

Ищцата заявява, че било общоизвестно обстоятелството, че ведомостите на „СДТ-Обществено хранене“- Кърджали са изгубени/унищожени, и именно поради тази причина се е наложило голяма част от колегите й да водят дела по ЗУТОССР, чрез които да установят стажа си при горепосочения осигурител- в т.см. са били гр.д. № 54/2023г., гр. дело № 922/2024г., гр.дело № 923/2024г., гр.дело № 88/2025г., всички на РС- Кърджали.

Заявява, че действително е работил в „СДТ- Обществено храненегр.Кърджали“ в периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г. на обект: ресторант „Рибарска среща“ в гр.Кърджали, на длъжност „сервитьор“, и разполагал с писмен документ, удостоверяващ стажа му за процесния период, който е бил издаден от неговият работодател по време на полагане на труда, поради и 2 което считал за него е налице правен интерес да установи по съдебен ред трудовия с и стаж, положен в „СДТ- Обществено хранене- гр.Кърджали“ в периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г. на обект: ресторант „Рибарска среща“ в гр.Кърджали, на длъжност „сервитьор“.

Заявява, че по повод на негова искане му било издадено Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-08-29#1 / 14.01.2026г. на Ст.експерт по осигуряването в сектор „КР на ДОО“ при ТП на НОИ-Кърджали за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г.

Предвид гореизложеното, иска да се признае за установен по отношение на ответника ТП на НОИ- Кърджали трудовия му стаж в „СДТ- Обществено хранене- гр.Кърджали“ в периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г. на обект: ресторант „Рибарска среща“ в гр.Кърджали, на длъжност „сервитьор“, с продължителност 14г. и 13 дни. Претендира разноски, сторени по делото.

Представя следните писмени доказателства; Декларация по чл.8 от ЗУТОССР; Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-08-29#1 / 14.01.2026г., на Ст.експерт по осигуряването в сектор КР на ДОО при ТП на НОИ;Трудова книжка № 372/24.07.1975г.; Решение № 107 от 27.01.1992г. по ф.д. № 1916 /1992г. на КОС; Протокол № 19 от 25.09.1991г. на ВИК на ОНС- Кърджали;

Решение № 2018 от 28.06.1991г. по ф.д.№ 1916/1991г. на КОС; Протокол № 7 от 15.08.1988г. на ИК на ОНС - Кърджали; Удостоверение с изх. № 220435 от 31.10.2022г. на КОС; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена;

Документи, удостоверяващи осигурителния стаж на свидетелите: М.М.М.

/М.М.М./, с ЕГН- **********, и Е.М.М. /Е.М.М./, с ЕГН- **********, В съдебно заседание ищецът не се явява лично, и се представлява от адв.Д. К., и моли да се уважи иска по изложените доводи, като претендира разноски.

В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът ТП „НОИ“- КЪРДЖАЛИ е представил писмен отговор, с който оспорва иска и посочва, че същата е допустима, и основателна- исковата молба на отговаряла на изискванията на ЗУТОССР, не е липсвало т.н. писмено начало, и затова били допустими свидетелски показания. В съдебно заседание се представлява от ст.ю.к.Белева, прави признание на иска и сочи, че ТП на НОИ- Кърджали не са дали повод за завеждане на делото, поради и което не следва да носят 3 отговорност за разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че подадената искова молба съдържа реквизитите посочени в чл.4 ал.1 от ЗУТОССР. Във връзка с чл.5 от ЗУТОССР, към исковата молба е приложено Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-08-29#1 / 14.01.2026г., на Ст.експерт по осигуряването в сектор КР на ДОО при ТП на НОИ, установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г./а именно, че в НОИ липсват писмени данни за положен труд в посоченото предприятие, поради обстоятелството, че същото не е предали ведомости за заплати и трудовоправни документи/.

Налице е декларация по смисъла на чл.8 от ЗУТОССР от ищеца, в която декларира истинността на всички обстоятелства по така предявената искова молба- посочени по-горе.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 2026г. на общ.Кърджали е видно, че молителят М. А. С. е носел и имената М.А.Ч. /с които е записан в представената трудова книжка/.

По делото е представено към исковата молба и доказателства по смисъла на чл.6 ал.2 т.5 от ЗУТОССР за периода 11.07.1975г. до 27.07.1989г.

/сочи се, че е бил „сервитьор“ в посоченото по-горе предприятие и в посоченият и претендиран исков период- в тази насока са записвания в представеното копие на трудова книжка/.

Представено е удостоверение от 14.01.2026г. на ТП на „НОИ“КЪРДЖАЛИ, в което се сочи, че разплащателните и трудовоправните документи на „СД „Търговия“- Обществено хранене“- Кърджали“ за исковият период не се съхраняват в тази институция- т.к. осигурителя /предприятието не ги е предали в НОИ“.

По делото със писмени доказателства се установява, че „Хранене и подслон“ АД е правоприемник на Общинска фирма „Хранене и подслон“, съгл. Решение № 107 от 27.01.1992г. по ф.д. № 1916/1992г. на Окръжен съдКърджали. От своя страна Общинска фирма „Хранене и подслон“ е правоприемник на ОП „Търговия“ и образувана въз основа на Решение № 56-а 4 по Протокол № 19 от 25.09.1991г. на ВИК на ОНС- Кърджали /стр. 3 и следващите/ и е била вписана в ДВ въз основа на Решение № 2018 от 28.06.1991г. по ф.д № 1916 /1991г. на КОС. ОП „Търговия“ е било правоприемник на Стопанска дирекция „Търговия“ /СДТ „Обществено хранене“/, което е било видно от Решение №26 по протокол № 7 от 15.08.1988г. на ИК на ОНС - Кърджали /стр. 8 и следващите/. Установява се, че дейността на „Хранене и подслон“ АД е била заличена на основание §5г ал.4 от ПЗР на ЗТР, видно от Удостоверение с изх. № 220435 от 31.10.2022г. на КОС.

В качеството на свидетели са разпитани две лица- М.М. /сервитьор в обект на същото предприятие :СД“Търговия“- Обществено хранене“ресторант „ПРостор“/ и Е.М. /която е била пом.готвач в същият период в същото заведението от същото предприятие- „Рибарска среща“/, които посочват, че ищеца в процесният период е бил на работа в предприятието като сервитьор в ресторант „Рибарска среща“ и те работили в посочените заведения и се познавали добре, като първият свидетел дори е бил съквартирант с ищеца още от ученическите им години.

Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни изводи;

Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж, придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Стаж по чл.1 ал.1 от Закона може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

По делото е представено Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-0829#1 / 14.01.2026г., на Ст.експерт по осигуряването в сектор КР на ДОО при ТП на НОИ, установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за периода от 11.07.1975г. до 24.07.1989г./а именно, че в НОИ липсват писмени данни за положен труд в посоченото предприятие, поради обстоятелството, че същото не е предало ведомости за заплати и трудовоправни документи/.

5

По делото, както и по-горе е представено копие на трудова книжка, в която ясно са записани основните моменти от трудовоправните отношения, които са възникнали между ищеца и посочено по-горе предприятие, за исковият период. В тази насока са и гласните доказателства, и писмените такива, касаещи свидетелите.

Предвид това цитираното писмено доказателство, предявеният иск се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява и основателен по следните съображения:

Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброява писмените доказателства, които по смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство”. В настоящото производство такова депозирано доказателство е трудовата книжка на ищеца, както и удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за претендираният от ищеца период от 11.07.1975г. до 24.07.1989г. /сочи се, че е бил „сервитьор“/.

По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания на две лица, които са работила в същото предприятие, единият от които в същото заведение, а другият- в друго заведение, но е бил съквартирант със ищеца. Същите категорично потвърждават факта на полагане на трудов стаж ищеца през процесният период на длъжността и при условията, посочени и в трудовата книжка.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.