Решение № 884 от 30.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500357 по описа за 2024 година

С решение № 5914 от 17.11. 2023 г. постановено по гр.д. № 15121 по опис на СГС за 2021, първоинстанционният съд:

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, да заплати на В. М. Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. Я. Д., гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2, на основание чл. 557, ал.1, т.1 КЗ - сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на телесно увреждане, причинено при ПТП в следствие виновното противоправно поведение на неустановен водач на неустановен лек автомобил на 09.07.2021г.в гр. София, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска на 17.12.2021г. до деня на окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта: за разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението за 30 000 лева.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, да заплати на В. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, 1 представляваща съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, да заплати на адвокат Я. Д. Д. с ЕГН ********** и служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2, на основание чл. 38 от ЗА - сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на В. М. Д. пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В. М. Д. да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 78, ал.8 от ГПК - сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.

Недоволна от решението е останала ищцата В. М. Д., която чрез пр. представител е сезирала Софийски апелативен съд с въззивна жалба вх. Рег. № 115468 от 07.12.2023 г. , в която излага и в съдебно заседание с писмено изявление поддържа, че решението е неправилно и необосновано в отхвърлителната част както и в частта за разноските. Въззивната жалбоподателка счита, че в решението липсва анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което независимо от изчерпателно посочените увреждания, съдът е достигнал до неправилни изводи за вида и характера на неимуществените вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с който въззивния съд да присъди допълнително обезщетение в размер на още 15 000 лева, ведно със законна лихва, считано от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира за отмяна на решението в частта за разноските и за тяхното преизчисляване, както и за присъждане на разноски във въззивното производство.

В писмен отговор с вх. Рег. № 11381 от 01.02.2024г. ответната страна в исковото производство е оспорила основателността на въззивната жалба.

Счита, че решението в обжалваната част е в съответствие с приложимите материално правни норми, лимитите регламентирани в чл. 492 от КЗ и приложимото право на ЕС. Претендира за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият въззивен съд като съобрази, че осъдителната част от решението е влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване, а възизвната жалба е насочена срещу акт подлежащ на въззивно обжалване, 2 подписана е от лице с представителна власт, изхожда от страна обосновала правен интерес и е подадена в срока за обжалване, приема че тя е процесуално допустима.

В съответствие с правомощията на въззивния съд, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, настоящият такъв приема, че решението е валидно, допустимо е в обжалваната част, а по въпросите по същество, приема следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивния съд не се спорни елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - деянието, неговата противоправност, вредите, пряката причинно следствена връзка между деянието и вредите, активната и пасивна легитимация на спорещите страни.

Спорни пред въззивния съд са въпросите свързани с размера на обезщетението и съответствието му с критериите за справедливост, очертани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера, първоинстанционният съд е взел предвид възрастта на пострадалата, като е свързал същата с извод за намален интензитет на социалната активност към момента на настъпването на травмите, а от този извод е извел втори, че независимо от травмите, липсва негативно отражение върху социалната активност. Съдът също е приел, че продължителността на преживените от увреденото лице болки, страдания, битови неудобства и негативни емоции е ме- между 40 дни и 90 дни. Съдът е възприел факта за болезненост на травматичните увреждания , като е определил, че те носят медико-биологичната характеристика на средна телесна повреда, но също е отчел, че неблагоприятните последици, свързани с ограниченото движение на контузения горен крайник, според СМЕ са резултат не само от травмата, но и от възрастта на лицето.

Настоящият въззивен съд , като съобрази данните от заключението на СМЕ, вида на травмите, интензитета на болките и бавното възстановяване свързано с възрастта на пострадалата приема, че критерият възраст на пострадалия, не може да обоснове размера на обезщетението в посока на намаляване тогава, когато възрастта предполага ограничения в социалната активност, доколкото тази преценка се базира само на конкретното число от възрастта, а не и на други критерии.

Възрастта не може да бъде дискриминиращ фактор при определяне на 3 обезщетенията, а обективен такъв само във връзка с по-висок риск от бавно възстановяване, съответно по-продължителен период, в който се търпят болки и страдания. Същевременно, болките и страданията не могат да бъдат презумирани, а са факти, които подлежат на доказване и доказателствената тежест е върху ищцата. От представените медицински документи се установява, че е настъпила травма в - фрактура на шийката на раменната кост.

Тази фрактура предполага обездвижване, което е факт установен с медицинско заключение и СМЕ. Трайно е било затруднено движението на десен горен крайник. Предвид възрастта на пострадалата, възстановяването е било продължително – повече от 30 дни до около 3 месеца. В първите дни болките са били интензивни и са имали отражение във функциите на дишането, довели са до обща преумора на организма. Година и половина покъсно, ищцата е контактна, социално ориентирана , но придвижваща се с бастун. Следва да бъдат отчетени и загубата на два зъба, които първоначално са били разклатени, а после са паднали, както и травмата в областта на челюстта.

Всички обективни обстоятелства са отчетени от първоинстанционния съд, но пледирането за по-високо обезщетение от присъденото не почива на събраните по делото доказателства, доколкото и във връзка с тежестта на доказване, ищцата не е положила усилия съда да събере гласни доказателства, които е допуснал. Затова, всички изводи на съда относно болките и страданията почиват на обективни факти, изведени от събраните по делото доказателства. По-висок интензитет на старание от този, които е установен със заключението на СМЕ не е доказан, поради което въззивната жалба се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е преценил комплексно описаните по- горе правно значими критерии, поради което настоящият въззивен съд приема, че правилно е определил размера на обезщетението. Решението е обосновано, съдържа точен и ясен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност. Във въззивното производство, въззивната жалбоподателка не е ангажирала съда с доказателства, които да сочат на обективни данни за негативите понесени от ищцата и съответно да обосноват извод за несправедливост на присъденото обезщетение, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода от спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за 4 осъществено неприсъствено пр. представителство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5914 от 17.11. 2023 г. постановено по гр.д. № 15121 по опис на СГС за 2021 г., в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил иска на В. М. Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. Я. Д., гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2 за осъждане на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, да заплати разликата над присъдената със същото решение сума от 15 000 лева до претендираните 30 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на телесно увреждане, причинено при ПТП в следствие виновното противоправно поведение на неустановен водач на неустановен лек автомобил на 09.07.2021г.в гр. София, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяването на иска на 17.12.2021г. до деня на окончателното плащане, на основание чл. 557, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и изцяло в частта за разноските.

В не обжалваната осъдителна част решение № 5914 от 17.11. 2023 г. постановено по гр.д. № 15121 г. по опис на СГС за 2021 е влязло в законна сила, след изтичане на срока за въззивна жалба.

ОСЪЖДА В. М. Д. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 150 (сто и петдесет ) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5