Определение № 654 от 14.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20263110100093 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г. П. Г., гр.

Варна, срещу съдия *, с която се иска ответникът да бъде осъден за извършено престъпление по служба /чл. 282 НК/.

Настоящият състав намира производството за недопустимо на основание чл. 130 ГПК по следните съображения:

Видно от съдържанието на самата молба ответникът е действал в качеството на съдия в Окръжен съд-Варна при постановяване на съдебния акт, с който се твърди, че е извършено престъпление по служба. Подадената молба следва съдържателна структура, съобразно изискванията на чл. 127 ГПК, поради което е образувано гражданско дело.

При справка в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ за периода от 05.03.2021 г. до 07.01.2025 г. от въз основа на молба от Г. Г. да образувани 130 съдебни дела само по описа на РС- Варна, като 91 от тях да образувани за периода 01.01.2025 г. 07.01.2026 г. Огромна част от посочения брой съдебни производства са въз основа на молби срещу РС- Варна, ОС-Варна, АпС-Варна, други съдилища от района на Апелативен съд – Варна, както и срещу конкретни съдии правораздаващи в тези съдилища, както и в съдилища от други апелативни райони. Подавани са и искови молби срещу прокурори.

Почти всички подадени от г-н Г. молби се основават на твърдения за търпени вреди вследствие на съдържание на съдебни актове, като определен съдебен акт става причина за предявяване на искова молба по чл. 45 ЗЗД срещу съдията постановил го, по чл. 49 ЗЗД срещу съда в който съдията правораздава, а в определени случаи - и за молба за осъждане на съдията за длъжностно престъпление от общ характер, заради постановения акт, каквото е и настоящото дело.

При така установеното от фактически страна, съдът формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 132 Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка /отрицателна процесуална предпоставка/ за образуване на гражданското дело. Затова касае допустимостта на иска и не е необходимо да се събират доказателства по съществото на спора, а производството следва да се прекрати 1 още въз основа на твърденията в исковата молба /определения № 141 от 4.5.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на Трето Г. О., № 321 от 28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2387/2017 г. на Четвърто Г. О. от 24.09.2009 г. по ч. гр. д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето Г. О, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на Четвърто Г. О., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на Трето Г. О., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на Първо Г. О., № 501 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. на Трето Г. О., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д.

№ 634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4146/2015 г. на Четвърто Г. О. и много други/.

Доколкото исковата молба се основава на твърдения за извършено престъпление от общ характер в резултат от постановен съдебен акт на съдия в ОС-Варна, то производството е недопустимо само на това основание. Още повече, че съдът не е компетентен да се произнася по такова искане, доколкото Прокуратурата преценява дали има основания да бъде образувано досъдебно производство и повдигнато обвинение за такова престъпление.

Отделно, съдът намира, че генерирането на огромен брой дела с едни и същи твърдения за търпене на вреди от съдебни актове и извършени длъжностни престъпления (идентични по предмет - даване на указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и връщане на исковите му молби/частичните му жалби) не преследва легитимна цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред, а съставлява очевидна злоупотреба с право.

Броят и характерът на предявените от Г. Г. искови претенции сочи, че така той цели да изрази несъгласието си със съдебните актове и своето неудовлетворение от органите на съдебна власт, които са ги постановили - от една страна и от друга – че преследваната цел е по същество ищецът да получи вид възмездие като затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, основани на твърдение за едно и също обстоятелство, доколкото сезирания съд е обвързан от принципа по чл. 2 ГПК. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Подобно разрешение е възприето и в практиката на ЕСПЧ по приложение на чл. 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ, според който съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, когато счете, че тя представлява злоупотреба с правото на жалба, както и в общностното право – Директива 2024/1069 на ЕП и на Съвета, чиято цел е да предостави защита за физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява, и в която неизчерпателно са посочени индикации за производства, с които се злоупотребява /непропорционален, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него; наличие на множество производства по сходни въпроси, започнати от ищеца; недобросъвестно използване на процесуални тактики и др./. Неизчерпателно посочените индикации в Директивата, която се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, не са чужди на националната съдебна практика, в която се приема, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставени процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение; че последователно създавана верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК; превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба или и двете. По въпроса за критериите за наличие на злоупотреба с право и нейните проявни форми, е налице трайна практика на ВКС 2

– решение решения по гр. д. № 1913/2017 г. на III г. о., по гр. д. № 1243/2009 г. на IV г. о., по гр. д. № 3973/2018 г. на IV г. о., по гр. д. № 5193/2013 г. на IV г. о. и др. Според тази практика основните критерии са: упражняване на правото с противоправна цел /увреждане на друг, заобикаляне на закона, накърняване на обществен интерес/; недобросъвестност при упражняване на правото; знание за липса на основание или за неверност на фактите; липса на легитимен интерес от упражняване на правото; повтарящи се или системни действия, които целят забавяне или препятстване на правосъдието.

Злоупотребата с процесуални права се проявява чрез подаване на многобройни неоснователни или недопустими жалби или молби, целящи забавяне на производството или увреждане на насрещната страна, а злоупотребата с материални права – в действия, при които правото се упражнява не за да се реализира легитимен интерес, а с цел увреждане на друг или заобикаляне на закона, като съдът е длъжен да вземе мерки за преустановяване на такива действия, вкл. и чрез отказ от защита. Приложението на тази практика и в най-новата практика на ВКС - Определение № 5794 от 11.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4694/2025 г., IV г. о., ГК, Определение № 5777 от 11.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4693/2025 г., III г. о., ГК. В обобщение, съдът намира предявеният иск е процесуално недопустим и тъй като е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията и на чл. 3 ГПК.

В смисъла на това определение са и други актове на съдии от ВРС, мотивите, които настоящият състав споделя и преповтаря в настоящия съдебен акт.

При очевидно констатираната злоупотреба с процесуални права са налице процесуални пречки за продължаване на производството по делото. Подобно поведение не следва да се толерира от съда. Прекратяването на производството не води до отказ от правосъдие, а до адекватен отговор на съдебната институция спрямо недобросъвестното поведение на ищеца, целящо единствено да затрудни правораздаването, а не субектът да получи защита на правнозначим интерес. Не се касае за единичен случай, а за системна злоупотреба, както е подробно изложено в определението.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 93 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., XVII с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от акта да се връчи на ищеца на посочения в исковата молба адрес.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3