Протокол № 474 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 474 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Борисова и прокурора С. Б. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно административно наказателно дело № 20235200600617 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Обвиняемия жалбоподател А. Р. П. се явява лично и със защитника си адв. Р. А., редовно упълномощен отпреди.

За ОП Пазарджик се явява прокурор С. П..

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. А. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.

1

Адв. А.: Поддържам изцяло въззивната жалба и допълнението към нея.

Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: Въззивната жалба е неоснователна. Нямам доказателствени искания и няма да соча доказателства.

Съдът намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде ход на съдебното следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

Съдът на основание чл.378, ал.2 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото материалите, събрани на БП № 89/2023г., включително и показанията на разпитаните свидетели КНТ, ЮММ, БАК, АБД, включително и обясненията на обвиняемия А. Р. П..

Не постъпиха нови искания по доказателствата.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Считам, че въззивната жалба на обвиняемия жалбоподател и неговия защитник е неоснователна. Неправилно в жалбата защитата се позовава на чл.190 ал.2 от ЗДвП като аргумент на несъставомерност на деянието, тъй като чл.190 ал.2 разглежда съвсем друга хипотеза, когато се отнася до НП, а фактическите обстоятелства по делото са свързани с конкретно посочена в обвинението заповед за принудителна административна мярка. Ако анализираме внимателно цялата уредба на Глава 6 от ЗДвП относно задължителните административни мерки може да направим извода за едно незабавно изпълнение, една бързина на тяхното прилагане.Дори и да бъде обжалвана нейното действие не се спира, в този смисъл считам,че правилно РС е извлякъл аргумент от разпоредбата на чл.186 ал.6 от ЗДвП, където се казва, че жалбата срещу ПАМ не спира неговото изпълнение. В тази насока е чл.172 ал.1 изречение 2 от ЗДвП. ТА.ва изводи следва да бъдат 2 направени, тъй като в закона липсва изрична разпоредба, както по отношение на НП в чл.190 ал.2 и ако направим обратните изводи това означава, че действието на цялата уредба за принудителните административни мерки ще бъде от волята на самия нарушител, именно това е най-спорния момент по делото, инак по отношение на самите факти, изложени в обвинителния акт, не се спори, спорът е именно за този правен момент, с оглед съставомерността на деянието. Считам, че деянието е доказано несъмнено и с оглед на това, че заповедта за принудителни административни мерки е била връчена чрез разписка на нарушителя, в случая обвиняемия жалбоподател.

Била е връчена на 14.2.23г., тоест два дни преди деянието, за което е обвинен. На тази дата обвиняемият действително не е предал своето свидетелство за управление на МПС, каквото задължително е имал съобразно Заповедта, за ПАМ, затова считам, че деянието е съставомерно , намирам решението на РС

Пещера за законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено включително и по о отношение на размера на наказанието, който считам за справедливо определен.

Адв. А.: Моля със съдебния акт, който ще постановите да счетете, че както въззивната жалба, така и допълнението към нея са основателни. При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени процесуалния нарушение, РС постановил е един незаконосъобразен съдебен акт, като не бяха приобщени и приети доказателствата в досъдебната фаза. В условията на алтернативност продължавам да твърдя, в тази насока е съдебната практиката на ВАС и ВКС, че видно от правните норми с едно и също деяние подзащитният ми е осъществил едновременно съставите и на НК и на ЗДвП.Тоест критерият който трябва да бъде използвам, няма пречка да бъде приложен по-благоприятен закон, в тази насока е последното изменение на НПК, възможността и за сключване на споразумения по тези текстове на закона, но в случая е съществено нещо много важно. Както каза и представителя на държавното обвинение на процесната дата СУ не е било в него и полицейските служители са му казали, че в момента в който го занесе СУ започва да тече наказанието съгласно императивната норма на чл.190. На другия ден слиза в управлението и с протокол за доброволно предаване предава свидетелството и полицейския служител му казва, че от този момент започва да тече наказанието. Той не е знаел, че въпреки, че свидетелството е в него няма право да го управлява, тъй като има една норма, изначално 3 предварително действие на административната мярка и няма право да управлява МПС, въпреки, че тя е обжалвана, не е влязла в законова сила, но не сме искали предварително спиране на същата. Има депозирана жалба в законоустановения срок. Чисто хипотетично ако предположим, че дори тя да бъде поискана , дори да е отменена това пак не го оневинява, с оглед практиката на ВКС, но в случая твърдя, че той е извършил нарушение наказуемо по чл.177 ал.1, т.2, предложение 2, а именно наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява МПС след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето на основание чл.171 т.1 или 4 от ЗДвП. Пак в условията на алтернативност съм помолил с допълнителното изложение почитаемия съд, ако счете, че в случая евентуално ако намери приложение чл.9 ал.2 от НК, тъй като се касае за часове, не за дни, седмици или месеци, а се касае за часове, пътувал за Велинград да си предаде СУ.

Това е което искам да кажа в допълнение към това, което съм написал. В тази насока моля за Вашето решение.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия П. : Нямам какво да кажа.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия П. : Искам от съда каквото заслужавам.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.22 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4