Решение № 260531 от 10.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …………..

Гр. София, 10.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Габриела Владова, като разгледа т. д. № 2583/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. номер 147093 от 28.11.2019 г. подадена от „Т.****“ ЕООД /н./, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, р-н „Подуяне“, бул. „*****, срещу Н.А.П., с адрес – гр. София, бул. „*****, като с нея са предявени за разглеждане искове при квалификацията на чл. 694, ал. 1, т.

1 ТЗ за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Т.****“ ЕООД /н./ вземания, предявени от Н.А.П.с молба от 05.09.2019 г., включени в изготвения от синдика Списък на приетите вземания, предявени на основание чл. 685 ТЗ по т. д. № 2784/2017 г. от кредиторите на „Т.****“ ЕООД /н./, който списък впоследствие с определение от 12.11.2019 г. е бил одобрен от съда по несъстоятелността без да се внасят промени относно вземанията на Н.А.П., като упражненото възражение от „Т.****“ ЕООД /непл./ отнасящо се до тези вземания е оставено без уважение, като тези вземания съставляват, както следва : публични вземания за незаплатени данъци в размер на сумата от общо 1 014 407,04 лв., от които : главница в размер от 674 329,65 лв., лихви върху данъчните задължения за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер на сумата от 336 518,10 лв., и лихви върху данъчните задължения за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. в размер на сумата от 3 559,29 лв.; публични вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на сумата от общо 220 769,71 лв., от които главница в размер от 105 508,31 лв., лихви върху осигурителните задължения за периода до 04.07.2019 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер на сумата от 114 704,55 лв., и лихви върху осигурителните задължения за периода от 05.07.2019 г. до 23.07.2019 г. в размер на сумата от 556,85 лв.; публично вземане за наложена имуществена санкция в размер на сумата от 100,00 лв.; частно вземане за сумата в размер от 8,88 лв. – съставляваща разход за образувано пред ТД на НАП изпълнително дело № 22150024197/2015 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от подаване на исковата до окончателното им погасяване.

В исковата молба се сочи, че ищецът има качеството на длъжник в открито спрямо него производство по несъстоятелност в пределите на висящото т.д. № 2784/2017 г. на СГС, ТО, VI-18 с-в, като назначеният временен синдик – А.В. изпълнила законовите си задължения да изготви и обяви списъци на предявените приети и неприети вземания на кредитори в производството, като в списъка на приетите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания включила и публичните вземания на НАП с посочените по-горе основания и размери. Пояснява се, че публичните вземания се формирали от начислен ДДС, осигурителни вноски, корпоративен данък и местни данъци, след подадени от длъжника справки-декларации по ЗДДС, декларации образец 6 по КСО, ГДД по ЗКПО, декларации по ЗМДТ, влезли в сила четири ревизионни акта от 11.12.2008 г., 25.08.2010 г., 31.05.2012 г. и 24.07.2015 г., както и издадено наказателно постановление от 23.02.2015 г. Поддържа се, че от страна на ищеца било упражнено своевременно възражение по реда и в срока по чл.

690, ал. 1 ТЗ, с което надлежно възразил пред съда по несъстоятелността по отношение съществуването на посочените публични вземания, като поискал те да бъдат изключени от списъка с приетите предявени вземания. С определение от 12.11.2019 г. СГС се произнесъл по така подаденото възражение от длъжника, като го оставил без уважение. С оглед на това, и в срока по чл. 694 ТЗ длъжникът упражнява правото си на иск за да отрече съществуването на така приетите вземания на ответника – НАП в производството по несъстоятелност. Във връзка с въпроса за материалното съществуване на отричаните вземания с публичен характер, съставляващи такива за данъци, осигурителни вноски, имуществена санкция и лихви върху тях, ищецът навежда довода, че според правилото на чл.

171, ал. 1 ДОПК същите се погасяват с изтичането на 5-годиешн давностен срок, отброяван от 1-ви януари на годината, следваща годината през която е трябвало да се заплати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, респективно по смисъла на чл. 171, ал. 2 ДОПК с 10-годишна абсолютна давност, отброяван от 1-ви януари на годината, следваща годината през която е трябвало да се заплати публичното задължение без значение, дали същата е била спирана или прекъсвана, освен в случаите когато задължението е било разсрочено или отсрочено, или пък изпълнението е било спряно по инициатива на длъжника.

Споменава се, че установените с РА от 11.12.2008 г. публични задължения са такива с момент на възникване предхождащ 2007 г., поради което 5-годишния давностен срок по отношение на тях бил изтекъл не по-късно от 01.01.2013 г., а абсолютния такъв не по-късно от 01.01.2019 г. Предвид това всички публични задължения, за които ответника черпи основанието си от визирания РА следва да бъдат отречени, като съществуващи, защото са погасени поради изтичане на абсолютната давност. Изложена е резерва във връзка с мотива на съда по несъстоятелността, че началния момент на давността за тези вземания се поставя от издаването на съответния РА – 11.12.2008 г. Задължението за плащане на данъците установени посредством този РА било възникнало далеч преди издаването му, за което красноречиво говори и факта, че в този акт се установява и задължение за заплащане на лихва за забавено плащане на данъчните задължения. Що се касае до вземанията установени посредством РА издаден на 25.08.2010 г. ищецът изтъква, че в предметният му обхват попадат публични задължения, чието възникване датира от преди 2009 г., което означава, че предвидената давност по отношение на тях е изтекла в началото на 2015 г, предвид което същите не съществуват. Идентичен е аргументът и за отричане на публичните вземания установени с РА издаден на 31.05.2012 г., тъй като те били възникнали преди 2011 г., а давността им била изтекла в началото на 2017 г. Последният ревизионен акт ползван като основание от НАП във връзка с предявените срещу ищеца вземания е издаден на 24.07.2015 г., като същия се отнася до публични вземания възникнали в периода от 2012 г. до 2014 г., като 5-годишната давност за вземанията възникнали до 03.07.2014 г. била изтекла най-късно на 03.07.2019 г., което съставлявало момент предхождащ датата на откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Т.****“ ЕООД, респективно преди датата на предявяване на тези вземания от кредитора НАП.

Ищецът прави позоваване и в направление, че всички лихви за забава на публични задължения, които са възникнали и начислени до 04.07.2016 г. са погасени, поради изтичането на 3-годишна давност. Подобно е и твърдението отнасящо се до приетото и отричано от ищеца вземане за имуществена санкция в размер на 100,00 лв. На следващо място се отбелязва, че ищецът няма сведения течащата погасителна давност спрямо формираните в полза на НАП вземания да е била прекъсната на някакво валидно правно основание. Налагането на предварителни обезпечителни мерки и присъединяването на НАП към образувани изпълнителни дела спрямо ищеца не могат да се причислят към конкретни предявени вземания, поради което не могат да постигнат прекъсване на давността. Трябвало да се съобразява й това, че към момента на налагането на съответните обезпечителни мерки давността отнасяща се до конкретни предявени от НАП публични вземания вече била изтекла, поради което нямало как същата да бъде успешно спряна чрез този способ. На самостоятелно основание ищецът излага, че не дължи приетите в производството публични вземания в полза на НАП, защото е осъществил тяхното погасяване посредством извършено плащане.

Ответната страна – Н.А.П. депозира писмен отговор по реда на чл. 367 ГПК на 30.12.2019 г., с който изразява своето становище по предявените за разглеждане от длъжника искове при квалификацията на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно намира ги за неоснователни по същество. Настоява се, че публичните вземания, които попадат в предметния обхват на предявения иск са доказани по тяхното основание и размери, като те следва да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност провеждано спрямо длъжника-ищец. По отношение съществуването на вземанията за данъци и лихви върху тях, ответникът отбелязва, че основания за тяхната дължимост са издадените четири РА от 11.12.2008 г., 25.08.2010 г., 31.05.2012 г. и 24.07.2015 г., както и подадените от самия длъжник справка декларация от м. 03.2016 г., ГДД за 2017 г., декларации – образец 6 подавани в периода от м. 01.2013 г. до м. 11.2018 г., както и декларации по ЗМДТ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г. Ответникът е дефинирал, че една част от публичните вземания са установени и се явяват последица от издадените ревизионни актове, а друга от подадения от самият длъжник данъчни декларации. Допълнено е, че като е подало съответните данъчни декларации дружеството-длъжник извънсъдебно е признало размера на дължимия от него данък подлежащ на заплащане в определените от закона срокове.

Диференциация в основанията е направена и по отношение на публичните вземания за задължителни осигурителни вноски, като за тях е отбелязано, че са установени посредством два издадени РА от 11.12.2008 г. и 31.05.2012 г., както и от подадени декларации – образец 6 в периода от м.01.2010 г. до м.11.2018 г. И тук е направено разграничение в реда за установяване на тези задължения, а именно чрез издаването на РА, респективно подаване на нарочна уредена в КСО декларация. Що се касае до публичното вземане имащо за източник издадено от Община – Пловдив наказателно постановление от 23.02.2015 г. НАП пояснява, че това е имуществена санкция, която е възникнала считано от влизането в сила на наказателното постановление, като този момент е преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца.

Ответникът е направил и коментар относно правния режим на вземанията за лихви върху публични вземания, като е посочил, считано от кой момент се дължат и какъв е техния установен законов размер. На последно място ответната страна се е спряла на дължимата сума от 8,88 лв., съставляваща направена разноска по образувано в ТД на НАП- София изпълнително дело 22150024197/2015 г. с оглед принудително събиране на дължими от длъжника публични вземания, като тези разноски са инкорпорирани в два броя издадени фактури от 30.06.2016 г. и от 30.11.2017 г. и съставляват стойност на извършени застрахователни оценки. На следващо място ответникът се спира на въведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност спрямо отричаните в настоящото производство публични вземания, като посочва, че подобно погасяване категорично не може да се приложи по отношение на вземанията визирани в т. 1.5., т. 1.6., от т. 1.18. до т. 1.77 вкл. и от т. 2.44. до т. 2.102 вкл. Относно другите вземания попадащи в предметния обхват на ИМ се изтъква, че спрямо тях приложение намира текста на чл. 171, ал. 1, т. 5 ДОПК, а именно течащата давност е спряна след налагането на съответните обезпечителни мерки. По отношение давността разписана в чл. 171, ал. 2 ДОПК същата се прекъсвала, считано от момента на издаване акта за установяване на публично вземане, или с предприемането на действия по принудителното изпълнение. В този контекст с писмо от 20.12.2017 г. от НАП били предприети действия за прекъсване/спиране на давността по реда на чл. 172 от ДОПК. Във връзка с размера на публичните вземания, които са предмет на отрицание от ищеца, ответникът-кредитор настоява, че са такива за които своевременно са били наложени обезпечителни мерки. Друг факт водещ до спиране/прекъсване на давността е този на предявяването от страна на НАП на публичните вземания в производството по несъстоятелност открито спрямо ищеца – чл. 685а ТЗ. С оглед тези аргументи ответника иска постановяване на решение, с което исковите претенции заявени за разглеждане от „Т.****“ ЕООД /н./ да бъдат отхвърлени, поради тяхната недоказаност.