Решение № 8 от 12.01.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Радомир, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря И.. ЕВТ. С.. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221730100816 по описа за 2022 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата М. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р.., ул.“Л..“ ., вход „.“, ет.. ап.., със съдебен адрес: гр.Р., пл.“Свобода“ № . и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Б. Б. от АК- Перник обстоятелства и съображения, са предявени искове срещу ответника Община Радомир, с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., ЕИК: .. с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от сума в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уплаха и стрес, в резултат от увреждането, причинено от ухапване от бездомно куче, станало на 02.08.2022 година към 6.30 часа в гр.Р.., ж.к.“М..“, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането- до окончателното изплащане на главницата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на 02.08.2022 г. на територията на община Радомир, като отговорността се претендира на основание чл.49, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД.

Ответната община Радомир, чрез кмета П. А., е оспорила изцяло иска, като е изразила становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че не е налице бездействие от страна на Община Радомир, тъй като са взети мерки относно намаляване популацията на бездомните кучета. На 06.06.2021 г. бил подписан договор за изпълнение на услуга:

1

“Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“ с доктор А. П. В.. По силата на този договор. Община Перник заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира/против бяс включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на територията на общината.

Като трето лице- помагач на ответника е привлечена д-р А. П. В., със служебен адрес: гр.Р., ул.“Д.“ №., която е сключила с ответника договор с предмет „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир“.

Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент, настъпил на 02.08.2022 година към 6.30 часа, когато, излизайки от къщи, и минавайки през ж.к.“М.“ гр.Р., видяла три кучета, които стояли на улицата. Две от кучетата били черни на цвят, а едното- кафяво. Същите били с различна големина. Едното от черните кучета било едро, със злобна физиономия, другото черно куче било по-малко от първото, а третото куче, с кафяв цвят, също било голямо. Внезапно малкото черно куче я захапало по дясната подбедрица. По-късно разбрала от хората в квартала, че кучета вървят в купом и са много опасни. Започнала да плаче и да вика за помощ. Показал се един мъж на терасата на първия етаж от съседен блок. Той също започнал да вика по кучетата. Успяла да размаха чантата, която носи и кучетата избягали. Обадила се на приятеля си, който веднага дошъл. Същият незабавно я закарал с колата си до Центъра за спешната медицинска помощ в гр.Радомир, където й оказали първа помощ и й поставили инжекция против тетанус. Отишла до личния си лекар д-р Д. Д.., която, я прегледала и я изпратила на хирург, а именнио- д-р Ц. Г.., който обработил раната, превързал я и след това ходила на превръзки. Тъй. като била много стресирана, личният й лекар д-р Д. Д. й изписала успокоителни и болкоуспокояващи.

Ищцата била силно стресирана и претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така й по време на лечението.

Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване на популацията от бездомни кучета.

Ответната страна Община Радомир, в срока по чл.131 ГПК чрез представителя Кмета П. А. е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва така предявения иск.

Оспорват се обстоятелствата изложени в исковата молба свързани с настъпило увреждане в резултат на ухапване от бездомно куче.

Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за улавяне и изолирани на бездомни кучета.

Третото лице- помагач на ответника- д-р А. П. В., се е присъединила към становището на община Радомир.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

2

Според свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка М. М. П., която е първа братовчедка на ищцата М. Г., същата знае за инцидент с куче. Не е била свидетел на самия инцидент. Било на 02.08.2022 г., около 6.30 ч., сутринта, баща й работи в района и често й се налага да го закарва до работа или да го прибира. На въпросния ден, пътят й минавал от там и тя видяла М. много разстроена. Спряла и я видяла следа от ухапване на десния й крак на подбедрицата, малко над глезена. Тя се била обадила на В. С., мъжът с когото живее, за да я закара до болницата. Той я взел и я закара. Кучетата се били разбягали, видяла ги на 100-200 м. Били три кучета, две черни и едно кафяво. Едното черно било една идея по- малко, за което разбрала, че я е нападнало. Свидетелката вижда често бездомни кучета. Популацията им била голяма и ходели на глутници. Има доста познати, които живеят в този район. До колкото разбрала има и други граждани, пострадали от тези кучета. Кучетата били бездомни. Тя също се страхува да ходи сама. Не само в кв.“М.“, но и в центъра. Не си спомня дали кучетата са имали ушни марки. Било много рано сутринта и не е видяла лице да разхожда домашно куче. М. споделила, че от писъците й се показал човек от съседните тераси.

По делото е разпитана и Г. О. Г.- майка съм на ищцата, чиито показания са преценени по реда на чл.172 ГПК. Според същата дъщеря й в момента живее при приятеля си, който се казва В... В момента тя работи в училище „Х. С.“ в Р.. След ухапването от куче се отказала да работи в С., защото се страхувала да пътува. Даже и до ден днешен тя пътува с кола до училището „Хр.С.“- Р.. В деня на ухапването работела в БАН- С.. Ухапването станало през месец юли или август, след ваканцията. Ищцата й се обадила сутринта, към 6.30 ч. Плачела и казала: „Мамо, ухапа ме куче, стана най- страшното. Моля ти се помогни ми„. Тя отишва незабавно в кв.“М.“ в гр.Р., но вече приятелят й бил отишъл на място. отишли в Бърза помощ и там я превързали. Кучето било бездомно, имало кучета около нея.

Сега ищцата имала и кучегон, защото изпитва ужас. Виждала е там бездомни кучета. Имало оплакване от хора. Племенницата й, която живее долу, също се страхува от тях. Дъщеря й пие лекарства и до ден днешен „Резистен“, тъй като все още се страхува и не може да преодолее тази травма.

По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебномедицинска експертиза на вещите лица д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина и д-р Р. М. К., лекар-психиатър. Експертите, след запознаване с приложените писмени доказателства, след извършен преглед на пострадалата и след изслушване на свидетелите, са дали следните отговори на поставените въпроси:

В приложената към делото медицинска документация на името на М. А. Г. относно прегледите извършени на 02 и 03.08.2022г., е установено и описано следното травматично увреждане: Разкъсно-контузна рана в областта на дясна подбедрица, средна трета.

В медицинската документация, са налице данни за това, че нараняването е било 3 обработено чрез промивка - първична хирургична обработка на раната - хирургичен тоалет, поставена е превръзка на раната и е поставена противотетанична ваксина - ТАП.

Описаното увреждане в областта на дясна подбедрица е възможно да е получено в резултат от ухапване от куче - от действието на островрърх предмет какъвто представлява и кучешки зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация цитирани по-горе.

Увреждането в областта на десен долен крайник, в този си вид, в тази степен и с тези характеристики е осъществило критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три седмици.

В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период.

Не са налице данни в материалите по делото неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищцата. относно настъпили

След зарастването си раната ще остави ръбец, който представлява козметичен дефект.

М. А. Г. с ЕГН ********** страда към настоящия момент от Посттравматично стресово разстройство, като същото е в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент - предмет на производството.

Настоящото психично заболяване Посттравматично стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.

Гореспоменатото лечение при ищцата е спомогнало значително за овладяване на симптомите и към момента не е необходимо да продължава, с изключение на евентуални случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с кучета например/.

Възстановяването на ищцата от получения силен стрес и като резултатПосттравматично стресово разстройство може да продължи няколко месеца, като съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

От правна страна.

Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.

4

/Постановление №. от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликтпротивоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.

Определение № .. от 15.12.2012 г. по гр. д. № ../2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.

Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.