Определение № 23 от 07.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. София, 07.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Частно касационно търговско дело № 20258003901793 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищците по делото Ц. Е. П. и Ц. Й. П., чрез адвокат М.Ашикова срещу определение №13832/17.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №6277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на определение №12927/18.03.2025 г. по гр.д. № 67607/2023 г. на Районен съд- София е изменено решение №1738/03.02.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на СРС в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Ц. Е. П. и Ц. Йо. П. суми за разноски за първоинстанционното производство от 2 285 лева на 1 725 лева за всеки.

Частните жалбоподатели твърдят, че атакуваното определение е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като им бъдат присъдени разноските в цялост съгласно списъка по чл.80 ГПК и приложените доказателства. Излагат подробни доводи, че въззивният съд не изследва и не прилага всички относими критерии при преценка дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, неглижира значителна част от приложимите условия при преценка за пропорционалност, вкл. не изследва въпросите каква е реалната пазарна стойност на адвокатската услуга, какви са по размер необходимите и присъщи разходи за дейността на адвоката по принцип /в това число задължения за осигуряване на кантора, за заплащане на режийни, за осигуряване на обслужващ помощен персонал, за продължаващо обучение, за закупуване на техника, софтуер и консумативи за дейността и пр./, както и за процесната конкретно предоставена услуга, неглижира публично-правните задължения на адвоката /осигуровки, данъци, застраховки, членски внос, пр./, породени от предоставената услуга, не отчита действителната фактическа и правна сложност на делото /продължителността на делото, броя на проведените съдебни заседания, броя на издадените 1 съдебни актове, които страната и нейния адвокат е следвало да съблюдава или изпълни, предявените искания и възражения, изложените основания, събраните доказателства в процеса, наличието на обективно или субективно съединяване на искове, спиране на делото поради преюдициалност, пр./.

Твърдят, че с постановеното намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се нарушават трите легитимни цели, които са водещи при приложение института на съдебните разноски - осигуряване на достъп до правосъдие, законосъобразен процес и качество на адвокатската услуга, като това е за сметка на предоставена защита на частен нелегитимен интерес на загубилата делото страна, която неоснователно е въвлякла страните в правен спор.

Жалбоподателите поддържат, че отговорността за разноски, освен да възстанови направените разноски за неоснователно предизвикания правен спор от насрещната страна, има и превантивен ефект - да не се предизвикват неоснователни правни спорове и да стимулира гражданите и юридическите лица към законосъобразно поведение, под заплахата да понесат разноските на насрещната страна при съдебно разрешаване на спора. Считат, че институтът по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на присъдените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение поради прекомерност цели единствено да препречи възможността за злоупотреба с права, но в никакъв случай той не може да обоснове превес на частния интерес на загубилата делото страна за оптимизиране на нейните разходи в процеса за сметка на накърняване на общия интерес и преследваните от законодателя три значими цели (достъп до правосъдие, законосъобразен процес, повишено качество на адвокатската услуга). Присъдените съдебни разноски биха се оказали прекомерни единствено и само в хипотезата, когато е налице неоснователно обогатяване за спечелилата делото страна (ако същата не е заплатила разноските, чието репариране претендира), както и ако при сключване на договора за предоставяне на адвокатска услуга двете договарящи страни са се отклонили съществено от действащите правни и икономически условия и от текущите пазарни нива на адвокатските възнаграждения за предоставяне на идентични или сходни правни услуги. При определяне на критериите и легитимните цели при преценка дали уговореното адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано и дали е налице пропорционалност на присъжданите съдебни разноски спрямо действащите икономически и правни условия, или е налице съществено разминаване, което би обосновало прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат зачетена на практиката на СЕС. Позовават се и на ХОПЕС /чл.47/, Директива 98/05/ЕО, Директива 2006/112/ЕО и Директива 77/249/ЕИО.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касационните жалбоподатели сочат следните правни въпроса, обусловили изхода на спора: 1/ Кои са приложимите критерии и легитимните цели, въз основа на които съдът следва да извърши преценка за прекомерност при предявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК? При 2 извършване на преценката по чл.78, ал.5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно? Твърди се противоречие с: определение № 2380/24.07.2025г. по ч.т.д.№ 1128/2025г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на 4то г.о. на ВКС, определение № 2476/06.08.2025г. по ч.т.д.№ 1468/2025г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 3884/30.07.2025г. по гр.д.№ 1348/2025 г. на 3то г.о. на ВКС, определение № 2389/25.07.2025г. по ч.т.д.№ 2497/2024г. на 2ро т.о. на ВКС, ТР №6/15.01.2019г.,т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС; както и практиката на СЕС по дело С-438/22г., С-427/16 и С-428/16; 2/ Разпоредбите на Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа след нейното изменение в ДВ бр.14/2025г. и регламентираните в нея критерии за правна и фактическа сложност на делото и за размера на дължимите адвокатски възнаграждения може ли да служи като ориентир и приложима ли е в производството по чл.78, ал.5 ГПК при преценката дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение? Твърди се противоречие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022г. на I т.о. на ВКС; 3/ Дължи ли съдът да направи мотивирана преценка дали е налице несъответствие между уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и извършената адвокатска работа и въз основа на какви обективни, пазарни и законни критерии формира своята представа за наличие на подобно несъответствие, преди да постанови намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК? Кои са относимите икономически и правни условия, които следва да бъдат разгледани и взети предвид от съда при преценката дали е налице пропорционалност на уговореното възнаграждение спрямо вложените усилия на защитата, респ. дали е налице съществено несъответствие между уговореното възнаграждение и вложените усилия на защитата? Твърди се противоречие с определение № 2481/06.08.2025г. по ч.т.д.№ 340/2025г. на 1во т.о. на ВКС и др.; 4/ Какви са критериите, въз основа на които се извежда фактическа и правна сложност на делото в производството по чл.78, ал.5 ГПК? Твърди се противоречие с определение № 3920/04.08.2025г. по ч.гр.д.№ 3850/2024г. на 4то г.о. на ВКС, определение № 3904/03.08.2025г. по гр.д.№ 782/2025г. на 1во г.о. на ВКС, определение № 3884/30.07.2025г. по гр.д.№ 1348/2025г. на 3то г.о. на ВКС, определение № 2404/28.07.2025г. по т.д.№ 1944/2024г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 2383/24.07.2025г. по ч.т.д.№ 1191/2025г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 2381/24.07.2025г. по ч.т.д.№ 1328/2025г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 717/21.03.2024г. по ч.т.д.№ 324/2024г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 523/07.03.2024г. по ч. т.д.№ 2108/2023г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 343/15.02.2024г. по т.д.№ 1990/2023г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 2372/24.07.2025г. по т.д.№ 2431/2024г. на 2ро т.о. на ВКС и др..

Поддържат и твърдение, че въпросите са от значение за точното 3 прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ЕОС Матрикс" ЕООД оспорва жалбата, като счита, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Излага и доводи, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд.

С определение №13832/17.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.

№6277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, след частична отмяна на определение №12927/18.03.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на Районен съдСофия, е изменено решение №1738/03.02.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на Районен съд- София в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Ц. Е. П. и Ц. Йо. П. суми за разноски от 2 285 лева на 1 725 лева за всеки от двамата ищци. Въззивният състав приема, че при разглеждане на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената от адвоката работа и преди всичко с оглед фактическата и правна сложност на делото. Според актуалната практика /Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС и др./ размерът на материалния интерес по делото не е водещ при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Решаващият състав, като съобразява гореизложеното, намира за основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Излага мотиви, че в конкретния случай производството пред СРС не е с висока фактическа и правна сложност; налице е неголям обем от писмени доказателства, приобщени по делото; процесуалният представител на ищците едновременно е осъществил защита по всички предявени обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК; изготвените по делото становище от 10.10.2024г. и писмена защита преповтарят по-рано изложените защитни доводи на ищците от исковата им молба. Съдът отчита и обстоятелството, че адвокатът на ищците се е явявал в три открити съдебни заседания.

Въз основа на горевъзприетото съдът приема, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ищците, е прекомерно и следва да бъде 4 намалено до 2 000 лева с вкл. ДДС. Чрез тази сума би се постигнала справедливост и защита на легитимните интереси на всички участници по делото. Като съобразява, че в хода на първоинстанционното производство от ищците са направени общо деловодни разноски в размер на 3 450 лева, включващи намалени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева с вкл. ДДС; заплатена държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 950 лева; депозит за счетоводна експертиза в размер на 500 лева, въззивният съд достигна до извод, че ответникът „Еос Матрикс” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 1 725 лева за сторени в производството пред СРС деловодни разходи.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.