Решение № 3614 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3614 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110212827 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Д. Н. П. срещу Електронен фиш Серия К № 6753105, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложено за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

Подадената жалба е бланкетна, като само се сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап устни състезания пълномощникът отново е направил искане за отмяна на атакувания акт, като е посочено, че жалбоподателят своевременно е подал декларация, но административнонаказващият орган е проявил бездействие. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата административнонаказващият орган, редовно призована, 1 страна

– не е била представлявана от процесуален представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 06.12.2022 г. Д. Н. П. бил собственик на лек автомобил с марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

На 06.12.2022 г. около 13,04 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в с. Волуяк, ул. „Ломско шосе“ до № 326, с посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, като се движило със скорост от 65 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък попадал в населеното място, като максимално разрешена скорост на движение била 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол 11743ее. Системата за видеоконтрол е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г.

Към датата на извършване на нарушението техническото устройство било преминало последваща периодична техническа проверка на 17.05.2022 г.

След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система за видеоконтрол, на 12.12.2022 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 15 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 05.08.2023 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.

На 29.08.2023 г. била входирана в администрацията на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР декларация от жалбоподателя по повод издадения фиш, подадена по пощата. Органът не се произнесъл по декларацията, тъй като приел, че същата е подадена извън срок.

На 15.08.2024 г. на жалбоподателя бил връчен електронен фиш Серия К № 8855674, в който било посочено, че жалбоподателят бил наказван за извършено нарушение при повторност с оглед настоящия обжалван фиш.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а 2 именно: приложен снимков материал към електронен фиш; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лекия автомобил; Заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с дата на използване 06.12.2022 г.; справка – картон на водача; сертификат за успешно завършено обучение; писмо от Столична община с вх. № 260300/30.07.2025 г., ведно с проект на организацията на движението; протокол за проверка № 67-СГИСИС/17.05.2022 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; писмо от СДВР с вх. № 177201/21.05.2025 г. със сведения и приложение разпечатка от Централизирана автоматизирана система за документооборот на л. 72 от делото; препис от електронен фиш Серия К № 8855674 и от разписката за връчването му.

Съдът кредитира изцяло горепосочените писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Тук следва да се посочи, че съдът не цени като сигурен и непротиворечив източник на информация представените с молба с вх. № 365712/13.11.2024 г. от жалбоподателя доказателства – декларация, СУМПС и известие за доставяне. Това е така, тъй като посочените доказателства се явяват изолирани от останалата доказателствена маса и съдът счита същите за единствено обслужващи твърденията на жалбоподателя за срочно подаване на декларация, че друго лице е управлявало МПС-то в процесния момент.

Представеното с молбата известие за доставяне е в копие, като видно от същото данните за изпращач и получател не са били вписани непосредствено върху сниманото известие като хартиен носител. Данните са положени в бели правоъгълни квадрати, което обуславя извода, че може да не са вписани върху представеното известие за доставяне, а оттам – същото да не обективира изпращането на пратка с тези изпращач и получател. Отделно от това, в самото известие не е вписано какво се изпраща. Отбелязването по-долу върху лица (извън известието за доставяне) явно не е върху самото известие. Поради 3 липсата на отбелязване и върху декларацията и приложението към нея съдът счита, че не може по недвусмислен начин да счита, че с това известие е била изпратена именно тази пратка с писмени документи, с посочените адресат и получател. Единствените сигурни данни, които съдът може да цени в случая, е отбелязаното от автоматизираната система на Отдел „Пътна полиция“ на л. 72, видно от които декларация е била подадена по пощата и входирана на 29.08.2023 г., като се посочва в писмото на л. 70 и причината за невъзможността да се представи самата декларация. Тук следва да се подчертае и другото забележимо противоречие – макар в разпечатката на л. 72 да е било отбелязано, че декларацията е подадена по пощата, в представеното известие за доставяне с Български пощи е посочена дата на получаване от адресата – 21.08.2023 г., явяващо се над седмица от отбелязаната дата за входиране в системата.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час.

От приложените писмените доказателства се установява, че мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа проверка, с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за 4 заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък е бил в населено място, поради което максималната скорост на движение е била 50 км/ч.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, предвид задължителните указания, дадени с Определение № 2067/20.01.2025 г. по канд № 12809/2024 г. на АССГ, I к.с., срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Съдът счита за доказано, че е било извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с процесния автомобила, на посочените в електронния фиш дата, място и при обективираната в него скорост на движение. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази.

В полза на нарушителя са приспаднати 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 65 км/ч, което е със 15 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 50 км/ч.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно той е собственик на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в редакцията към процесния момент (бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г.), регламентира, че в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От наличните по делото писмени 5 доказателства се установява, че след като процесният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 05.08.2023 г., същият е депозирал декларация, входирана на 29.08.2023 г., при краен срок за подаването - 21.08.2023 г.

(първи работен ден). Жалбоподателят не е представил доказателства, които безспорно да докажат твърдението му, че в срок е подал декларацията, а са налице доказателства в противния смисъл. Срокът за подаване на декларация е преклузивен. Нещо повече, в настоящия случай жалбоподателят освен че не доказва успешно твърденията си, че е подал декларацията в срок, не доказва успешно и твърдяното от него съдържание на декларацията, доколкото в същата може да се посочи, че именно той е управлявал МПС-то, а по делото не се събраха безспорни доказателства, че представената в хода на съдебното следствие декларация е била действително изпратената.

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 65 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от пътя е 50 км/ч, предвид управлението в населено място, като е целял извършване на нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за превишаване от 11 до 20 км/ч водачът се санкционира с наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Предвид това настоящата съдебна инстанция намира, че наложеното наказание е било правилно и законосъобразно определено и индивидуализирано от административнонаказаващия орган.

Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bb880e1-ed80-4397-b4b7-a17779d2611c