Решение № 90 от 27.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110204195 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.

А. Т., с ЕГН **********, адрес гр.*, ул.“***“ №*, ет.*, ап.* против Наказателно постановление № 25-0442-001235/10.09.2025г. , издадено от Началник сектор в ОД МВР-Варна , РУ 04-Варна , с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева /102, 26 евро/, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

С жалбата си въззивникът иска отмяната на НП, като сочи, че е издържал успешно психотест и е получил СУМПС, с което е подновил правоспособността си.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не редовно призован, тъй като не е намерен на посоченият от него адрес за призоваване, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к.Л., легитимираща се с редовно пълномощно издадено от наказващия орган. Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят Н. А. Т. притежавал СУМПС №***, издадено на 05.10.2022г. от СДВР и валидно до 05.10.20232г. На 03.01.2023г. СУМПС на въззивника било иззето във връзка със съставяне на АУАН по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Било образувано ДП за престъпление по чл.353б, ал.1 от НК. В последствие въззивникът бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД №4540/2024г. по описа на СРС, като му било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 17 месеца. Наказанието било изтърпяно от Т. за времето от 03.01.2023г. до 03.06.2024г.

Въззивникът Т. е бил собственик и управлявал лек автомобил марка „Инфинити КЮ70“ с рег.№ ***.

На 12.07.2025 г., около 19 часа, възз. се движел с горепосочени автомобил по една от улиците в с.Шкорпиловци, обл.Варна. В близост до комплекс „Джордаш“ въззивникът претърпял пътен инцидент. На място бил изпратен екип на Четвърто РУВарна, в състав свидетеля П. С. и негов колега В.В., които обслужили ПТП-то. При проверка на документите на въззивника чрез системите на МВР, полицейските органи констатирали, че СУМПС на Т. е отнето.

При тези констатации св.С. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.

150а, ал.1 от ЗДвП. В него посочил, че: Водачът управлява МПС, след като е лишен по съдебен ред от 06.06.2024г. ( статус на СУМПС в БДС и АНД ОТНЕТ/ИЗЗЕТ).

Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него АНО възприел различни фактическите констатации от тези на актосъставителя, а именно, че : „Водачът управлява МПС след като е неправоспособен. Водачът не е представил документи изискуеми по чл.152 от ЗДвП.“ В НП било посочено още, че правоспособността да се управлява моторно превозно средство е признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в зависимост от наличието на две групи изисквания: 1.) съвкупност от знания, умения и поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство, и 2.) физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство. Наказващият орган конкретизирал, че двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното упражняване. Преценено било от АНО, че липсата на което и да е от изискванията води до липса на правоспособност.Подари това приел, че на 12.07.2025 г., управлявайки МПС Т. е допуснал нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП срещу него атакуваното пред съда НП.

В хода на съдебното следствие бе разпитан актосъставителят С., извършил проверка на въззивника.

2

В хода на съдебното следствие съдът приобщи справка от СДВР , Отдел „ПП“, видно от която към 12.07.2025г. СУМПС на въззивника се е намирало на съхранение в СДВР, Отдел „ПП“, във връзка с изтърпяване на наказание „лишаване от право да управлява МПС“, наложено по НОХД №4540/2024г. на СРС, изтърпяно на 03.06.2024г.

Видно от справката , възз. притежава СУМПС№286030787, издадено на 05.10.2022г. от СДВР и валидно до 05.10.20232г., което е отнето на 03.01.23г. във връзка с престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, справка от СДВР, Отдел „ПП“ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля С.. Служителят на реда е случаен очевидец на фактите, които съобщава. За него не бяха установени обстоятелства, поради които той да се счита предубеден и заинтересован от изхода на делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. По делото е установено, че НП е връчено на възз. на 25.09.2025г. Видно от отговора на Четвърто РУ-Варна, докладван в с.з от 06.01.25г. жалбата срещу НП е била подадена по пощата с пощенски плик, който не е запазен от наказващия орган. Жалбата е регистрирана в Четвърто РУ-Варна с вх.

№УРИ 442-000-16926/13.10.25г. От възз. не са представени доказателства за датата на депозиране на жалбата. Тъй като наказващият орган не е обезпечил доказателства за датата на депозиране на жалбата чрез пощенския оператор /не е запазил пощенския плик с пощенското клеймо/, съдът намира, че жалбата е допустима, изхожда от ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл.автоконтрольор при Четвърто РУ, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з4068/15.06.2023г. на директора на ОД на МВР-Варна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 3 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до безусловна отмяна на НП.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. Наказателното постановление от своя страна е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните указания на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички правнозначими факти, срещу които деецът трябва да се защитата и то по начин не налагащ никакво съмнение. В обратния случай, ако в АУАН и НП 4 изобщо не са посочени, не са посочени конкретно, пълно, точно и ясно правнозначимите факти, така че нарушителят реално да бъде запознат с правните рамки на повдигнатото му административно обвинение, или пък в двата акта се съдържат различни фактически твърдения, така щото да не е ясно в какво конкретно нарушение е обвинен наказания субект, НП следва безусловно да се отмени,доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере в какво точно действие от фактическа страна е обвинен.

От описаното в АУАН и НП фактическо обвинение е очевидно, че описаното в АУАН нарушение не е идентично с посоченото в НП, като нови фактически твърдения от обективната страна на деянието се въвеждат за първи път едва с наказателното постановление. Противоречието между двата акта от фактическа страна, допълването с нови фактически твърдения в НП, които разширяват обема на обвинението спрямо въззивника, сочат на практика две деяния, индивидуализирани с различни места на извършване. В АУАН се твърди, че се касае за управление на МПС с отнето СУМПС, нарушение квалифицирано като такова по чл.150а от ЗДвП. С НП на въззивника е повдигнато съвсем различно обвинение, за това, че управлява МПС като неправоспособен водач- нарушение по чл.150 от ЗДвП. Това противоречие между двата акта от фактическа и правна страна според настоящият въззивен състав безспорно води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото по този начин се стига до налагане на наказание за непредявено с

АУАН нарушение/обвинение/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че прилагането на чл. 53, ал.2 от ЗАНН в случая е недопустимо . По реда установен с тази разпоредба би могло да бъде издадено НП в случай че дадената от актосъставителя правна квалификация е неправилна или неточна и то само в случай че от описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат елементите от състава на самото административно нарушение. В случая обаче това не е така, тъй като описанието на нарушението дадено в АУАН и НП се различава, като на практика с НП на наказаното лице се предявяват нови фактически положения, по отношение на които с АУАН не е предявено административно обвинение.