Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 222 от 12.11.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 252/2021
Вид
Определение № 222
Подписан
12.11.2021
В сила
24.11.2021
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 и 322 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Търговище, 12.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20213500500252 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от И.М. чрез адв. М.М. против Определение № 1168 от 15.09.2021 г. по описа на РС - Търговище, постановено по гр.д. № 1296/2021 г., с което съдът на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 103 ГПК е прекратил производството по гр.д. № 1296/2021 г. по описа на РС – Търговище, като го е изпратил на РС – Девня по подсъдност.

Частният жалбоподател намира Определение № 1168 от 15.09.2021 г. по описа на РС - Търговище, постановено по гр.д. № 1296/2021 г. за неправилно.

Жалбоподателят твърди, че местно подсъден следва да е РС – Търговище съобразно съдебната практика, доколкото ищцата има настоящ, а двете деца постоянен адрес в гр. Търговище. Представят се удостоверения за настоящ/постоянен адрес за ищцата И.М. и децата

Ванеса М. и Цветелин

М..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба. В отговора си ответникът М.М. чрез адв. Ив.В. излага становище за неоснователност на релевираните с жалбата възражения.

Твърди се от ответника, че подсъдността по съединените с брачния иск искове за предоставяне на родителски права, лични отношения и издръжка на децата задължително се разглеждат в едно производство. Подсъдността на това производство следва подсъдността на иска за развод, която се определя по общото правило на чл. 105 ГПК – пред районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника. Сочи се също, че пред Районен съд – Девня е образувано от ответника гр. дело № 1049/21 г. с идентичен предмет на спора, поради което на основание чл. 126 ГПК делото пред РС – Търговище също следва да бъде прекратено.

1

Съдът, след като констатира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба от 01.09.2021 г. И.М. е предявила пред РС - Търговище иск за развод на основание чл. 49 СК срещу съпруга си М.М., който е обективно кумулативно съединен с: иск за предоставяне упражняването на родителски права на родените по време на брака деца Цветелин и Ванеса М.и, иск за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. на всяко от родените по време на брака деца, иск за определяне на режим на лични отношения между бащата и децата, иск за предоставяне ползването на семейното жилище и иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. По така подадената искова молба е образувано гр.д. № 1296/2021 г. и с Определение № 1924/01.09.2021 г. същата е изпратена на ответника за отговор. С подадения отговор на искова молба от 13.09.2021 г. в срока по чл.

119, ал. 3 ГПК, ответникът М.М. е направил възражение за местна неподсъдност на спора, доколкото постоянният му адрес е в гр. Девня и съобразно чл. 105 и 322 ГПК местно компетентен е Районен съд – Девня. Така направеното възражение РС – Търговище е уважил с обжалваното Определение № 1168/15.09.2021 г., прекратил е производството по гр.д. № 1296/21 г. и го е изпратил на РС – Девня.

Жалбоподателят възразява, че според съдебната практика местната подсъдност по подобни дела се определя от постоянния адрес на децата и също, че от данните в исковата молба би могло да се направи обосновано предположение относно емоционалното състояние на ищцата и децата , в случай че трябва да се върнат в града, в който са преживели физически и емоционален стрес. Така изложените възражения са неоснователни.

Съобразно чл. 322, ал. 2 ГПК подсъдността по съединените с брачния иск (какъвто е иска за развод) искове за предоставяне на родителски права, лични отношения и издръжка на децата задължително се разглеждат в едно производство. Подсъдността на това производство следва подсъдността на иска за развод, която се определя по общото правило на чл. 105 ГПК – пред районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника. В този смисъл е и практиката на съдилищата в страната, като освен цитираното от първоинстанционния съд Определение № 468 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3206/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, могат да се посочат още Определение № 117 от 13.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 3460/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив и Определение № 1030 от 08.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 565/2014 г. на Окръжен съд – Варна. По отношение на възражението относно емоционалното 2 състояние на ищцата и децата при посещение на града, в който са преживели стрес, следва да се посочи, че същото е неотносимо към предмета на настоящия спор, а осен това е и недоказано.

Следователно местната подсъдност на делото се определя според това, в района на кой съд е постоянният адрес на ответника. В исковата молба изрично е посочено, че адресът на ответника е в гр. Девня. С отговора на исковата молба ответникът е предявил възражение за неспазена местна подсъдност като е посочил, че постоянният му адрес е в гр. Девня. Затова местно компетентен е Районен съд – Девня.

С оглед гореизложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1168 от 15.09.2021 г. по описа на РС - Търговище, постановено по гр.д. № 1296/2021 г., с което съдът на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 103 ГПК е прекратил производството по гр.д. № 1296/2021 г. по описа на РС – Търговище, като го е изпратил на РС – Девня по подсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3