Решение № 12788 от 28.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12788 гр. **** 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***** 123 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. И.А като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110105580 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕН е от Б. Л. Ц. срещу *****“ АД иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл. 429, ал 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 24 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата болки и страдания от причинени телесни увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), реализирано на 20.09.2018 г. по вина на водача на лек автомобил марка „***** ВР К. И. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2020 г. до окончателното й плащане.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът – „*****, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Светлана Коева в писмен отговор на исковата молба от 28.06.2023 г., подаден по електронната поща на Софийски районен съд на 28.06.2023 г. поддържа становище за неоснователност на предявения иск, като излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 01.11.2024 г. се моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните 1 по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на съдебната автотехническа експертиза, на съдебно – медицинската експертиза и на комплексната медико и автотехническа експертиза, приети по делото, които съдът кредитира като дадени вярно и безпристрастно от вещите лица, се установяват и съдът приема за доказани твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни към основанието на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД.

Установява се по несъмнен начин, че виновен за пътния инцидент, реализиран на 20.09.2018 г. в района на километър 364 на главен път ПП1 /Е79/ с посока на движение от ***** към гр. ****, е водачът на лек автомобил **** с ДК № ***** К. И. А. с валиден към 20.09.2018 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника по делото „*****. Ищцата Б.

Л. Ц. е пътувала на предната дясна седалка в същия автомобил с правилно поставен предпазен колан. Движението се осъществявало в колона от автомобили на скъсена дистанция. Автомобилът пред **** с ДК № ***** а именно ***** с ДК № **** КМ намалил скоростта, при което водачът **** с ДК № ****. реализирал удар в движещия се пред него автомобил, при който удар тялото на ищцата Ц. рязко се придвижило напред по инерция с притискане на гръдната кост в обезопасителния колан, което е причинило т. нар. «коланна травма», изразяваща се в конкретния казус във фрактура на гръдната кост.

Не се установява твърдяното от ответника съпричиняване от страна на ищцата настъпването на вредоносния резултат.

Относно размера на неимуществените вреди, предмет на делото, съдът намира следното:

Доколкото претърпените от ищцата болки и страдания от нараняванията и уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие, реализирано н а 20.09.2018 г. могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта.

„Справедливостта” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е 2 понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характерът и начинът на увреждането; допълнително влошаване на състоянието; осакатявания; загрозявания; морални страдания и други. Съдът взема предвид установеното от медицинската документация по делото и от съдебно-медицинската експертиза по документи, без преглед на ищцата, която не се е явила на преглед при вещото лице д-р В., въпреки положените усилия от нейния пълномощник адв. С. да осигури присъствието й в указаното от вещото лице време – при ПТП на 20.09.2018 г. ищцата Б. Л. Ц. е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на гръдната кост, от което според вещото лице д-р В., ищцата е претърпяла болки и страдания в продължение на около 3 месеца, от които през първите 15 дни болките са били с по – интензивен характер. Оздравителния период при счупване на гръдната кост е около 3 месец. Гръдната кост зараства по – трудно, тъй като при дишане не може да се установи в покой. За в бъдеще, според вещото лице д-р В., ще има болка от ревматоиден характер при промяна на времето и при по – голямо натоварване в гръдната кост, което ще остане за цял живот.

Съдът, по искане на ищцата, е допуснал двама свидетели при довеждане за установяване на болките и страданията, които ищцата реално е претърпяла в резултат на пътния инцидент от 20.09.2018 г., но с оглед недовеждането им в две поредни открити съдебни заседания – на 12.07.2024 г. и на 01.11.2024 г., оттегляне на искането за събиране на гласни доказателства и на основание чл.

158 ГПК, същите за заличени.

Ищцата не е установила в рамките на процеса по делото обективно по какъв начин се е отразило събитието от 20.09.2018 г. върху нейния начин на живот, променен ли е бил и в каква насока, имала ли е или не психологически дискомфорт, в какво се е изразил същия и в какъв период от време е търпяла емоционално негативно отражението на ПТП, при което е пострадала физически, като е получила счупване на гръдната кост; не е установено дали в битов план инцидентът и полученото телесно увреждане са повлияли по някакъв начин върху живота на Б. Ц.; дали и в какъв период от време е имала реално физически болки; обслужвала ли се е сама, имала ли е затруднения в тази насока, и ако е имала – в какъв период от време са продължили тези затруднения. Подобни обстоятелства е недопустимо да се предполагат от съда.

Същите подлежат на установяване от ищцата при условията на главно и пълно 3 доказване в инициирания от нея граждански процес. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Като има предвид горното и установеното от събраните в процеса писмени доказателства, преценени в съвкупност с изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза и комплексна медико и автотехническа експертиза, съдът приема, че ищцата Б. Л. Ц. е търпяла физически болки от причиненото на 20.09.2018 г. вследствие пътнотранспортното произшествие от същата дата травматично увреждане – счупване на гръдната кост, в период от около 3 месеца, от които през първите 15 дни болките са били с по – интензивен характер, както и прогнозата, че за в бъдеще ще има болка от ревматоиден характер при промяна на времето и при по – голямо натоварване в гръдната кост, което ще остане за цял живот.

Предвид горното, съдът приема, че причинените на Б. Л. Ц. неимуществени вреди – физически болки в следствие ПТП от 20.09.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 01.02.2023 г., могат да бъдат справедливо парично репарирани със сумата от 3000 лв., която следва да й бъде присъдена по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2023 г. до окончателното й плащане.

Неоснователна е претенцията на ищцата за лихва считано от 04 .03.2020 г.

/деня следващ деня, в който е изтекъл срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, предвид предявената пред ответника претенция № РК014-41428/03.12.2019 г./ до датата на завеждане на исковата молба, тъй като видно от ангажираните от ответника уведомително писмо от 10.12.2019 г. /лист 55 от делото/ и уведомително писмо от 02.03.2020 г. /лист 57 от делото/ е, че в съответствие с нормата на чл. 496, ал. 1 КЗ в установения в нея срок, застрахователят – ответник е отказал плащане по предявената претенция, поради непредставяне от страна на ищцата на изисканите от страна на застрахователя допълнително документи, включително и поради непосочване на банкова сметка, по която да се извърши плащане, което по правилата на чл. 380, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ поставя ищцата в забава по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ, вр. чл. 380, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. При това положение искането за присъждане на законна лихва върху присъденото 4 обезщетение в размер на 3000 лв. за периода от 04.03.2020 г. до 31.01.2023 г., включително, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т.

1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан по размер.

Ищцата претендира разноски по производството.

Не се установява ищцата да е направила реално разноски по делото, предвид и обстоятелството, че същата е освободена от плащане на държавна такса и на разноски по производството, дължими към ***** на основание чл.

83, ал. 2 ГПК, поради което и разноски не й се следват, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Видно от пълномощно и Договор за правна помощ /лист 7 от делото/ е, че на ищцата е оказана от адвокат Я. С. безплатна правна помощ, като материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата. При това положение, при този изход на спора, заявената от адвокат С. претенция и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона да адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид фактическата и правна сложност на делото, които са към средните такива, както и реално извършените своевременно по делото, обективно необходими процесуални действия от пълномощника на ищцата, „*****, гр. **** следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Я. В. С. сумата от 320 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, при база за определяне – минимума от 2560 лв.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл.

83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 120 лв., както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица в общ размер на 112.50 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Ищцата като лице, на което от съда е признато, че е материално затруднено лице, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е освободена от заплащане на разноски по делото и на държавна такса, дължими към Софийския районен съд, но същата не е освободена от възстановяване на направените от другата страна по делото разноски в случай на неоснователност на иска, респ. частична неоснователност на иска, съразмерно с отхвърлената му част, съобразно общата норма на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Предвид горното, изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски, в размер на 1443.75 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 550 лв.

Предвид изложеното по-горе, тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 481.25 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, при база за определяне на възнаграждението – претендираните 550 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Сумата от 60 лв. – внесена от ответника по сметка на РС – **** на 28.05.2024 г. – депозит за свидетел по гр. д. № 5580/2023 г. на СРС за разпит по 5 делегация от РС – **** на К. И. А., е останала неизползвана и подлежи на връщане на „*****, като за това страната следва да сезира РС – **** по ч. гр. дело № 03041/2024 г. по допуснатата, но нереализирана делегация. Тази сума не представлява направени по делото разноски и не подлежи на възстановяване от другата страна, съразмерно с отхвърлената част от иска.