Решение № 3 от 12.02.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София , 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна С. Димитрова

Соня Н. Найденова

Кристина Е. Гюрова при участието на секретаря АЛИНА К. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Татяна С. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201100509815 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 648/2020 г. по описа на СРС съдът отхвърля предявените от Ж. И. С., ЕГН ********** срещу „Диагностичноконсултативен център Борола“ ООД, ЕИК 175462146 искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 1/2.1.2020 г. на управителя на ДКЦ Борола ООД, на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.1, т.3 и т.7 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „хигиенист“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 02.01.2020 г. до 02.07.2020 г., в размер на 1800 лв. С оглед изхода на делото е разпределил и разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който е подал настоящата въззивна жалба. С нея твърди, че първоинстанционният съд е постановил необосновано съдебно решение, като в противоречие със събраните по делото доказателства, е приел, че тя е осъществила нарушение на трудовата дисциплина, даващо основание да бъде уволнена дисциплинарно. В тази връзка навежда, че от всички доказателства по делото е видно, че неизпълнението на трудовите й задължения се дължи на невъзможност по смисъла на чл.

328, ал.1, т.5 КТ, тъй като вследствие тежкото й онкологично заболяване не е имала психическите и физическите способности да извършва трудовата си функция. Посочва и че въпреки, че е трудоустроена работодателят не намалил нивото на натоварването й, предвид което тя нямало как да се справи с всички възложени й задачи.

1

Моли съда да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове изцяло.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на съдебното решение и се иска неговото потвърждаване.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Неоснователно е възражението, че работата на въззивника е останала в същия обем от преди заболяването й. В тази връзка по делото са представени писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания, от които е видно, че помещенията, които е следвало да се почистват са редуцирани до обективно възможното за 4 часов работен ден и то без значително утежняване на необходимото физическо усилие от страна на работника. Освен това тежките дейности по почистване на прозорците на триетажната сграда са били възложени на външна фирма и не са влизали в задълженията на въззивника.( свидетелски показания и представена фактура за ползвани в периода услуги).

Неоснователно е и твърдението, че служителката не е извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 КТ, а е била в невъзможност да осъществява трудовите си задължения поради тежкото здравословно състояние и психологическия стрес вследствие боледуването. От събраните по делото доказателства, в частност непротиворечивите свидетелски показания, се установява категорично, че работникът е имал трайно нежелание да изпълнява своите служебни задължения. Въпреки, че е била на работното си място, служителката постоянно е пушила цигари и пиела кафе, говорила е по телефона със слушалки или е слушала музика като едновременно с тези се действия тя не е осъществяла нито едно от задълженията си за почистване на сградата. Въпреки опитите на другите служители на работодателя да я убедят с разговори да започне да осъществява 2 трудовите си задължения, и въпреки наложени две предходни наказания за неизпълнение на задълженията й в предходен период, тя е заявявала открито мнението си, че след като е преболедувала онкологично заболяване, законът я защитава при всички положения поради което няма да изпълнява задълженията си. Въззивникът не е променил поведението си въпреки, че други членове на трудовия колектив са били принудени да изпълняват нейните трудови задължения и въпреки, че предвид дългогодишната си работа на тази длъжност е била наясно, че работата й е важна за осигуряването на здравословна и приветлива среда както за работниците, така и за клиентите на работодателя и че неизпълнението на хигиенните изисквания биха могли да доведат да значителни санкции за работодателя, както и загуба на клиенти. От свидетелските показания става ясно и че служителката не е имала видимо физически проблеми да изпълнява задълженията си, като не е и уведомила никой, че не се чувства в състояние да го прави. Няма по делото събрани доказателства за това, че тя е изпитвала значителни психологични проблеми, над житейски оправдания стрес от преживяното, които да могат да се разглеждат като оправдание на явно изразеното нежелание от нейна страна да извършва трудова дейност и да зачита работния екип и изискванията на работодателя. Освен това съдът намира, че дори и един такъв стрес не може да оправдае явния отказ на служителя да работи обоснован с увереността, че законът ще го защити независимо от всичко само защото е имал здравословни проблеми. Предварителната защита, предвидена по КТ за хората със сериозни здравословни проблеми е установено от законодателя с цел те да не бъдат пренебрегнати от работодателя, който винаги има интерес от персонал, който не е обременен от лични и здравословни проблеми, за да може изцяло да е отдаден на работата си. Тази защита не е безусловна и не освобождава никой работник/служител от задължението му да изпълнява добросъвестно възложената му работа.

С оглед изложеното подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По разноските:

При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея в хода на въззивното производство разноски в поискания размер от 900 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение

648/2020 г. по описа на СРС. от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. №

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Ж. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Диагностично-консултативен център Борола“ ООД, ЕИК 175462146 сумата от 900 лв. юрисконсултско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4