Решение № 183 от 21.05.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр.Несебър, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150100949 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 8721/18.09.2023 г. н а М. М. М., ЕГН **********, Г. В. , гражданин на Федерална Република Германия, роден на ********** г. в гр. Димитровград, РБ, Т. В. З. , гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в гр. Дзержинск, СССР и И. Н. У. , гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г. в Андижан, СССР, всички действащи чрез общия си процесуален представител – адв. Ц. М. от БАК, със съдебен адрес в гр.

Бургас, ул. „***, срещу собствениците в Етажната собственост в комплекс „Р.П.“, с адрес в гр. ***“, представляваща сграда с идентификатор ***, представлявана от председателя на УС – П.К., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 17.08.2023 г. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в ответната етажна собственост, както следва: ап. *** - собствен на М. М.; ап. *** – собствен на Г. В.; ап.

*** – собствен на Т. З. и ап. *** – собствен на И. У.. На 17.08.2023 г. било проведено ОСЕС на комплекс „Р.П.“. Заявява се, че поради допуснати нарушения на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС изготвеният протокол е получен от ищеца М. едва на 24.08.2023 г., предвид което се аргументира допустимост на исковете, като подадени в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Правят се оплаквания, че на процесното ОСЕС са подложени на гласуване решения, които не са били включени в първоначално обявения дневен ред.

Твърди се нарушение при регистрацията на присъствалите на събранието лица, съставляващо основание за отмяна на всички взети решения, като незаконосъобразно взети. Оспорва се наличието на кворум, съответно изискуемо мнозинство за взимане на решения на оспореното събрание. Прави се оплакване за нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС, доколкото се твърди, че ОСЕС от 17.08.2023 г. се е председателствало от лице, различно от управителя/председателя на УС на ЕС. Аргументират се подробно нарушения на чл. 14, ал. 5; чл. 16, ал. 4; чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и се излагат съображения за незаконосъобразност на всяко от взетите решения, вкл. при нарушение на чл. 51 от 1

ЗУЕС и изискванията на чл. 17, ал. 7 от ЗУЕС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба вх. № 10923/21.11.2023 г. от страна на ответника - собствениците на Етажна собственост в комплекс „Р.П.“, представлявани от председателя на УС – П.К., чрез адв. Т. М. от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „***, с който е взето становище за допустимост на производството, но неоснователност по същество на предявените искове. Взима се становище по направените от ищците оплаквания, обосновава се законосъобразността на взетите решения на ОСЕС от 17.08.2023 г. По същество се моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.

В съдебно заседание лично се явява ищецът М., като всички ищци се представляват от упълномощен адвокат, който поддържа предявения иск, моли за отмяна на оспорените решения на ОСЕС като незаконосъобразни и присъждане в полза на ищците на съдебни разноски.

Ответната страна се представлява по делото от законния си представител – председателя на УС П.К., както и от упълномощен процесуален представител.

Поддържа дадения отговор, намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като претендира съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и че са били взети решенията на ОСЕС, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответната страна е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 12, чл. 13; чл. 14; чл. 15; чл. 16; чл. 17 от ЗУЕС, при наличие на компетентност, кворум, мнозинство и в съответствие със закона.

Страните не спорят и от представени Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.04.2023 г. на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 при КЧСИ, с район на действие ОС – Бургас и Постановление за допълването му от 27.04.2023 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том II, рег. № 2409, дело № 250/25.06.2020 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, район на действие НРС; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том III, рег. № 6457, дело № 512/23.07.2019 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, район на действие НРС; и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том V, рег. № 10361, дело № 804/18.10.2018 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, район на действие НРС /л. 10-18 от делото/, се установява, че към датата на подаване на исковата молба ищците са били собственици на самостоятелни обекти в ответната ЕС, както следва: М. М. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.36/; Г. В. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.44/, Т. З. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.9/ и И. У. – на ап. *** /СОС с ид. № ***.88/.

Видно от протокол, приложен от ищците /л. 20-33 от делото/, на 21.06.2023 г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в посочената сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело. По делото отсъстват твърдения протоколът да е бил оспорен по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, предвид което съдът приема, че същият е придобил стабилитет и обвързваща 2 етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила, съответно - за вярно вписаните в него обстоятелства и автентичността на положените подписи на посочените в него лица. Следва да се посочи, че ответната страна представя доказателства за свикване процесното ОСЕС и оповестяване на протокола от същото, но не представя препис от самия протокол. Вместо това ангажира протокол за ОСЕС от 03.04.2023 г. /л. 66-85 от делото/

Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

Предвид горното, настоящият съд намира, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на следните групи: - че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; - че са налице нарушения в представителството на етажните собственици и ОС е проведено при неправилно установен /неизяснен/ кворум, като определянето на припадащите се към всеки обект ид.ч. е по неустановен и неправилно изчислен начин, както и при нарушение на правилата за припадащ кворум; - че са допуснати нарушения при избора на председател и протоколист на оспореното ОСЕС, както и при изготвяне на протокола по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС; - че са взети решения извън компетентността на ОС; - че протоколът от ОСЕС няма изискуемото по закон съдържание- че са взети решения при нарушение на изискванията за мнозинство.

По възраженията на ищците за нарушение на чл. 13 от ЗУЕС:

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква най-малко един път годишно от управителния съвет /управителя/, като видно от представената от ответната страна покана, инициативата за свикване на ОСЕС е именно на управителния съвет на ЕС, което обстоятелство не се оспорва от ищците и се установява от решението на ОСЕС, взето на 03.04.2023 г., за което е представен протокол /л. 66-85 от делото/.

Съдът констатира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.

Разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС регламентира изчерпателно реда за свикване на ОС на ЕС, като посочва, че за всеки един от видовете уведомяване се съставят съответните документи или съответните писмени удостоверявания - в случаите на устно или електронно уведомяване. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй като според чл. 13 от ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото събрание /така и Решение № 12 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014 г., I г. о., ГК/.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид представените от ответника доказателства – покана за свикване на ОС с обявен дневен ред; протокол за поставянето , подписан от свидетели; /л. 86-89 от делото/, достигна до извода, че общото събрание е свикано по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС – с изхождаща от УС писмена покана, поставена на 09.08.2023 г. в 19,22 часа на входната врата и във входа на етажната собственост, в присъствието на двама свидетели. Следва да се посочи, че по грешка съдът е изключил находящият се на л. 89 протокол от доказателствата по делото, въпреки че е установил идентичността му с представен от ответната страна 3 оригинал в съдебно заседание от 08.02.2024 г. и по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК. Ето защо съдът кредитира находящия се на л. 89 от делото документ и формира изводите въз основа на него.

Не могат да се споделят оплакванията на ищците, че протоколът от поставената покана е бил съставен за целите на процеса, доколкото същите останаха неподкрепени от доказателствата по делото. Именно във връзка с него съдът допусна на ищците до разпит свидетел, който не бе ангажиран. Същевременно, в разпита си пред съда воденият от ответната ЕС свидетел – Н. Л. потвърждава, че поканата за процесното ОС е била поставена на 09.08.2023 г., като за това е бил съставен протокол, разписан от членовете на УС и съпругите на двама етажни собственици.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че в съдържанието на поканата се констатира нередност, която обаче не съставлява нарушение по смисъла на чл. 13 от ЗУЕС, а има отношение към формирания кворум на събранието. Видно от страница втора на поканата /л. 87 от делото/, УС е указал на етажните собственици, че в случай, че в обявените ден и час /17.08.2023 г., 11,00 часа/ не се събере представителство на 67% и повече от общите части в ЕС, то събранието ще се отложи с 1 час – за 17,00 часа.

По възраженията на ищците за нарушения във връзка с формирания кворум – съответно на чл. 15 и чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС:

Видно от съдържанието на протокола от оспореното ОСЕС, в обявения час на провеждане /11 ч./ били представени 62,71 % ид.ч. от общите части, предвид което събранието се отложило с 1 час за 14,04 часа. Същевременно, както бе посочено погоре, с поканата на съсобствениците е указано, че при липса на нужния кворум в 11 ч. събранието ще се проведе с отлагане от 1 час в 17,00 часа.

Правилата за прилагане на припадащ кворум са ясно регламентирани с императивните разпоредби на чл. 15 от ЗУЕС и само спазването им може да легитимира проведеното по този ред ОСЕС. В процесния случай, правилото на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС безспорно е било нарушено, като вместо с един час и за 12 ч., провеждането на ОС е било отложено с над 3 часа и за 14,04 ч., като същевременно с поканата е било указано, че ще бъде отложено реално с 6 часа и за 17 часа. Посоченото нарушение на чл. 15 от ЗУЕС е съществено и формално и влече незаконосъобразност на всички процесни решения, като взети ОСЕС при нарушение правилата за припадащ кворум - липса на кворум. От страната на ответната ЕС не са посочени причини за отлагане на ОС по правилото на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС с над 1 час, такива данни не се съдъражт и в протокола от ОСЕС, нито бяха изложени от разпитания св. Л.. В този ред на милси, съдът намира констатираното формално нарушение на процедурата по провеждане на процесното ОС за съществено.