Решение № 43 от 03.06.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Асеновград, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.н Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.нова като разгледа докладваното от И.н Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2400064 от 27.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на „***”, ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 75а ал.5, във вр. с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8 ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

Жалбоподателят „***” ООД в жалбата и в съдебно заседание чрез депозирано писмено становище от процесуалния представител- адв. Л. оспорва наказателното постановление, откъм законосъобразност като се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, касаещи неспазването на сроковете чл. 34 ал.1 от ЗАНН досежно образуването на АНП чрез съставянето на АУАН. Искането към съда е за пълна отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна Директора на Д-я “Инспекция по труда” гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

При извършена проверка през периода от 13.12.2023 г. до 01.04.2024 г. на дружеството „***“ ООД- гр. Пещера е констатирано, че дружеството в качеството му на работодател е приело на работа със сключването на трудов договор № 051 от 12.04.2023 г. И. К. – гражданин на трета държава – Република Турция на длъжност „шофьор товарен автомобил/международни превози“. Към момента на проверката седалището на дружеството се намирало в ***. Приетият на работа работник И. К. е бил със статут на продължително пребИ.ващ чужденец с издадено „Разрешение за продължително пребИ.ване“ на основание чл. 24 ал.1 т. 10 от ЗЧРБпенсионно осигурен. На същият не е било издавано разрешение за достъп до пазара на труда и по силата на горното основание за продължително пребИ.ване същият не е имал право на достъп до пазара на труда.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН от 01.04.2024 г. срещу дружеството жалбоподател в присъствието на управителя, като му бил връчен препис от акта и същият го подписал без възражения. В срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП.

Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.

Безспорно се установява от доказателствата, че на 12.04.2023 г. дружеството „***“ ООД в качеството му на работодател е приело на работа чрез сключването на трудов договор на длъжност „шофьор“ И. К., който е бил със статут на продължително пребИ.ващ чужденец, пенсионно осигурен и без право но достъп до пазара на труда, с което е реализирало състава на горното нарушение. Това се установява категорично от показанията на актосъставителя Василка Боюклийска и от събраните писмени доказателстватрудов договор, платежни ведомости, отчетни форми за явяване на работа, писмо от с-р „Миграция“. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя, чието основно възражение касае неспазването на 3 –месечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който срок тече от открИ.не на нарушителя.

При прегледа на АУАН в аспекта на така направеното възражение, съдът намира, че АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН относно неговото съставяне, като възражението в тази насока е неоснователно. За да стартира срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН е необходимо да бъде установен нарушителя. Този извод имплицитно включва в себе си и се предхожда от събирането на данни и съответно установяване на самото нарушение, чийто автор е нарушителят. Т.е. първо следва да бъдат установени всички обективни признаци от състава на нарушението, което е сложен фактически състав. Затова именно се извършва и проверката, при която се установяват фактите относими към състава на нарушението и която в конкретния случай е протекла през периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. В хода на проверката неколкократно от работодателя са изисквани документи, касаещи статута на работника И. К., като същите са били представени на 10.01.2024 г., което се установява от показанията на актосъставителя и от приложената призовка от 05.01.2024 г., в която е отразено, че до тази дата такИ. не са представени, поради което и са изискани отново. При това положение, първият обективно възможен момент, в който контролният орган е 2 можел да установи конкретното нарушение и респективно неговия автор – нарушителя е 10.01.2024 г. Затова и съставянето на АУАН на 01.04.2024 г. не е извън 3-месечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, която материално-правна разпоредба забранява достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребИ.ване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т.

2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. От своя страна чл. 24 ал.1 т. 10 от ЗЧРБ на каквото основание е издадено разрешението на продължително пребИ.ване на И. К. сочи, че същият е получил право на пенсия съгласно законодателството на Република Турция и разполага с достатъчно средства за издръжка в страната, поради което и нямат право на достъп до пазара на труда. Нарушението правилно е съотнесено към относимата санкционна разпоредба чл. 75а ал.5, вр. с ал.2 от ЗТМТМ, която предвижда имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв. на работодател – юридическо лице, което е приело на работа чужденец при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ, който няма право на достъп до пазара на труда.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, кореспондираща с факта, че едновременно са констатирани няколко отделни нарушения на трудовото законодателство от жалбоподателя.

Същата е оразмерена в минимума предвиден в закона, който размер е съответен със сравнително малката тежест на нарушението , което игнорира възможността за нейната допълнителна редукция.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такИ.. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

В случая се претендира възлагането на разноски от Въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Същите следва да се определят около средния размер от 100 лева за всяка инстанция с оглед факта, че делото е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя. Тъй като делото е разгледано от две въззивни и една касационна инстанция на жалбоподателя следва да се определят разноски в общ размер от 300 лева.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и 3 на основание чл. 63 ал.1 т.5 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2400064 от 27.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив инж. Атанас Чернаев, с което на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 75а ал.5, във вр. с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8 ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

ОСЪЖДА „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** , да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 300 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4