Решение № 260125 от 12.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260125 гр. Пловдив, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 302/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава

XХІ от НПК.

Образувано е по жалби на подсъдимите П.Й.С., М.Б.С. и Т.С.К. срещу присъда № 748/2009 г. на Окръжен съд – *и във връзка с решение № 83 от 06.07.2020 г. по н. д. № 297/2020 г. на ВКС, ІІІ н. о., по повод решение на ЕСПЧ по делото С. срещу България от 27.02.2020 г. С решението си ВКС е отменил по реда на възобновяването потвърдително решение № 414/17.11.2011 г. по н. д. № 1874/2011 г. по описа на ВКС, І н. о., както и решение № 49/21.04.2011 г. по ВНОХД № 329/2010 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е била потвърдена присъда № 131/15.05.2010 г. по НОХД № 748/2009 г. на Окръжен съд – С.З.. Делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С обжалваната присъда №

131/15.05.2010 г. по НОХД № 748/2009 г. на ОС-С.З., подсъдимият П.Й.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което му е било наложено наказание доживотен затвор. Със същата присъда П.Й.С. е бил признат за невиновен за част от сумата, както и по първоначално повдигнатото му обвинение деянието да е извършено при условията на чл. 29, ал.

1, б. „б“ от НК. С цитирания акт П.С. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание доживотен затвор, като е постановено то да се изтърпи при първоначален специален режим.

С посочената присъда подс.

М.Б.С. е бил признат за виновен да деяние по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е било наложено наказание шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода и е бил оправдан за част от сумата, предмет на обвинението. Със същия съдебен акт С. е признат за виновен и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание от шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със съдебния си акт първият съд е признал за виновен и подс. Т.С.К. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложил наказание осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода. Деецът е бил оправдан за част от сумата от предмета на престъплението. Със същия съдебен акт К. е бил осъден и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание от осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода. С присъдата си СтЗОС се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

В постъпилата пред първия по ред въззивен състав на съда лично от подс. П.С. въззивна жалба, както и в жалбата, изготвена от неговия защитник адв. С. П. се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като при условията на алтернативност се правят искания присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от ОС-*или на прокурора.

В постъпилите жалби на подс. М.Б.С. се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Иска се съдебният акт на първия съд да бъде отменен и подсъдимият С. да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията.

В постъпилата лично подс. Т.С.К. въззивна жалба, както и в жалбата на неговия защитник адв. И. М. се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда, като се прави искане да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд прокурорът моли присъдата по НОХД № 748/2009 г. на Окръжен съд – *да бъде потвърдена. Релевира, че съобразно решението по жалба № 32723 на М.С. до Европейския съд по правата на човека, настоящият съд следва да даде отговор на въпроса има ли упражнявано насилие по отношение на М.С. и ако той е положителен, подобни доказателства не могат да бъдат ползвани за постановяване на присъдата. Намира, че в съдебния акт на първата инстанция не е бил даден отговор на въпроса за насилието при наличието на обективни находки от увреждания по подсъдимия С., които счита за част от действията на органите на полицията, продиктувани от стремежа им да запазят собственото си здраве и живот при данните за извършен много тежък въоръжен грабеж с автомат на голяма сума, с интензивно насилие върху жертвите.

Доводите на П.С. за злепоставяне на тримата подсъдими чрез „полицейска постановка” намира за защитна интерпретация, която не кореспондира с доказателствата по делото. Намира за неоснователни и всички оплаквания за подменени имей-и и манипулирани от полицията телефонни разговори. Обръща внимание на показанията на полицейския служител Я., който подробно е разяснил какви са били мотивите на С. да окаже съдействие, а последният не твърди Я. или А. да са били намесени в насилие. В допълнение сочи, че оплакването за горене на нокти под кожата не е било подкрепено от заключението на експертизата, а установените охлузвания и други травми, които е възможно да се дължат на насилие, може да са били причинени при задържането на С..

По отношение на назначената и изслушана пред настоящия съд техническа експертиза и обяснението за грешката в IMEI-я във връзка с протокола за доброволно предаване, където вместо цифрата „0“ е изписана цифрата „6“, напълно възприема обяснението на експерта за техническа грешка, която не променя обстоятелство, че телефонът, с който е проведен разговорът, е с IMEI с цифрата нула. Също така в случая няма данни за интервенция по техническите средства и при пренасянето на данни на хартиен носител, което е било подчертано в коментираната експертиза.

Релевира доводи за липса на насилие спрямо М.С.. Сочи, че дори и хипотетично да се предположи, че нещо се е случило с него, то не е до степен, в която той се опитва да представи. Това са действия по неговото задържане. Намира за несъстоятелна тезата на С., че защитникът му към онзи момент адв. К.П. бил верен на полицията и му казал: „Нищо не мога да направя за теб, ще подписваме“, защото в последствие е дал отново същите обяснения в присъствието на новия си адвокат. Не намира основание за дискредитиране на показанията на поемните лица Щ. и С. поради познанството на първия от тях с полицейския служител Б., както и поради изложеното от свидетелите, че разкриването на бидона, е станало в тяхно присъствие. адв. Т., в качеството си на повереник на частния обвинител К.П., също моли да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда. Релевира доводи, че въззивната инстанция е провела подробно съдебно следствие, съответстващо на функцията й на „втора първа инстанция“. Намира, че изготвената техническа експертиза е от изключителна важност за оборване тезата на подсъдимите, защото е дала пълни и точни отговори на всички поставени въпроси. Отчита и значението на преразпита на съдебния лекар доц. Р.Д., която по безспорен начин е успяла да обясни, че травматичните увреждания, получени от С., са с нисък интензитет - тоест има две охлузвания по гърба и по ребрата и порязан крак. Твърдяното от него като защитна теза и пред настоящия състав на съда за мъчения и изтезания - горене на нокти, забиване на нож под ноктите, не е било отразено при първоначалния преглед от лекар на С.. Единствено същият е бил с порязан крак и е имал кръв под ноктите. Ноктите му не са били изгорени, нито са били вадени с нож и т. н. Съдебният лекар е бил категоричен, че нараняванията на С. биха могли да се получат и при едно по-грубо задържане на лица за толкова тежко престъпление. Но това, че С. има леки наранявания, причинени със сила с нисък интензитет, не води директно до изтръгване на самопризнания от него със сила.

Същият е задържан в края на месец февруари 2009 г. До приключване на разследването, при предявяване на материалите на 25.08.2009 г., отново е пропуснал да заяви за насилието. Това не е сторил и неговият адвокат. 7 месеца след задържането си прави оплакване за упражнявана срещу него сила в момента на задържането и изтръгване на самопризнания с изключително тежки изтезания от полицията.

По повод преразпита пред настоящия съд на служителите на МВР, които имат отношение към проведената операция - А.А., К.Я., В.Д., Н.Б. и Н.Н. адв. Т. акцентира на обстоятелството, че и петимата са заявили, че спрямо подсъдимия С. не е било употребено насилие, а Н.Н. му е купувал лекарства. Нито един от тях не е бил свидетел на малтретиране или измъкване на самопризнания с насилие, както се твърди от подс. С.. Даже напротив, от показанията на свидетеля Я. е видно, че М.С. се е съгласил, след проведената с него беседа, да съдейства и да ги отведе до заровените пари и скъпоценности, вкл. и патрони, които са се намирали в бидона. Няма как, според тезата на подсъдимите, полицаите да са извършили грабежа или да са си измислили схема, за която навеждат съмнение подсъдимите. Действията по разкриване на бидона са извършени в присъствието на поемни лица, които заявяват, че първо са разравяли сняг, шума и след това са отваряли капак и съответно са броили пари.

Във връзка с всичко изложено моли да се потвърди присъдата на първия съд.

Адвокат Л. в качеството си защитник на подс. П.С. релевира доводи, че липсват доказателства, които да свързват подзащитния му П.С. с извършване на процесното деяние, поради което моли апелативния съд да отмени осъдителната му присъда и да го признае за невинен по обвинението. При условията на алтернативност моли да се измени присъдата на Окръжен съд - * и да се постанови по-лека такава. Релевира, че липсва доказателствена основа за извод, че П.С. е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че единствената следа, от която тръгва следствието с обаждането от мобилен телефон на пострадалия, при все многобройността на експертизите, не дава отговор на въпроса може ли да се осъществи такава връзка, влизала ли е конкретна СИМ-карта в този апарат с ясни и категорични експертни изводи. По отношение на сумата - обект на престъплението, също намира, че не е било доказано по категоричен начин, че такава сума е имало в касата на фирмата. По отношение на нейното намиране счита много от протоколите са непълни - свидетели, които твърдят, че са присъствали не са записани в тях, а в показанията на поемните лица са били констатирани противоречия и те не са присъствали от самото начало на действията под връх Б..

Счита, че задържането и действията на разследващите органи срещу подсъдимия М.С. будят много съмнения, а неговото малтретиране „било доказано с решение на ЕСПЧ“ и извършени тогава процесуално-следствени действия са опорочени. При претърсванията и изземванията в домовете на подсъдимите също не са били намерени доказателства, които да ги свързват с инкриминираното деяние.

В пренията, подс. П.С. изразява съгласие с казаното от служебния си защитник. В допълнение към него релевира, че съгласно решенията на ЕСПЧ например по делата на С. и К. срещу България, в. срещу България и В. срещу България, когато дадено лице е било задържано в добро физическо състояние, а след това те се появяват увреждания, държавата е длъжна да докаже техния произход. Прави и оплакване от липсата на заповед за задържането на М.С.. Това съобразно практиката на ЕСПЧ (например по делото Г. срещу Украйна по жалба № 5844 от 2015 г., параграфи 69 и 73) нарушава правата по чл. 5 § 1 от ЕКПЧ и лишава задържания от основни права като достъпът до адвокат в началните моменти на досъдебното производство, което необратимо е накърнило справедливостта на процеса, както в случая с М.С..