Решение № 11740 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11740 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110113605 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б., в лично качество и в качеството им на наследници по закон на М. Г. Б., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 3 809,52 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 686,66 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г.; 39,44 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 8,92 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Г. М. Б. – 5/6, а именно:

3 174,60 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 572,21 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за 1 главница за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г.; 32,85 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 7,44 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното им заплащане и по отношение на П. Г. Б. – 1/6, а именно: 634,92 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 114,45 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г.; 6,57 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 1,48 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. В тази връзка посочват, че П. Б. не е наследник на М. Б., поради което същият не се явява легитимиран да отговаря по тях. Оспорват относимостта на представените от ищеца писмени доказателства, както и тяхната доказателствена стойност, тъй като не са подписани от тях. Навеждат довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на исковете.

Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на 2 писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост на върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 101, том Х, нот. дело № 1786/20.11.1975 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 73, том ХIII, нот. дело № 2325/12.11.2008 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 48, том II, нот. дело № 234/19.04.2019 г., искане за налагане на възбрана от 10.07.2020 г. по изп. дело № 20208440401135 по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на КЧСИ, постановление за налагане на възбрана от 15.11.2019 г. по изп. дело № 20198580401137 по описа на ... на КЧСИ, удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 92-00251(1)/17.07.2012 г., издадено от ...... както и 2 броя удостоверения за наследници съответно на ...., починал на 16.11.2012 г., както и на М. Г. Б., починал на 29.07.2020 г., издадени от ...... съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците Г. М. Б. и П.

Г. Б. се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба и уточнителните молби квоти, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за собственост на върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 101, том Х, нот. дело № 1786/1975 г. /л. 143-144 от делото/ се установява, че на 20.11.1975 г. наследодателят на ответниците .... е признат за собственик на жилищно помещение – апартамент № 47, находящ се в ..... в сградата на етажна собственост жилищна кооперация „... на 7-ми етаж, заедно с мазе № 47 и прилежащите му 1,575 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място. Действително, по делото не е представен самият акт за брак, удостоверяващ, че към момента на осъществяване на горната придобивна сделка – 20.11.1975 г. приобретателят по нея – Георги Б. е бил в брак с ответницата Г. Б., но съдът приема, че това обстоятелство следва от данните, които се извличат въз основа на представения последващ нотариален акт № 73, том ХIII, нот. дело № 2325/2008 г. /л. 28-32 от делото/, в който изрично е отразено, че за обезпечаване на отпуснат в полза на „..... кредит посочените лица, имащи качеството на ипотекарни длъжници, са учредили в полза на .... договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им на името на Георги Б., и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № 47, находящ се в ..... в сграда на етажна собственост жилищна кооперация „... на 7-ми етаж, заедно с мазе № 47 и прилежащите му 1,575 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, като с оглед представеното удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ...... същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за който се отнасят и заявените с исковата молба претенции. Ето защо, съдът прави извод, че въз основа на придобивната сделка от 20.11.1975 г. Георги Б. и Г. Б. са станали собственици на посоченото по-горе жилище при условията на съпружеска имуществена общност – арг. чл.

103 от ЗПР на СК от 1979 г. (отм.), още повече, че по делото липсва изрично оспорване в тази насока в хода на процеса.

На следващо място, въз основа на представеното удостоверение за наследници с изх. № 0215/13.02.2023 г. /л. 147 от делото/ става ясно, че единият от съпрузите - .... е починал на 16.11.2012 г., т. е. преди исковия период, който е м.05.2018 г. – м.04.2020 г., оставяйки за свои наследници по закон Г. М. Б. – съпруга, П. Г. Б. – син и М. Г. Б. – син, въз основа на което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е станало носител на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния имот, а именно: ответницата Г. Б. – общо 4/6 идеални части, от които: 3/6 идеални части, представляващи нейна лична собственост след прекратяване на съпружеската имуществена общност и 1/6 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на съпруга си, ответникът П. Г. Б. – 1/6 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на баща си, и М. Г. Б. – 1/6 идеална част, също придобита по наследяване след смъртта на баща си. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни което и 3 да е от посочените лица да се е отказало от наследството на наследодателя си - Георги Б., още повече, че качеството им на съсобственици след смъртта му на 16.11.2012 г. е удостоверен и в представените нотариален акт № 48, том II, нот. дело № 234/2019 г. /л. 33 от делото/ и искане за налагане на възбрана от 10.07.2020 г. /л. 21 от делото/, установяващи, че именно посочените лица са учредили в полза на ..... договорна ипотека върху съсобствения им процесен имот, за обезпечаване на отпуснати в тяхна полза договори за заем от 18.04.2019 г. и от 19.04.2019 г. На следващо място, въз основа на представеното удостоверение за наследници с изх. № 0543/05.04.2023 г. /л. 69 от делото/ става ясно, че М.

Б. е починал на 29.07.2020 г., т. е. след исковия период, като единствен негов наследник по закон е майка му - ответницата Г. Б., което означава, че тя следва да отговаря за включените в наследствената маса на наследодателя си задължения, включително и за това за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение съобразно обема от притежаваните от него правата – 1/6, доколкото в рамките на исковия период той все още е бил жив, поради което в качеството си на съсобственик е имал качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на него. На самостоятелно основание Г. Б. се явява задължена и с оглед факта, че по време на исковия период е била собственик на общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот, поради което следва да се приеме, че след смъртта на сина си – на 29.07.2020 г., обемът на общо притежаваните от нея права възлиза на 5/6 идеални части. В същото време по делото няма данни относно осъществяването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в обема на притежаваните от ответника П. Б. такива – 1/6, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката именно ответниците се легитимират като потребители на топлинна енергия по отношение на процесното жилище, поради което те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, при следните квоти: по отношение на Г. Б. – общо 5/6, а по отношение на П. Б. – 1/6, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца с исковата му молба, както и с последващите уточнителни молби твърдения.