Определение № 22777 от 23.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8008/2026
- Вид
- Определение № 22777
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22777 гр. София, 23.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100508008 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 203757/25.06.2026 г. на М. Д. Д. срещу определение № 21798/12.06.2026 г. по гр. д. № 48612/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят намира определението за неправилно. Посочва, че молбата в изпълнение на указанията е изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 21.05.2024 г. в 20:38 ч. С оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 ГПК срокът не е пропуснат, а поставеният на 22.05.2024 г. входящ номер отразява само техническата обработка на молбата. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока за отговор „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва жалбата. Поддържа, че спазването на срока само по себе си не означава, че с молбата указанията са изпълнени по същество. Според ответника в молбата липсват ясни твърдения за кредиторово качество на ищеца спрямо лизингодателя „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, тъй като не са посочени конкретната договорна клауза и юридическите факти, от които произтича вземането, както и неговият размер, падеж и съществуване. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 345,00 евро.
Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена в едноседмичния срок по чл.
275, ал. 1 ГПК (определението е връчено на жалбоподателя на 18.06.2026 г., поради което срокът изтича на 25.06.2026 г., а жалбата е изпратена чрез ССЕВ 1 на 24.06.2026 г.), от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като по делото е представено доказателство за внесена държавна такса в размер на 7,67 евро.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С разпореждане № 45130/25.03.2024 г. Софийски районен съд оставя без движение исковата молба и указва на ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението да отстрани констатираните нередовности.
Разпореждането е връчено на 14.05.2024 г. (л. 6), поради което срокът за изпълнение на указанията изтича на 21.05.2024 г.
Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. По смисъла на чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие.
Според чл. 9 ЗЕДЕУУ (Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора. В същия смисъл е чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6/03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, според който заявлението се счита за получено от органа на съдебната власт в момента на постъпване в информационната му система. Следователно, когато удостоверение, издадено от самата система, отбелязва дата и час на изпращане, на тази дата и в този час изявлението е постъпило в системата и от този момент се смята за изпратено. Датата, на която съдът обработва изявлението и му поставя входящ номер, е последващо действие по регистрирането му и не определя нито момента на изпращане, нито момента на получаване (така определение № 5 от 05.01.2026 г. по ч. гр. д. № 3412/2025 г. на ВКС, IV г. о.).
От удостоверението на ССЕВ се установява, че молбата в изпълнение на указанията се изпраща на 21.05.2024 г. в 20:38 ч. Това е последният ден от срока, който съгласно чл. 62, ал. 1 ГПК продължава до края на двадесет и четвъртия час. Следователно молбата е подадена в срок. Входящият номер на молбата е поставен на 22.05.2024 г., след като тя е обработена в регистратурата на съда, но не е определящ за спазването на срока.
Поради това изводът на районния съд, че в срока не е направено изявление пред съда, е неправилен.
Възраженията в отговора, че с молбата не са изпълнени указанията на съда за уточняване на исковата молба, също са неоснователни. За упражняването на иска по чл. 134 ЗЗД е необходимо ищецът да твърди, че е кредитор на лицето, чието право упражнява, че това лице е титуляр на имуществено право, което не упражнява, че с бездействието си застрашава удовлетворяването на ищеца и че претендира осъждане на ответника не за 2 себе си, а за носителя на правото (така определение № 578 от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. № 1144/2023 г. на ВКС, IV г. о.). При предявяването на такъв иск съдът конституира служебно длъжника като съищец, тъй като между него и ищеца е налице активно задължително необходимо другарство по чл.26, ал. 4 ГПК.
Такива твърдения са изложени още в исковата молба, в която ищецът сочи датата на договора за финансов лизинг, че лизингодателят му дължи разликата между полученото застрахователно обезщетение по имуществената застраховка и оставащите лизингови вноски и че определеният размер на обезщетението е по-нисък, като лизингодателят бездейства и не претендира изплащане на обезщетение в по-висок размер. С уточняващата молба е уточнен петитумът с искане обезщетението да бъде изплатено на лизингодателя.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изхода на производството претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение не се дължи.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 21798/12.06.2026 г. по гр. д. № 48612/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3