Решение № 8 от 28.01.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20212001000249 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби от „В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Л.К.“ №8, ет.2, представлявано по пълномощие от адв.В., и от „А. б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“С.“ №47, ет.1, представлявано по пълномощие от адв.М., против решение № 124/ 22.04.2021 г., постановено по т.д. № 324/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което „А. б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 21 204,48 лв., представляваща неплатена част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обект „Д.“ гр.Бургас по хидро- и топлоизолация на покрив, ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2020 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 2 825,93 лв., а претенцията за заплащане на сумата от 16 246,40 лв., представляваща извършени строително-монтажни работи по хидроизолация на резервоари на същия обект, ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2020 година до окончателното изплащане, е отхвърлена. Със същото решение в полза на „А. б.“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 1084.50 лв.

Въззивникът-ищец „В.“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против 1 решението в отхвърлителната му част, в която е отказано присъждане на сумата от 16 246,40 лв., представляваща стойност на извършени строителномонтажни работи по хидроизолация на резервоари в обект „Д.“ Бургас, ведно със законната лихва от 13.05.2020 година, не са присъдени разноски до целия претендиран размер от 4001,04 лв., както и в частта, в която „В.“ ЕООД е осъдено да заплати разноски в размер на 1084,50 лв.

Излагат се съображения, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Въззивникът-ищец намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията му за договорено извършване на СМР по хидроизолация на противопожарен и дъждовен резервоар. Счита, че анализа на събраните по делото доказателства води до обратния извод, а именно, че ответното дружество е водило преговори с ищеца, заявило е и е приело „В.“ ЕООД да извърши СМР по хидроизолация на двата резервоара на обект „Д.“. Твърди се, че преговори за извършване на хидроизолация по обект „Д.“ са били водени между страните още от 2018 година. Подписан е бил договор на 04.07.2019 година, в който страните са приели, че в хода на извършването на СМР могат да възникват допълнителни работи, извършването на които е наложително за точното осъществяване на работата по договора, като същите работи ще се договарят срещу допълнително заплащане, преди започване на изпълнението. Заявява се, че разпоредбата на чл.13 от договора не ограничава вида и обема на работите, нито начина на договаряне. Сочи се, че окончателно оферта за хидроизолация на резервоарите е била изготвена и предадена в писмена форма на „А. б.“ ООД като възложител, което се установява от събраните свидетелски показания. Твърди се, че за разлика от офертата за строително-монтажните работи относно покрива, в която не са били включени основните материали (хидроизолационни мембрани), в офертата за хидроизолация на резервоарите ищецът съм се ангажирал да достави хидроизолационни мембрани. Сочи се, че договорът за изработка е уреден като неформален и консенсуален и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи. Няма пречка условията на договора да бъдат предложени на възложителя в писмено предложение от изпълнителя, като приемането на това предложение може да се извърши и чрез 2 конклудентни действия, например предоставяне на техническа документация, необходима за извършване на работата, подробни данни за площта и обема на извършените СМР. Въззивникът-ищец твърди, че елемент от тази документация е бил приет като писмено доказателство по делото.

Като отделен аргумент за уважаване на претенцията се сочи, че между страните са се развили търговски отношения, към които са приложими специалните разпоредби на член 292, 293 и чл. 301 от ТЗ. Твърди се, че страните са били в трайни търговски отношения и към момента на приемане на офертата за хидроизолация на двата резервоара е била започнала работа и почти е била приключила работата по изолацията на плосък покрив на същия обект. Ежедневно работата на ищеца е насочвана и контролирана от свидетеля Р., който е ръководител на целия обект, включително и работата на останалите подизпълнители на „А. б.“ ЕООД. От показанията на този свидетел се установява, че е присъствал при предаването на офертата за хидроизолация на двата резервоара от управителя на „В.“ ЕООД. Твърди се, че със събраните по делото доказателства безспорно е установено получаване на офертата за СМР по двата резервоара от „А. б.“ ЕООД. Заявява се, че по делото не се представят доказателства, нито се излагат твърдения, офертата да е била отхвърлена, нито веднага, нито по-късно. Напротив, според въззивника-ищец има данни, че са уточнявани площите и работата е изпълнена изцяло и то под надзора на ответното дружество. Заявява се, че дори да не е осъществено приемане чрез конклудентни действия, то съществена е хипотезата на чл.292 от ТЗ - законодателят е приравнил такова поведение на търговеца на приемане на направеното предложение и в резултат на наличие на сключена сделка въззивникът-ищец изцяло е изпълнил поетите ангажименти. Сочи се, че работата е изпълнявана в продължение на месеци от края на месец юли до януари 2020 година и в нито един момент ответникът не се е противопоставил. Твърди се, че управителят на „В.“ ЕООД е отправил покана за приемане на СМР по покрив и резервоари с приложени протоколи образец 19, които са били получени от ответното дружество. Заявява се, че ответникът не се е противопоставил и не е заявил действия, извършени без представителна власт, напротив – изпратил е имейл, в който посочил, че окончателното плащане ще бъде извършено след като фирмата-инвеститор приемам приеме обекта и след отстраняване на течовете по резервоарите и покрива. Въззивникът-ищец твърди, че дори да са били 3 извършени действия без представителна власт, не просто липсва противопоставяне, а е налице потвърждаване и то именно от лицето, което е подписало договора на 04.07.2019 година.

Според въззивника, от тези факти се установява по безспорен начин, че ответникът чрез изрични волеизявления, чрез конклудентни действия и липса на действия по противопоставяне е потвърдил постигнатата договореност за изпълнение на СМР по хидроизолация на дъждовен и противопожарен резервоар. Сочи се, че по делото е безспорно установено изпълнението на тези СМР, включително техния обем и стойност. Заявява се, че липсата на съдействие от страна на възложителя за приемането им не може да лиши изпълнителя от правото да получи заплащане на изпълнената работа, още повече, че е доставил и материали. Заявява се, че в нито един момент до завеждането на делото ответното дружество не е твърдяло, че не е възлагало процесните СМР. Твърди се, че възраженията за проблеми с качеството на работите са останали недоказани, а и липсват доказателства за конкретно заявени претенции в тази насока.

Въззивникът-ищец моли за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което претенцията да бъде уважена, както и да му се присъдят разноските за двете инстанции.

Въззивникът-ответник „А. б.“ ЕООД обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати сумата от 21 204,48 лв., представляваща неплатена част от стойността на извършени строително-монтажни работи на обект „Д.“ гр.Бургас по хидро- и топлоизолация на покрив, ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2020 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 2 825,93 лв.

Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. С оглед изложените мотиви то се явява и необосновано, поради противоречие с приобщените доказателства и игнориране на други такива. Твърди се, че в мотивите на съда се съдържа вътрешно противоречие. Заявява се, че действително е сключен договор, в който е посочена цена на СМР, как е формирана същата, как се отчита изпълнената работа и как се заплаща.

Според въззивника-ответник, поради тази причина е невъзможно да се твърди 4 едновременно, че липсва изявление за приемане на работата по реда на договора, да се игнорира реда за съставянето на документите за отчитане на извършените СМР и да се сочи, че е прието фактически изработеното от „В.“ ЕООД. Посочва се, че освен на логиката, подобен извод пряко противоречие на разпоредбата на член 20а от ЗЗД че договорите имат сила на закон за страните, които са ги сключили.

Заявява се, че по никакъв начин не е установено фактическо приемане на работата. Като безспорни се сочат единствено водените разговори между страните за наличието на недостатъци в работата на изпълнителя и че по повод наличието на такива е разменена кореспонденция по електронната поща на електронните адреси на страните. Според въззивника-ответник от събраните гласни доказателства също се установява наличието на забележки към качеството на изпълнените СМР и необходимостта от поправка на направените забележки.

Твърди се, че изводите на съда за дължимата стойност на изпълнените работи също са направени в противоречие с чл.20а от ЗЗД. Сочи се, че в договора изрично е упоменато, че в единичните цени по ценовата оферта са включени всички разходи за изпълнение на СМР, в т.ч. за труд, изделия, консумативи, ръчна механизация и транспорт, оборудване и оформление, без ДДС. В чл.13 от договора е предвидено също, че допълнителни или непредвидени работи, извършването на които е наложително за точното осъществяване на работата по договора, ще се договарят като допълнително заплащане преди започването на изпълнението им,. Заявява се, че по делото липсват представени доказателства за допълнителни или непредвидени работи, възникнали по време на изпълнението. Твърди се, че не се установява допълнително договаряне на страните, за да се приеме, че обоснованата стойност по договора е 29 583,38 лв. без ДДС, с 5563,18 лв. без ДДС повече от договореното. Заявява се, че в заключението на вещото лице Ч. са преписани изцяло позициите от оспорените по реда на чл.193 от ГПК два протокола обр.19. Твърди се, че в единствената, представена по делото ценова оферта, фигурират в пъти помалко като позиции материали и СМР.

Твърди се, че липсва договор, анекс или разменена писмовна кореспонденция по електронна поща, която да обоснове наличието на 5 договореност за такава допълнителна или непредвидена работа. Въпреки горното, напълно необосновано според въззивника-ответник, съдът е приел, че този размер съответства на договорената стойност на СМР, което е в противоречие с договореното като дължимо. Подчертава се, че задължението за заплащане настъпва едва тогава, когато СМР са отчетени надлежно, документирани са и са приети по правилата на съставения договор между страните.

Въззивникът-ответник изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не са възлагани допълнително строителномонтажни работи по хидроизолация на резервоари. Сочи се, че ако този извод на съда почива на събраните и обсъдени доказателства, то на същите тези доказателства следва да почива и извод, че изпълнените СМР не могат да са в по-голям размер от ценовата оферта, тъй като няма допълнително договаряне за извънредни или допълнителни работи.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че въззивникътответник не е упражнил надлежно правото си по чл.265 ал.1 от ЗЗД и поради това, на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД дължи плащане. Сочи се, че тези изводи не кореспондират с представените по делото писмени доказателства, а именно две писма, изпратени на електронния адрес, на който се е водила кореспонденцията между страните, на 31.01.2020 година и 23.04.2020 година, с които въззивникът-ответник уведомил ищеца, че следва да отстрани констатираните недостатъци - течове по покрива, за да бъде приета работата му. Заявява се, че по този начин въззивникът-ответник е изпълнил задължението си да уведоми изпълнителя за недостатъците и да изиска поправка на същите. Твърди се, че такова поправяне не е последвало, дори нещо повече - от свидетелските показания се установило наличие на повече от 20 активни теча, за които собственикът на сградата е уведомил „А. б.“ ЕООД. Заявява се, че след като възложителят е упражнил надлежно правото си по чл.265 ал.1 от ЗЗД и не е приел работата, то не следва да дължи плащане по реда на чл.266 от ЗЗД, след като изпълнителят е бездействал.