Решение № 1859 от 05.11.2014, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 1859 гр.Пловдив 05.11.2014г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЕЛИ АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№2423/2014г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

Обжалвани са действията на ЧСИ М.О. с район на действие ПОС по изп.д.№144/2014 по описа на същия ЧСИ по отношение наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,както и на постановлението за разноските относно заплатения адвокатски хонорар,като жалбоподателя счита същия за прекомерно завишен и моли да се редуцира до минималния размер.

Ответникът по жалбата е представил отговор в законоустановения срок и счита жалбата за неоснователна,поради което моли същата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Настоящата инстанция намира жалбата в частта й относно наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника за недопустима и следва да я остави без разглеждане,като производството по делото следва да се прекрати поради следното:

На първо място жалбата се явява просрочена,тъй като съобщението за наложения запор е получено от длъжника на 12.05.2014г.,а жалбата е входирана на 21.05.2014г.,т.е. след изтичане на седмичния срок за обжалване на действието на ЧСИ.

На второ място чл.435,ал.2 от ГПК изчерпателно изброява в кои случаи длъжникът има право да обжалва действията на ЧСИ,като жалба против действията,с които е наложен запор на трудовото възнаграждение не попада в хипотезите на чл.435,ал.2 от ГПК,поради което и на това основание жалбата се явява недопустима.

Настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна в частта за разноските поради следното:Съгласно нормата на чл.10,т.1 от НМРАВ възнагражденията за процесуално представителство,защита и съдействие по изпълнителни дела е в размер на 200лв.,а съгласно чл.7,т.2 от същата наредба при дела с определен материален интерес,какъвто е настоящия случай,са в размер на ½ от размера на възнаграждението по чл.7,ал.2 от НМРАВ.Или в настоящия случай размерът на дълга е 4736лв.,което прави възнаграждение в размер на 100лв. или ½ от тази сума е равна на 500лв. и 200лв. за завеждане на изпълнителното дело прави адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.Следователно адвокатския хонорар по делото е в размера,в който би следвало да бъде,поради което не се налага същия да бъде коригиран.Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност,съдът намира,че не следва да се прилага разпоредбата на &2 от ПЗР на НМРАВ,тъй като не са налице основанията за това,а именно съдът не е обвързан до трикратния размер,а в настоящия случай и няма такова начисляване на възнаграждението,когато липсва фактическа и правна сложност на делото.Ето защо постановлението за разноските на ЧСИ М.О. следва да се потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В.П.Л. *** с ЕГН-********** против действията на ЧСИ М.О. по изп.д.№144/2014г. по описа на същия ЧСИ,изразяващи се в налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.П.Л. *** с ЕГН-********** против действията на ЧСИ М.О. с район на действие ПОС по изп.д.№144/2014г. по описа на същия ЧСИ касаещи постановлението за разноски като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта за разноските и неокончателно в частта,с която производството по делото е прекратено в седмичен срок от датата на съобщаването му пред ПАС.

Председател: Членове: