Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 23.11.2023, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 273/2023
Вид
Решение № 296
Подписан
23.11.2023
В сила
21.12.2023
Състав
Сунай Юсеин Осман

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.461 · Кодекс за застраховането
  • чл.483 · Кодекс за застраховането
  • чл.557 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл.558 ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл.573 · Кодекс за застраховането
  • чл.574 ал.12 · Кодекс за застраховането
  • чл.638 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Момчилград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100273 по описа за 2023 година

Предявен е иск на правно основание чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането вр.чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба на „Гаранционен Фонд“- София, предявена против Г.

Ш. Х. с ЕГН- **********, се посочва, че ГФ на основание чл.557 ал.1 т.2 б."а" от /КЗ/ изплатил по щета №

20110404/16.11.2020г. обезщетение за имуществени вреди за в общ размер на 720,49 лева /от които 707,49 леваобезщетение за имуществени вреди и 13 лева- ликвидационни разноски по обработка на претенцията/ за увреденият при ПТП, настъпило на 15.11.2020г., л.а. „Мерцедес“ с ДК № ****** РВ, собственост на В.В.Б..

Ищецът посочва, че виновен за катастрофата е ответникът Г. Ш. Х., който управлявайки л.а. „Фиат Скудо“, с ДК № ******, в гр.София по ул.

„Планиница“, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрол над управлението на автомобила и при № 27 се ударил в паркираният л.а. „Мерцедес“ с ДК № ********, който отскочил и ударил намиращото се пред него МПС 3, което също е отскочило и ударило МПС 4, като така е причинил процесното ПТП.

Ищецът заявява, че в нарушение на чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ 1 ответникът е управлявал увреждащия л.а. „Фиат Скудо“ с ДК № ******, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като в тази насока са прилагали справка от Информационния център към Гаранционен фонд, видно от която съгласно чл.294 ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.573 от КЗ, се изготвяла на база ежеседмично предоставяне на информация от самите застрахователи за сключените и прекратени от тях полици. Ищецът „Гаранционен фонд“ твърди, че на осн.чл.574 ал.12 от КЗ документ, изготвен въз основа на данни от Информационния център е официален документ, удостоверяващ наличието или липсата на застраховка, номера на договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието на същата.

От съща справка е било видно, че за посоченият за увреждащ лек автомобил нямало действаща застраховка по риска “Гражданска отговорност” към датата на ПТП, т.е., увреждащият автомобил е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Поискали от ответника да възстанови изплатеното от „Гаранционен фонд“, но и до днес същият не е погасил задълженията си.

Предвид това и основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, иска осъждането на ответника Г. Ш. Х. да заплати на „Гаранционен фонд“ сума в размер 720,49 лева, представляваща изплатеното от „Гаранционен фонд“ по щета № 20110404/16.11.2020г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендират и направените по делото разноски, в т.ч.и ю.к. възнаграждение от 300 лева.

Представят следните писмени доказателства; Протокол за ПТП, писмо от МВР, Справка ИЦГФ; Уведомление и Доклад по щета №

20110404/16.11.2020г.; Заключение на ВЛ ГФ, техническа експертиза, опис;

Писмо от ГФ, Платежно нареждане; Регресна покана с обратна разписка;

Документ за платена държавна такса;

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител- адв.Н. С. от АК- Кърджали, е постъпил писмен отговор на исковата молба, като с него се оспорва основателността на иска към момента на подаване на исковата молба, и не се сочат доказателства- т.к. е особен представител.

В съдебно заседание ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“- София, не се 2 представлява, като от на същият е постъпило искане за даване ход на делото, и са направени конкретни доказателствени искания в подкрепа на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът, чрез особеният представител адв.Н.

С. от АК- Кърджали, който намира направените доказателствени искания /назначаване на техническа и счетовоодна експертизи/ за неоснователни и ненужни и посочва, че с представените писмени доказателства се установява основателността на исковата претенция. Ето и защо счита, че исковата молба е основателна, предвид представените документи, и иска постановяване на решение на основание тези документи.

След като съобрази исковата молба и представените с нея писмени доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи:

По делото са представени следните писмени доказателства- 1/ Протокол за ПТП № 1759466 на СДМВР от 15.11.2020г.- с предмет настъпило ПТП на 15.11.2020г. /процесното/- Г. Ш. Х., който управлявайки л.а. „Фиат Скудо“, с ДК № ******, в гр.София по ул.„Планиница“, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрол над управлението на автомобила и при № 27 се ударил в паркираният л.а.

„Мерцедес“ с ДК № ********, който отскочил и ударил намиращото се пред него МПС 3, което също е отскочило и ударило МПС 4, като така е причинил процесното ПТП.; 2/ Удостоверение от СДМВР от 12.08.2021г.- за това, че за горното адм.нарушение срещу ответника е издаден АУАН, както и наказателно постановление, което е влязло в законна сила на 20.04.2021г.- за деяние по чл.638 от КЗ /за управление на МПС без зад.застраховка „ГО“, било издадено и нак.постановление за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, което не е влязло в сила, т.к. ответникът не бил намерен на адреса; 3/ Справка ИЦГФ от 16.11.2020г.- за обстоятелството, че управляваното от ответника МПС към датата на ПТП /15.11.2020г./ не е било с валидна зад.застраховка „ГО“ /същата е била изтекла на 01.10.2019г.; 4/Уведомление от 16.11.2020г. за имуществени вреди /от пострадалото лице/, и доклад по щета от 16.11.2020г.;

5/ заключителна техническа експертиза по щета № 20110404/16.11.2020г., и опис- заключение на вещо лице на ГФ по процесната щета.; 6/ уведомително писмо до собственика на увреденото МПС от 26.08.2021г.; 7/ копие на Платежно нареждане на за заплащане на сумата от 707,49 лева; 8/ Регресна 3 покана по цитираната щета, отправена до ответника, с което се иска възстановяване на платената на увреденото лице обезщетение в посоченият размер /като е сочена, че тази сума е платена на съответното лице за щета със посочен №/ и други.

Така описаните документи сочат на извода, че „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“- София, на основание чл.557 ал.1 от Кодекса за застраховането е изплатил на лицето ВЕНИСЛАВ ВИКТОР БУДИНОВ, обезщетение по щета № 20110404/ 16.11.2020г., за имуществени вреди в размер на 720,49 лева, за увреденото при ПТП, настъпило на 15.11.2020г. в гр.София, МПС- л.а., „Мерцедес“ с ДК № ********, по вина на ответника по настоящото производство Г. Ш. Х., който е управлявал л.а. „Фиат Скудо“, с ДК № ******, без да е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установи се по делото, че ответникът е бил поканен от ищеца да възстанови по тяхна сметка посочената сума, както и се установи, че и към настоящият момент това не е сторено.

В хода на производството по делото не са представени други доказателства- гласни или писмени, респ. не са назначени и извършени поисканите от ищеца две експертизи, т.к. наличните доказателства водят до извода, че така предявеният иск е основателен и доказан.

При тези установени факти се правят и следните правни изводи;

Съгласно сега действащата разпоредба на чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането, след изплащане на обезщетението по чл.557 ал.1 и 2 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение, т.е., вземането на Гаранционния фонд към ответника по настоящото производство е станало изискуемо след изплащане на обезщетението, т.е., станало да е изискуемо към датата на изплащането на същото.

Съобразно и това съдът приема, че искът е основателен и доказан изцяло, като с писмените доказателства се установява, че размерът на действително причинените щети от съответното виновно лице- ответника в настоящият случай е претендираният от „Гаранционен фонд“- София исков размер. Предвид посоченото и съгласно основното правило, залегнало в нормата на чл.45 от ЗЗД- че всеки е длъжен да овъзмезди увредено лице за виновно причинените щети, и само и единствено тях и в установените 4 размери, следва да се осъди ответникът да заплати исковата сума. Установи се, че причинените от ответника щети по увреденото при ПТП, настъпило на 15.11.2020г. в гр.София ПТП л.а.- посоченият по-горе възлиза на 720,49 лева / от които 707,49 лева- обезщетение за имуществени вреди и 13 лева- ликвидационни разноски по обработка на претенцията/, поради и което следва предявеният от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“- София иск против ответника Г. Ш. Х. за сумата в размер на 720,49 лева, да бъде изцяло уважен.

Събраните по делото доказателства по безспорен начин водят до извода, че виновен за настъпилото ПТП е именно ответникът, който е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, както и че същият не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а за последното е налице справка от Информационният център на „ГФ“, която съгласно чл.573 от КЗ, се изготвяла на база ежеседмично предоставяне на информация от самите застрахователи за сключените и прекратени от тях полици, поради и което на осн.чл.574 ал.12 от КЗ документ, изготвен въз основа на данни от Информационния център е официален документ, удостоверяващ наличието или липсата на застраховка, номера на договора за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието на същата.

Предвид и това следва да уважи предявеният иск изцяло и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума- посочена по-горе.

Съобразно този изход на делото, представените от процесуалните представители на страните списък на разноски по смисъла на чл.80 от ГПК, и предвид правилата на чл.78 от ГПК на страните следва да присъдят е направените от тях разноски, които са следните размери; 1/ ищецът е направил разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева- първоначално заплатена държавна такса и 400 лева- възнаграждение за особен представител.

Предвид и на това ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 450 лева, направени по делото разноски, като в полза на ищеца следва да се присъди и ю.к. възнаграждение в размер на 300 лева, т.к. същият е бил представляван от адвокат, съгласно приложеното пълномощно.

Или, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата в 750 лева, представляващи разноски по делото и посочени в по-горният ред.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Ш. Х. с ЕГН- **********, на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането, ДА

ЗАПЛАТИ на

„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с БУЛСТАТ; *********, със седалище и адрес на управление–град София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от Изпълнителните директори М.К. и С.С., сума в размер на 720,49 лева, представляваща изплатено по ЩЕТА № 20110404/ 16.11.2020г., обезщетение з а за имуществени вреди, за увреденото при ПТП, настъпило на 15.11.2020г. в гр.София, МПС- л.а. „Мерцедес“ с ДК № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда- 25.05.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г. Ш. Х. с ЕГН- **********,

ДА

ЗАПЛАТИ на

„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ с БУЛСТАТ; *********, направените от последният разноски по делото в общ размер на 750 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от връчване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6