Присъда № 60 от 10.04.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №60/10.04.2024г. по НОХД №1693/2023г. по описа на РСБургас.

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по Досъдебно производство №431 ЗМ 472/2022г. по описа на 01 РУП - ОД МВР Бургас, пор.

№1717/2022г. по описа на РП - Бургас, по който е образувано производство срещу подсъдимия

Р.К.Д.

– роден на

******** година в гр.

Бургас,

******************************************, ЕГН: **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на ******** година, в гр.

Бургас, на ул.„В.В.“ срещу вход на к. завод, в условията на повторност, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Фолксваген“, модел „Кади“, с peг. № *******, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено със съдебна химико-токсикологична експертиза, рег.№ ***********г. на ВМА София.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.1 НПК подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да не се провежда разпит на някои свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.3 НПК одобри изразеното съгласие, като намери, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ при приложение разпоредбата на чл.54 НК, а именно малко над законоустановения за процесното престъпление минимален размер, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия моли съда изцяло да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение, което намира за недоказано от обективна и субективна страна.

Излага подробни доводи в тази насока.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като заявява, че поддържа заявеното от защитника му и излага твърдение, че не е извършил процесната престъпна деятелност.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р.К.Д. е роден на ********г. в гр.Бургас,

************************************, с ЕГН: **********.

Същият е правоспособен водач на МПС, притежаващ към датата на деянието СУМПС № *********, валидно до ********г.

Д. употребил наркотични вещества „амфетамин“ и „метамфетамин“. Независимо от това на ********г. същият предприел управление на товарен автомобил марка “Фолксваген“, модел „Кади“, с peг. № ******* в гр.Бургас. На същата дата, за периода след 08,00 часа, служителите на МВР и свидетели по делото – И.Б. и М.Й. били на смяна като автопатрул към 01 РУ МВР Бургас. Те възприели управлявания от подсъдимия товарен автомобил марка “Фолксваген“, модел „Кади“ с peг. № ******* да се движи в гр.Бургас, по ул.„В.В.“, срещу вход на к. завод и решили да извършат проверка по отношение на водача 1 му.

Служителите на МВР спрели автомобила и изискали документите на водача му подсъдимия. Тъй като Д. се държал превъзбудено и агресивно, свидетелите поискали съдействие от служители Сектор „ПП“ при ОД МВР Бургас, като на място пристигнал свидетелят Г. Д.. Последният изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол, но апаратът не отчел наличие на такъв в издишания въздух. След това свидетелят Д. пристъпил към тестване с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен №********, като пробата отчела резултат „метамфетамин, положителен“ т.е. установена била употреба от страна на подсъдимия на метамфетамин. Горното било отразено в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. В тази връзка в хода на проверката бил съставен и АУАН бл.№******/********г.

На подсъдимия Р. Д. бил издаден талон за медицинско изследване и той бил отведен до Отделение по „Спешна медицина“ на УМБАЛ Бургас. Там той дал кръв за изследване, във връзка с което бил съставен Протокол за медицинско изследване.

Видно от Заключението на Съдебно химико - токсикологична експертиза №И*********г. на ВМА гр. София в кръвната проба на подсъдимия Д. е била отчетена и доказана употреба на наркотични вещества „амфетамин“ и „метамфетамин“.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – Г. Д. Д. /л.25 от ДП/; М.К.Й. /л.26 от ДП/; И.К.Б. /л.27 от ДП/; О.С.

/л.62-63 от делото/; от писмените и веществените доказателства както следва: АУАН бл.

******/********г. /л.46 от ДП/, контролен талон /л.45 от ДП/, СУМПС /л.47 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.42-44 от ДП/, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози /л.48 от ДП/, талон за изследване №****** /л.49 от ДП/, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.40-41 от ДП/, протокол за полицейски обиск на лице от ********г. /л.51 от ДП/, изисканата от УМБАЛ Бургас медицинска документация /л.66-74 от делото/, съдебна химико – токсилогична /токсикохимична/ експертиза /л.30-32 от ДП/ и отговора на вещите лица на въпроси към същата в съдебно заседание, вещественото доказателство - 1 бр. тесткасета за техническо средство Drager Drugtest 5000 /л.62 от ДП/, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът не даде вяра на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.П.Б. /л.100 – 101 от делото/, както и на дадените от подсъдимия обясненията /л.101 от делото/.

При възприемане на горната фактическа обстановка БРС взе предвид на първо място показанията на полицейските служители Г. Д. Д., М.К.Й. и И.К.Б., като намери същите за последователни, логични и водещи до установяване на едни и същи факти. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло, като липсват основание да се приеме, че тези свидетели са предубедени.

Свидетелите излагат една и съща обстановка, като по същество изложеното от тях не се оспорва от защитата.

Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на подсъдимия се състоят единствено в излагане на твърдението, че не е употребил наркотично вещество. Същите обаче нямат никаква информативност касателно вмененото във вина на Д.

2 деяние. Те не се и подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, поради което и бяха възприети като негова защитна версия, която не се подкрепя от останалия наличен по делото доказателствен материал.

Съдът не дава вяра и на показанията на свидетеля П.П.Б., като намира същите за изолирани от доказателствата по делото. На първо място, прави впечатление, че този свидетел е посочен от страна на защитата и съответно разпитан почти две години след датата на процесното деяние. На следващо място, същият заяви пред съда, че е присъствал на проверката, извършена на подсъдимия, което обаче не кореспондира с показанията на полицейските служители Г. Д. Д., М.К.Й. и И.К.Б., никой от които не посочва в показанията си на място да е присъствало трето лице. Нещо повече, меко казано несериозно по мнение на съдения състав е установяването липсата употреба на наркотични вещества в случая посредством показанията на свидетел, който съди за тези обстоятелства единствено от впечатленията си от личността на подсъдимия. Още повече, че се касае за работодател на подсъдимия, който няма как да има преки впечатления от начина на живот и навиците на Д..

Коментираният свидетел е осъждан, макар и не за лъжесвидетелстване. Действително, горното не може автоматично да доведе до извода за недостоверност на показанията му.

Наличието на предходни осъждания обаче при всички положения може да се отчете при преценка личността на свидетеля и склонността му да върши противоправни деяния. В тази връзка следва да се има предвид и че деянието на подсъдимият е квалифицирано, като извършено в условията на „повторност“ по смисъла на чл.28 от НК, след като е осъждан за друго такова престъпление – по чл.343б, ал.3 от НК с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по НОХД № ****/2021г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Наличието на предходно осъждане на подсъдимия за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества е в пълен противовес със заявеното от свидетеля Б., че Д. не употребява наркотични вещества, поради което и съдът не дава вяра на тези му твърдения.

Съдът кредитира изцяло и следните писмени доказателства: АУАН бл.

******/********г. /л.46 от ДП/, контролен талон /л.45 от ДП/, СУМПС /л.47 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.42-44 от ДП/, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози /л.48 от ДП/, талон за изследване №****** /л.49 от ДП/, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.40-41 от ДП/, протокол за полицейски обиск на лице от ********г. /л.51 от ДП/, от които се установява по безспорен начин съпричастността на подсъдимия към вменената му във вина престъпна деятелност.

Съдът намери на следващо място във връзка с изготвената по делото съдебна химико – токсилогична /токсикохимична/ експертиза /л.30-32 от ДП/, че вещите лица по нея компетентно и в рамките на своите знания си са дали отговор на поставените им въпроси.

БРС основа присъдата си на така изготвеното по делото заключение, което намери че отговаря пълно на всички поставени към вещите лица въпроси. Съобразно същото в настоящия случай е установена и доказана употребата на наркотични вещества „амфетамин“ и „метамфетамин“ от страна на изследваното лице.

Съдът не възприема възраженията на защитата за нарушения в начина на взимане и съхранение на кръвната проба. Тъкмо напротив, свидетелката О.С., разпитана в хода на съдебното следствие, подробно описа механизма на взимане на пробата, начина по който тя се съхранява и всички документи, които се изготвят в тази връзка. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин и от изисканата от УМБАЛ Бургас медицинска документация /л.66-74 от делото/, между която и процесният амбулаторен журнал за кръв за алкохол и наркотици от дата ********г., на които съдът също основа присъдата си. Видно от същите на подсъдимия е била взета проба в 09,47 часа в присъствието на полицай Г. Д., като пробата е предадена на длъжностното лице Т.К.. От така посочените документи не се 3 констатира отклонение от нормативноустановената процедура по взимане, предаване, превозване и съхранение на кръвната проба. Такова отклонение не се констатира и при разпита на вещите лица д-р С. и д-р К., които много подробно описаха в съдебно заседание начинът, по който пробите пристигат и се съхраняват при тях. Вещите лица са категорични, че в случая „употребата на наркотични вещества е от 24 часа до 48 часа преди вземане на биологичните проби, или този период от време е по-кратък, ако е употребено по-малко количество от конкретното вещество от това за нормалната употреба“. Не могат да бъдат споделени и възраженията на защитата за начина на съхранение на пробата с оглед високите температури през процесния период. Тъкмо напротив, вещите лица изрично заявиха при разпита си в тази насока, че „ако се приеме, че температурата в хладилната чанта не е била добра за пренасяне на проби и се приеме, че пробите са държани на околна температура, това което може да се случи е единствено и само намаляване на концентрацията на активното вещество, но в никакъв случай не могат да се образуват в такива проби наркотични вещества, ако те не са присъствали в самата биологична пробата“. От изложеното е видно, че в случая не се установява неправилно съхранение на пробата, но дори и такова да беше налице, то би било единствено в полза на подсъдимия, като евентуално би довело до намаляване на концентрацията на наркотичното вещество.