Решение № 2947 от 08.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 08.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора К., като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 3173 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Ищцата М.К.Т. твърди, че за периода от 08.01.2018 г. до 31.05.2018 г. заемала длъжността „заместник-директор учебна дейност“ в Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна, въз основа на Трудов договор № 760/04.01.2018 г. по заместване. След провеждане на конкурс с нея бил сключен Трудов договор № 865/01.06.2018 г., по силата на който била назначена на посочената длъжност за неопределен срок. Излага, че на 02.01.2020 г. ѝ било връчено предизвестие, с което директорът на детската градина я уведомил, че след изтичане на 30-дневен срок ще прекрати трудовото ѝ правоотношение поради съкращаване на щата. По силата на Заповед № 369/31.01.2020 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 03.02.2020 г., на посоченото основание. Ищцата заявява, че заповедта ѝ била връчена на 04.02.2020 г., като на следващия ден ѝ била връчена заповед със същия номер, в която било вписано и че ѝ се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1945.28 лева.

Ищцата поддържа, че уволнението ѝ е незаконосъобразно. Посочва, че членува в КТ „П.“, поради което преди прекратяване на трудовото ѝ правоотношение директорът следвало да получи предварително съгласие от синдикалната организация в детската градина, което не е сторено. В тази връзка се позовава на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 01-100/11.06.2018 г., както и на чл. 19 от Общинския колективен трудов договор.

Заявява, че съгласно чл. 20 от Общинския колективен трудов договор при прекратяване на трудовите правоотношения на процесното основание срокът на предизвестието е два месеца. Счита, че работодателят е неизправна страна по трудовия договор, тъй като не ѝ е предоставил възможност да отработи два месеца и така да получи дължимото трудово възнаграждение.

Наред с изложеното ищцата поддържа, че попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като страда от онкологично заболяване, посочено в чл. 1, т. З от Наредба № 5/1987 г. Посочва, че работодателят не е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда нито мнение от ТЕЛК. Заявява, че директорът на детската градина знае за това нейно заболяване, тъй като на 06.06.2018 г. ѝ е издал производствена характеристика, която да представи при преосвидетелстване от ТЕЛК.

Счита, че съкращаването на заеманата от нея длъжност противоречи на задължителните указания, дадени от Община Варна във връзка със създаването на по-добра организация на работа и контрол и опазване здравето на децата, както и опазването на сградния фонд на филиалите на детските градини.

Ищцата излага, че е останала без работа след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, поради което ответникът ѝ дължи обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 03.02.2020 г. до 03.08.2020 г. в общ размер от 11 671.68 лева.

Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 369/31.01.2020 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Т.“, и отмяна на същото; за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор учебна дейност“; за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 11 671.68 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 03.02.2020 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като същият е намален на сума в размер на 11 466.96 лева. За разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 11 671.68 лева производството е прекратено поради отказ от иска.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Детска градина № 4 „Т.“, който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Ответникът потвърждава, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради съкращаване на щата. Посочва, че поради констатиран недостиг на средства е проведена среща с представители на КТ „П.“, КНСБ, директора и гл.счетоводител на Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна. На тази среща са обсъдени мерки за преодоляване на бюджетния дефицит и е обяснено, че ищцата е уведомена, че заеманата от нея длъжност ще бъде преструктурирана в друга.

Заявява, че всички присъстващи са подписали протокола от проведената среща, чрез което са изразили съгласието си за извършване на промените. На тази основа е издадена Заповед № 220/12.12.2019 г., с която е утвърдено новото длъжностно разписание, считано от 01.01.2020 г. и Община Варна е уведомена за промените. В новото щатно разписание длъжността на ищцата все още съществува, като с щатното разписание, в сила от 03.02.2020 г. тя е отпаднала, а е включена длъжността „ЗДАД“ – свободна щатна бройка. Заявява, че идеята била ищцата да премине на длъжност „ЗДАД“.

Ответникът потвърждава, че на 02.01.2020 г. до ищцата е отправено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, като поради неспазване срока на предизвестието ѝ е заплатено обезщетение. Предвид изложеното счита, че тя не е ощетена от неспазването на двумесечното предизвестие.

Оспорва ищцата да е предоставила на работодателя данни относно заболяването си при постъпване на работа или по-късно. Посочва, че производствената характеристика е изготвена от служител в Отдел „Човешки ресурси“, а не от директора.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:

По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението. За да се приеме, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено от последния на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, следва да се установи наличието на следните юридически факти: 1) да е извършено реално съкращаване на щата, т. е. съответната трудова функция действително да е премахната; 2) то да е било налице към момента на уволнението; 3) решението за съкращаване на щата да е взето по надлежния ред и от органа, който има право да извършва такива промени; 4) в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност – да проведен подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, въз основа на който да са определени служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Съкращаването на щата съставлява премахване на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на осъществяваните от тях трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността „заместник-директор учебна дейност“ в Детска градина № 4 „Т.“, гр. Варна; че заеманата от ищцата длъжност е реално съкратена, считано от 03.02.2020 г. /т.е. трудовата функция действително е премахната/; че съкращаването на щата е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени; че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед № 369/31.01.2020 г.; че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била член на КТ „П.“, както и че същата страда от онкологично заболяване.

Следователно между страните е безспорно наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнението касаят неспазване на правилата за предварителна закрила, регламентирани в чл.

333, ал. 1, т. 3 и ал. 4 КТ.

Съгласно първата от горепосочените разпоредби в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. В чл. 1, ал. 1 от същата са изброени заболяванията, при наличието на които работникът или служителят се ползва от предварителна закрила при уволнение на посочените в чл.

333, ал. 1 КТ основания, като сред тях попадат онкологичните заболявания.

Изрично в чл. 1, ал. 2 от Наредбата е регламентирано задължението на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. В тази връзка съдебната практика е еднопосочна – в случай че работодателят не е изпълнил това свое задължение, не може да се приеме, че е спазена уредената в закона предварителна закрила /виж напр. Решение № 44 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 4497/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 1339 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 1494/2005 г., II г. о., ГК; Решение № 186 от 17.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2002 г., III г. о./.

Както по-горе бе изложено, между страните не се спори, че ищцата страда от онкологично заболяване. Последното се потвърждава от приложените към исковата молба медицински документи /л. 40-41 и л. 46/. В случая доводите на ответника се основават на твърдения, че не е бил запознат с това обстоятелство, тъй като ищцата не е представила доказателства при постъпването си на работа или в по-късен момент. Същевременно, не се твърди работодателят да е изискал подобна информация преди да извърши уволнението, каквото задължение му вменява чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Неспазването на това задължение води до извод, че не е спазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.

Следва да се отбележи, че нито КТ, нито Наредбата предвиждат задължение на работника или служителя по своя инициатива да уведоми работодателя за това, че страда от заболяване, поставящо го в кръга лица, ползващи се от закрила при уволнение. Поради изложеното възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Наред с изложеното в исковата молба са наведени възражения за незаконосъобразност на уволнението поради нарушаване на чл. 333, ал. 4 КТ, съгласно който когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

Видно от съдържанието на приложения към исковата молба общински колективен трудов договор за сектор „Образование“ /л. 12-23/, в чл. 19, ал. 1 е предвидена предварителна закрила при уволнение на членове на синдикалните организации, страни по договора в случай на прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. В тази хипотеза е предвидено да се изиска предварителното писмено съгласие на съответния синдикален орган. Същото задължение е предвидено и в чл. 10, ал. 3 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование /л. 24-37/.