Решение № 4708 от 15.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4708 гр. Пловдив, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Елица Р. Хъмчева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330115776 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Гебрюдер Вайс“ ЕООД, ЕИК 040994220, със седалище и адрес на управление: с. Мусачево, общ. Елин Пелин, Местност – Мортозаница - П против „Елпида – 7“ ЕООД, ЕИК 115006782, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Заводска“ № 4, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че осъществява спедиция, логистика и експедиране на товари и съпътстващи услуги, включително събиране на суми по наложени платежи. Във връзка с договор с дружеството осъществяващо продажбите на продукти с търговската марка „***“ ищецът се задължил да доставя закупени онлайн стоки и събира дължимите с наложен платеж суми. Във връзка с това свое задължение ищецът възложил на дружеството ответник извършването на превози и събиране на наложени платежи по конкретни заявки. Поддържа се че при осъществяване на девет доставки във връзка с транспортна услуга до ответника от ***г. негов служител е следвало да събере общо сумата 1128,78 лв. Въпреки осъществяването на доставките, сумата по тях не била отчетена от ответника. Освен това при превоз осъществен до *** на ***. ответникът бил доставил стоки с нарушени опаковки, поради което получателят бил направил рекламация, чиято стойност - 76,67 лв. била заплатена от ищеца. За нея била съставена на ответника фактура, която не била заплатена. Ответникът дължал също 9,26 лв. лихва върху дължимото обезщетение за рекламация, от датата на изпращане на 1 фактурата до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и 80 лв. законна неустойка по чл.309а ТЗ за събиране на вземането. За тези суми била подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение срещу която ответникът възразил. Искането е да се установи съществуването на вземането.

Ответникът оспорва дължимостта на сумите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4008/2024 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с., в полза на ищеца е издадена Заповед № 3289 от 16.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1128.78 лева - главница, представляваща събрани, но неотчетени стойности на стоки с наложен платеж, транспортирани от длъжника по заявка на кредитора на *** г. до гр. *** и магазин *** и ***; 221.12 лева лихва за забавено плащане за период от 12.07.2022 г. до 01.03.2024г.; 76.67 лева главница, представляваща обезщетение за щети по вещи по договор за транспорт от 04.07.2022 г. до гр. ***, хотел ***; 9.26 лева - лихва за забавено плащане за период от 27.03.2023 г. до 01.03.2024г.; 80.00 лева - обезщетение за неизпълнение на парично задължение по чл. 309а ТЗ; ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на заявлението в съда на 05.03.2024 г. до окончателното й погасяване и разноски.

По делото са приети като писмени доказателства: Заявка за изпълнение на транспортна услуга № *** от *** г.; Поръчка за доставка № *** от *** г.; Поръчка за доставка *** от *** г.; Поръчка за доставка *** от *** г.; Поръчка за доставка *** от *** г.; Поръчка за доставка *** от *** г.; Поръчка за доставка № *** ; Поръчка за доставка ***-*** от *** г.; Поръчка за доставка *** от *** г.; Поръчка за доставка *** от *** г.; Фактура № *** от *** г., с която „***“ ООД е начислило на ищцовото дружество сумата от 76,67 лева за рекламация *** и рекламация ***; Фактура № **********/*** от *** г., издадена от ищеца до ответника, с която е начислена сумата от 76,67 лева, с посочено основание: фактура по рекламация /без ДДС/ Рекламация *** ***, ***; Приемо-предавателен протокол от *** г., за доставка на артикул *** У. – по заявка до Хотел ***, гр. ***, с посочени предал – Х. А. и Приел – Д. П.; Приемопредавателен протокол от ***г., за доставка на артикул *** К. – по заявка до Хотел ***, гр. ***, с посочени предал – Х. А. и Приел – Д. П., с отбелязване върху същия „счупени 3 бр. гръб“, „Всички кашони са скъсани или наранени.“; Приемопредавателен протокол от *** г., за доставка на артикул *** *** тапицирано – по заявка до Хотел ***, гр. ***, с посочено име за Приел – Д. П., с отбелязване върху същия „гърбове спалня наранени“, „Всички опаковки са скъсани или наранени по ъглите.“; Фактура № *** от *** г., с посочен доставчик – ответника и получател – ищцовото дружество, с посочено основание: „транспортна услуга“, фактура за месец 2 август за сумата от 1528,99 лева с ДДС; Фактура № ********** от *** г., с посочен доставчик – ответника и получател – ищцовото дружество, с посочено основание:

„транспортна услуга“, фактура за месец август за сумата от 150,60 лева с ДДС;

Фактура № *** от *** г., с посочен доставчик – ответника и получател – ищцовото дружество, с посочено основание: „транспортна услуга“, фактура за месец юли за сумата от 159,60 лева с ДДС; Фактура № *** от *** г., с посочен доставчик – ответника и получател – ищцовото дружество, с посочено основание: „транспортна услуга“, фактура за месец юли за сумата от 1695 лева с ДДС; Протокол за взаимно прихващане на вземания и задължения между ищеца и *** ООД от *** г., с който сумата от 140,10 лева с ДДС по фактури *** от *** г. – 48,10 лева и по фактура № ***/*** г. – 92 лева е прихваната от насрещно вземане на ищцовото дружество, фактура № ***/1021208 от *** г. и платежно нареждане от *** г. за превод по сметка на ищцовото дружество от *** ООД на сумата от 20731,83 лева.

В хода на настоящото производство ответникът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. М. Д. Ч. /протокол от съдебно заседание, проведено на 23.06.2026 г./. От показанията на св. Ч., се установява, че същият работил в ответното дружество като „***“ до м. юли 2022 г. Дейността се изразявала в това да карат заявки от „***“ към клиентите им. Давали им заявки с протоколи и те ги карали на адреси, имали и извънградски. Вземали стоката от склада на „***“ в гр. ***, ж.к.

***. С товаренето на стоката вземали и протоколите от С. и С. В протоколите, които им давали изрично било записано кога има наложен платеж и кога не се вземат пари.

*** събирали парите, когато имало наложен платеж. След това тези пари, ги отчитали с протокола, с който са предали стоката и клиентът е платил, а другият идва в склада и с него отчитат в склада парите на С. и С. Те били управители в склад на „***“, който по това време се намирал в гр. ***, ж.к. ***, до *** - отсреща. Там на представителите на „***“ връщали парите и оттам товарили стоката. Ако клиент откаже да плаща, връщали стоката обратно в склада, не предават стоката, докато клиентът не плати. Не бил сам като изпълнявал тези услуги, имал прикрепен към него помощник, който му помагал, защото имало обемни товари. Той боравил с парите. „Елпида-7“ ЕООД имала и други ***, но свидетелят не ги познава. Не са имали сума, която да не са отчели.

Протоколът с парите се предавал в склада – предавали протокол със сумата и оставяли един екземпляр от протокола при тях, защото трябвало да се отчете в края на месеца.

Този, който приема паричната сума, се подписва на протокола. В него фигурира събраната сума. Човекът, който приема парите и протокола, го подписва, за да могат да се отчетат, тъй като фирмата после не може да си вземе парите на края на месеца за транспорта. Разписки между него и клиента нямало, протоколът е разписката.

В същото съдебно заседание, проведено на 23.06.2026 г. на свидетеля, са предявени поръчките за доставка, находящи се на лист от 10 до 16 вкл., лист 18 и лист 19 от делото.

3

Св. Ч. заяви, че работили с тези поръчки за доставка. Няма негови подписи върху поръчките. Лицето, които ги е подписало и отчитало, не го познава. Човекът, който приема, се подписва като приел, а тук където са парите - отмята в сумата, че е платено. Това са поръчките, с тях работили. Не познава лице на име И. Ш. Тези документи, се дават от „***“, отиват в склада всички поръчки са оставени там и С. и С. ги дават. Вземали по 8-9-10 поръчки на бус, защото имало и по-малки поръчки.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият има непосредствени впечатления относно установените от него факти и показания му съставляват първичен източник на доказателства, а и се подкрепят от всички останали събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Доколкото срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4008/2024 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с. е постъпило възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК и след указания, ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, то и същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 23.06.2026 г., на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че: транспортните услуги, относно които са издадени представените в предходното съдебно заседание от ответника фактури са извършени, както и че те са заплатени.

Съдът приема това обстоятелство за доказано, включително като го съпостави с приобщените по делото доказателства.

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и приетите по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че между страните е съществувало неформално материално правоотношение /с характеристиките на договор за превоз/, по силата на което ответникът като изпълнител се е задължил да извърши транспортни услуги и събиране на наложен платеж.

Между страните няма спор, че ответникът е извършил процесните транспорти услуги по превоз на товари и тяхната доставка, по Поръчка за доставка *** от *** г., Поръчка за доставка *** от *** г. и Поръчка за доставка № *** от *** г., като това обстоятелство безпротиворечиво се подкрепя от съвкупния доказателствен материал по делото.

Спорът по настоящото дело се свежда до това дали за товарите по посочените поръчки сумите по наложен платеж, в общ размер на 1128,78 лева / по Поръчка за доставка *** от *** г. – сумата от 316 лева, по Поръчка за доставка *** от *** г. – 568,71 лева и Поръчка за доставка № *** от *** г. – 244,07 лева/ са предадени на ищцовото дружество.

4

От показанията на разпитания по делото св. Ч., се установи, че след извършване на доставките, шофьорите отчитали парите, събрани по наложен платеж на представителите на „***“ в склада, като предавали сумата, ведно с протокол, от който оставяли един екземпляр за тях, защото трябвало да се отчете в края на месеца.

Тук следва да се посочи и, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.

В този смисъл ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че е заплатил на „***“ процесните суми, нито уведомление, от последните, че сумите не са надлежно предадени на служители на склада на „***“. По делото не са ангажирани и доказателства, от които да се установи механизъм на предаване на паричните суми по наложените платежи, различен от описания от разпитания по делото св. Ч. Ищецът не е представил доказателства, от които да се изясни, че уговорката между страните е била сумите по наложените платежи да се предава на ищцовото дружество, а не на третото за спора лице – „***“, нито пък такива от които да се установи, че ищцовото дружество е предавало сумите по наложените платежи на „***“. Напротив от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че сумите, с екземпляр от протокола за поръчка, е предаван на представители на „***“, като не се установява друга практика. Ето защо и с оглед показанията на разпитания по делото свидетел, подробно описващ механизма на работа и предаване на сумите по наложен платеж, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.