Решение № 208 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Маргарита П. Д.а

Камен Г. Господинов при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно административно наказателно дело № 20263100600715 по описа за 2026 година

Предмет на въззивното производство е решение № 428 по НАХД № 551 по описа за 2026 година на РС Варна, постановено на 09.04.2026 година.

Обжалваният съдебен акт е осъдителен за обвиняемия М. Т. Т., признат за виновен, че на 27.06.25 г. в гр. Варна, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Г. М. В., изразяваща се в разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане в областта на долната устна и към десния устен ъгъл, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК от НК.

На основание чл.78а ал.1 от НК, Т. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 512.00 /петстотин и дванадесет/ евро.

На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия М. Т. Т. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 259.57 евро в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна.

Недоволен от решението е обвиняемият, който е депозирал жалба чрез процесуалния си представител – адв. П. Д. с бланкетна жалба в която се претендира отмяна на съдебния акт поради неправилност и желае оправдаването на Т..

В законоустановения срок не са постъпили допълнителни съображения.

1

Въззивният съд намери, че делото не изяснено от фактическа страна. В хода на съдебните прения въззивният прокурор счита, че жалбата е неоснователна, тъй като правилно е приложен материалния закон ,а наложеното наказание се явява справедливо.

Защитата от своя страна претендира, че деянието не следва да се квалифицира по чл.131,т.12 от НК, тъй като и макар извършител и пострадал да не се познават , то няма грубо нарушаване на обществения ред и с оглед на бързото приключване на конфликта отсъстват и възмутени граждани.

Редовно призован обвиняемият не се явява и не взема отношения по делото.

Настоящият състав на окръжния съд намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагането на административно наказание /а не по обвинителен акт както е посочено в мотивите/ по отношение на обвняемия М. Т. Т. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в чийто обем е включил непосредствен разпит само на обвиняемия. Останалият доказателствен материал е приобщен от досъдебното производство по надлежния процесуален ред. В резултат на съдебно дирене и материалите по делото , се установяват следните релевантни факти:

На 27.06.25 г. около 00,10 ч. обвиняемият М. Т. се намирал в заведение „Рубик“ срещу сградата на Морска администрация в гр.Варна, на бул. "Приморски". По същото време там пребивавал и пострадалият Г. М. В. заедно с негова приятелка - св. Я. С.. Сестрата на В. - св.

Л. Х., му се обадила по телефона и помолила да се огледа в заведението и, ако там е приятелят и обв. М. Т. Т., да му помогне да се прибере в дома й, където живеели заедно.

Молбата на Х. била продиктувана от това, че преди това Т. и се обадил по телефона и звучал като да е употребил доста алкохол. Това разтревожило Х. и я мотивирало да се обърне с молба към брат си за помощ, като му описала как изглежда Т.. В. се съгласил и излязъл пред заведението. Видял, че млад мъж с описанието на Т. също излиза пред заведението, и се обърнал към него с въпрос дали е М.. През това време С. следвала В. и, преди да заговори Т., пострадалият и подал бутилката си с бира, за да я държи временно. Т. погледнал В. и последният обяснил, че е брат на Х.. Тогава, без В. да е извършил или казал нещо обидно или застрашително, напълно непредизвикано и неочаквано Т. го ударил с юмрук в областта на долната устна.

Съгласно заключението на СМЕ в резултат на удара В. получил разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане в областта на долната устна и към десния устен ъгъл, съответстващо на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучаващо за период около 2 3 седмици.

Изложените обстоятелства съдът е намерил за установени въз основа на събраният и проверен доказателствен материал по делото, който изрично е посочен - показанията на свидетелите и съдебно медицинската експертиза събрани в хода на досъдебното 2 производство, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Правилна е оценката на ВРС , че всички посочени са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

В правния анализ съдът е дал правилна юридическа квалификация на причинените телесни увреждания, описани като медико-биологични признаци в хода на разследването като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Квалифицирайки деянието ВРС е взел предвид доказателствата по делото , че в конкретния случай липсват такива от които може да се направи извод, че обвиняемият да е бил предизвикан от пострадалия с каквито и да било целенасочени думи или действия, извън това, че го попитал за името. Вземайки предвид, че двамата мъже не са се познавали, то ответната реакция е продиктувано от демонстрирано неуважение към обществото и конкретно - към игнорирани на установените социални норми за поведение и общуване.

Вярна е тезата на съда, че безпричинната агресия на обвиняемия е била шокираща и фрапантна, като възприятие на свидетелите. От друга страна правилно са изключени обясненията на обвиняемия, че началото на конфликта бил поставен от пострадалия с активни телодвижения. Това очевидно е защитна версия, която обаче е опровергана от доказателствата по делото.

Съдът е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа обстановка и правна квалификация, с които въззивния съд се солидаризира и не намира нужно да преповтаря. Съдът обосновано е посочил кои от доказателствата кредитира и кои отхвърля, като е изложил достатъчно пълни аргументи за това.

Правилно е приложен материалния закон и по отношение на обвиняемия. Същият от обективна и субективна страна е осъществил деянието по чл.131,ал.1,т.12 НК. Извода в тази насока съдът е подкрепил с изрична съдебна практика на ВКС.

Отчитайки предвидената в НК санкция за извършеното деяние по чл. 131 ал.1, т. 12 от НК лишаване от свобода за срок до три години за телесното увреждане по смисъла на чл.

130 ал. 1 НК , пълнолетието на подсъдимият неосъждан към момента на извършване на деянието, поради реабилитация и че не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава двадесет и осма от НПК, при липса от деянието на причинени имуществени вреди е направен законосъобразен извод, че същият следва да бъде освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и да му се наложи административно наказание - глоба.

При нейното определяне съдът се е съобразил със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, тежестта на деянието и дееца , неговото имуществено състояние.

Определяйки размер на минимума предвиден в закона превалутиран според законодателството, ВРС е наложил справедливо наказание.

По отношение на жалбите на обвиняемият

Както бе посочено и по горе оспорва се приложението на материалния закон, а именно – по чл.131,ал.1,т.12 от НК.

Спомена се, че съгласно мотивите на атакувания съдебен акт не е убегнало от 3 вниманието от съда да изложи и такива и защо е приел, че деянието по чл.131,ал.1 от НК е извършено при квалифициращия признак „по хулигански подбуди” по смисъла на т.12.

Правилно и в съответствие с правната доктрина и утвърдената съдебна практика е прието, че този квалифициращ признак е налице винаги, когато дееца без личен мотив, при отсъствието на отношения, на вражда и завист между виновния и пострадалия и без поводи от засегнатото лице демонстрира явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия, какъвто е настоящия случай. Правилно е отбелязал ВРС, че обвиняемият с действията е целял да демонстрира, че всичко му е позволено срещу някой дръзнал да го попита за името. По тази причина, като външно проявление този вид престъпления изглеждат като без конкретен мотив. Изрично ВРС е отбелязал, че дори словесен сблъсък между пострадалия и подсъдимия не е имало. А въпрос от типа за името не може да се счита нито за интензивна, нето за продължителна проява в личното пространство на обвиняемия, още по малко да обуслови по леко наказуемо престъпление, пък било то и от частен характер.

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или неговото изменение.

Предвид изложеното и на основание чл.338 от НПК, ВОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 428 по НАХД № 551 по описа за 2026 година на РС Варна, постановено на 09.04.2026 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4