Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1367 от 17.04.2024, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Касационно административно наказателно дело 95/2024
Вид
Решение № 1367
Подписан
17.04.2024
В сила
17.04.2024
Състав
Диана Костова, Константин Калчев, Евтим Банев

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4-8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4-8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4-8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4-8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 103, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1367

Велико Търново, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М. Н. и с участието на прокурора С. П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА кнахд № 20247060600095 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадена касационна жалба на ОД на МВР В. Търново против Решение № 11/9.1.2024г. постановено по НАХД 1547/23г. по описа на Районен съд Велико Търново,с което отменен Е. Ф. С. К № 5785226, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП на Д. З. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и е осъдена ОД на МВР В. Търново да заплати направените по делото разноски в размер на 400- четиристотин лева. .

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното възражение на касатора е, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че следва да се ангажира административно- наказателната отговорност на представляващия дружеството – собственик на МПС, а не на Управителя на дружеството ползвател на същото МПС. Посочил е, че макар тази отговорност да е лична, налице е изключение в чл. 189, ал. 5 пр2 и чл.188, ал 1 изр. Второ от ЗДвП , където е посочено, че собственикът отговаря за извършеното нарушение, само в случай, че не посочи конкретно лице ползвател на МПС извън производството по издаване на ЕФ. Счита, че макар да не е попълнена законоустановената декларация, след като е спазена разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45/24.3.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение, спиране от движение на МПС и ремаркета , теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, за краткост Наредбата, и дружеството – ползвател е вписано в талона на МПС, това означава, че собственикът го е посочил. Счита, че надлежното вписване в официален документ,свидетелство за регистрация на МПС по изрично направено искане на собственика, е не по- малко доказателство от представянето на Декларация по чл. 189, ал.4-8от ЗДвП . Подобно тълкуване е в унисон с основната цел на законодателя да се понесе отговорността от конкретния извършител на нарушението. Цитира трайната практика на А. съд Велико Търново в посочената насока. С оглед на горното от съда се иска да отмени обжалваното Решение и се постанови ново по същество на спора, с което се потвърди оспорвания ЕФ.

В о.з. не се явява и не се представлява.

Ответник жалба – Д. З. Т. заема становище за неоснователност на така подадената жалба, обективирано в писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на жалбата. Споделя аргументите , изложени в нея за липса на процесуални нарушения при издаване на ЕФ. В този смисъл е и цялата досегашна практика на А. съд Велико Търново, част от която е посочена в касационната жалба. Тъй като съдът е приел за установено в решението си, че посоченото в ЕФ нарушение е действително извършено, моли АСВТ да се произнесе с решение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт и да се потвърди ЕФ.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 11/9.1.2024г. постановено по НАХД 1547/23г. по описа на Районен съд Велико Търново,с което отменен Е. Ф. С. К № 5785226, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП на Д. З. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и е осъдена ОД на МВР В. Търново да заплати направените по делото разноски в размер на 400- четиристотин лева. .

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.11.2021г. в 8,53 часа в общ. В. Търново, на път I – 4 при км.133 +490 в посока [населено място] при ограничение от 60 км/ ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26 при движение на МПС , товарен автомобил БМВ Х6 1Х Драйвър 30 Д с рег. № .... е засечена с техническо средство- стационарна радарна система ERES-400 скорост от 76 км/ ч, при спазено отклонение от 3%, надвишаваща разрешената с 16 км/ ч. Видно от приложения Протокол за преглед на системата на 13.04.2022г., и проверка в системата за регистрация на МПС е видно, че собственик на същото е Е. А. Е. и регистриран ползвател Агрокрафт ЕООД, чийто Управител се явява ответник касационна жалба. По делото са били представени доказателства за регистрация в публичния регистър на БИМ на посочената стационарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения като одобрен тип с № 4823 със срок на валидност до 6.10.2019г. След това е извършена проверка обективирана с Протокол № 30-С-ИСИС от 7.09.2021г. който съдържа и извода, че посочената система отговаря на метрологичните изисквания, посочено е ограничението на скоростта в двете посоки в конкретния пътен участък от 60 км.ч.

Горепосоченият ЕФ е бил обжалван пред ВТРС, който с Решение № 332/25.06.2023г. постановено по НАХД 1531/22г. го е потвърдил. При касационния контрол на това Решение, АСВТ го е отменил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е дал задължителни предписания по прилагането на закона, а именно от Областно пътно управление Велико Търново да се изиска схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка в посочения пътен участък. Такава е изискана и от нея е видно, че е поставен знак В 26 за ограничение на скоростта от 60 км/ ч за следващите 300 м. Според същата схема стационарната камера е поставена на км.133+490 .

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва ЕФ, и разгледана по същество е основателна. Съдът е изложил подробни мотиви, че от формална страна ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Посочил е, че същата е специална по отношение на общия административно- наказателен процес, по конкретно ЗАНН. Законодателят не е посочил като реквизит подпис на издателя, а само отразяване на териториалната структура на МВР, издател на акта. ВТРС е посочил, че стационарната камера е одобрен тип, била е в съответствие с метрологичните изисквания, което се установява от приложените по делото доказателства, като е спазена нормата на чл. 30, ал. 5 от ЗИ, визираща, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считан за одобрен такъв. В конкретната хипотеза, това е потвърдено с приложения по делото Протокол за измерване. С оглед на приложените по делото веществени доказателства – разпечатки на показания на техническото средство и приложен снимков материал се доказва нарушението, както и същото се индивидуализира като са посочени обстоятелства, при които е извършено- време, място, средство- МПС, негов рег. №. С оглед на това ВТРС е посочил, че обективните признаци на нарушението са напълно установени, като деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , като правилно са посочени и съответните санкционни норми - . чл. 182, ал.2 т.2 от ЗДвП и наказанието е в предвидения от закона размер.

Основанията за отмяна на ЕФ съдът е намерил в това, че неправилно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на Управителя на дружеството- ползвател на МПС. След като ЗДвП изрично посочва, че когато нарушението е извършено с МПС собственост на ЮЛ, се ангажира административно- наказателната отговорност на Управителя, освен в случаите, когато същият посочи конкретното лице, ползвател на МПС и приложи свидетелството му за управление. В преписката съдът е намерил, че не се съдържат доказателства да се развила процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП като се издаде ЕФ първо на Управителя на дружеството собственик на МПС и едва ако същият посочи друго лице ползвател, първия ЕФ да се анулира и издаде втори ЕФ – на името на ползвателя. Съдът е посочил, че неправилно АНО е тълкувал нормата на чл.188, ал 2 от ЗДвП разширително за процесуална икономия, като директно е санкционирал лицето, законен представител на дружеството – ползвател. По този начин се е разширил кръга на отговорните по презумпция лица, което е допустимо само при изрична законова разпоредба. Предвид основателността на жалбата ВТРС е присъдил на основание чл. 63д от ЗАНН разноски на жалбоподателя.

Така постановеното решение е неправилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. С оглед на горното съдът е изпълнил задълженията си служебно да установи вярната фактическа обстановка по делото. Доколкото процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите в административно-наказателното производство доказателства и доказателствени средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс указания, тежестта да се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в процеса (чл. 103, ал. 1 от НПК) Съдът не споделя изводите на ВТРС досежно съществено процесуално нарушение – липса на процедура по издаване ЕФ на собственика на МПС, след което едва при подадена от него Декларация ведно с СУМПС да се ангажира отговорността на ползвателя на МПС. . Неправилно въззивният съд се е позовал на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. С тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС като нарушителят може да се установи едва след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. Нормата обаче е неприложима в конкретното административно производство. Същата касае установяване на административно нарушение по ЗДвП, заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган арг. чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В този смисъл Решение № 3908 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 356/2018 г. Същественото процесуално нарушение неизвършване на горната процедура, ако това е смисълът на разпоредбата, по никакъв начин не ограничава правото на защита на ответник касационна жалба. Същият е могъл да упражни правата си в пълен обем, като нарушението на правата на собственика не може да го ползва. На следващо място съществено процесуално нарушение е тогава, когато ако същото не беше допуснато би се постановил акт с друго съдържание. В конкретния казус след като изначално в талона на МПС е посочен неговият ползвател, то АНО е приел за осъществена нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, която съдържа законова презумпция относно субекта на административните нарушения в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Следователно в конкретния случай това е ползвателят на МПС вписан в талона на МПС. При това нелогично е да се ангажира отговорността на собственика, ако изначално се знае, че владението на автомобила и- по специално неговото ползване е предоставена на трето лице. Правилно АНО е приел, че в конкретната хипотеза след като ползвател се явява ЮЛ, то следва да се ангажира отговорността на Управителя на ЮЛ, като същият има възможност да посочи конкретното лице, което е управлявало към този момент МПС. Настоящият състав не намира, че по- този начин се допуска разширително тълкуване на закона, като се увеличават субектите на нарушението.