Определение № 246 от 10.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение №605 от 19.05.2025г. по гр.дело №346/2025г. по описа на Окръжен съд-С З, с което производството по делото е прекратено и е повдигнат пред ВКС спор за специална местна подсъдност между ОС-С З и СГС, както и Разпореждане №1095/27.05.2025г. на председателя на Четвърто отделение при Гражданска колегия на Върховен касационен съд, с което на основание чл.122,изр.първо и второ от ГПК преписката е изпратена по компетентност на Апелативен съд-Пловдив.

Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:

Пред Софийски градски съд е образувано гр.дело №1526/2025г. по искова молба вх.№16309/10.02.2025г. от И. Г. Г. от с.Г., о. Г., посредством която е предявен против П ****** иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 80000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.18,ал.1 от НК по образуваното бързо производство №447 ЗМ 150/2018г. по описа на РУ-Г, пр.пр. № ТОГ 879/2018г. по описа на ТО Г при РП-С З, прекратено с Постановление № ТОГ1 879/14.02.2020г. на РП-Г, изменено относно основанието за прекратяване, което да се счита по чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 от НПК, с влязло в сила на 22.07.2020г. Определение №609 от 19.06.2020г. по ЧНД №1013/2020г. по описа на Районен съд-С З. На ответника са връчени чрез ЕПЕП на 27.02.2025г. преписи от исковата молба и приложенията за отговор в едномесечен срок по чл.131,ал.1 от ГПК. Подаден е отговор на исковата молба вх.

№39322/28.03.2025г. Отговорът е подаден един ден след изтичане на срока.

Със същия е заявено възражение за неподсъдност на делото на СГС на основание разпоредбата на чл.119,ал.3 от ГПК и съобразно правилата на чл.7 от ЗОДОВ и искане за изпращане на делото по компетентност на Окръжен съд-С З. Със становище вх.№45072/10.04.2025г. ищецът е изрично е възразил за неспазване на срока за отговор по чл.131,ал.1 от ГПК, съответно на срока по чл.119,ал.4 от ГПК относно съдържащото се в него възражение за неспазване на местната подсъдност. С Определение от 16.04.2025г. съдът е приел, че за подсъдността по чл.7,ал.1 от ЗОДОВ се следи служебно, тъй като нормата е императивна, поради което е без значение, че отговорът на исковата молба е подаден след изтичане на срока, и, тъй като мястото на увреждане е гр.С З, а настоящият адрес на ищеца е в с.Г, находящо се в община С З, е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд-С З.

Пред Окръжен съд-С З е образувано гр.дело №346/2025г., с постановеното по което Определение №605 от 19.05.2025г. съдът е приел, че, поради несвоевременно заявеното от ответника с депозирания след изтичане на срока отговор на исковата молба възражение относно местната подсъдност на спора, същият продължава да бъде местно подсъден на първоначалния първоинстанционен СГС, по които съображения е прекратил производството пред себе си и е повдигнал настоящия спор за подсъдност.

Апелативният съд намира, че по общо правило за спазването на местната подсъдност при предявяване на иска съдът не следи служебно, а единствено по възражение на ответника, направено най-късно в срока за отговор на исковата молба, съгласно чл.119,ал.4 от ГПК. Само в изрично предвидените от закона случаи съдът следи и служебно за спазване на местната подсъдност, каквито са посочените в чл.119,ал.2 и ал.3 от ГПК хипотези съответно по чл.109, чл.108,ал.2, чл.113 и чл.115,ал.2 от ГПК.

2

Общата местна подсъдност на гражданските дела е предвидена в чл.105 от ГПК по постоянния адрес или седалището на ответника, спрямо която всяка друга различна подсъдност, предвидена в ГПК или в друг закон, е специална.

За исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, какъвто в случая е предявен, разпоредбата на чл.7,ал.1 от ЗОДОВ предвижда специална изборна местна подсъдност по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения в полза на ищеца, за чието спазване съдът не следи служебно, предвид липсата на специално правило в тази насока в ЗОДОВ, каквото е предвидено само за хипотезата на чл.7,ал.2 от същия при предявяване на иска пред съда, който е ответник по него. За посочените искове е приложима и специалната подсъдност по чл.108,ал.2 от ГПК, предвидена в интерес на ответника – държавата или държавни учреждения включително поделения и клонове на последните, пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора, и за нея, съгласно чл.119,ал.3 от ГПК, съдът следи и служебно. Подсъдността по чл.7,ал.1 от ЗОДОВ е специална по отношение на тази по чл.108,ал.2 от ГПК, тъй като цели осигуряване на ефективен достъп на увредения до правосъдие спрямо Държавата, от действията и бездействията на чиито органи е претърпял вреди. Когато, обаче, ищецът не се е възползвал от така предоставената му привилегия на подсъдността, а е предявил иска си по правилото на общата подсъдност по чл.105 от ГПК пред съда по седалището на ответника, съдът следва да приложи специалната подсъдност по чл.108,ал.2 от ГПК, която в този случай не е дерогирана от подсъдността по чл.7,ал.1 от ЗОДОВ и за спазването на която следи служебно. Настоящият случай е именно такъв. Настоящият адрес на ищеца е в с.Г., о. Г., на територията на която е и мястото на увреждането вследствие повдигнатото от РП-Г обвинение по прекратеното с нейно постановление, изменено от Районен съд-С З, наказателно производство, което обосновава специална местна подсъдност на Окръжен съд-С З по чл.7,ал.1 от ЗОДОВ. Искът, обаче, е предявен пред СГС, където се намира седалището на ответника по чл.105 от ГПК. При това положение, независимо от липсата на своевременно наведено от ответника възражение за неспазване на местната подсъдност, доколкото отговорът на исковата молба, с която е заявено, е подаден след изтичане на срока по чл.131,ал.1 във връзка с чл.119,ал.4 от ГПК, сезираният съд служебно, съгласно чл.119,ал.3 от ГПК, може да приложи специалната местна подсъдност по чл.108,ал.2 от ГПК и да изпрати делото на съда по 3 местовъзникване на спорното правоотношение, основаващо се на водено спрямо ищеца и прекратено с постановление на Районна прокуратура-Г, изменено относно основанието за прекратяване от Районен съд-С З, наказателно производство, както в случая е сторил СГС, изпращайки делото по подсъдност на Окръжен съд-С З, който именно по изложените съображения е компетентният да разгледа спора.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявеният с искова молба вх.

№16309/10.02.2025г. от И. Г. Г. от с.Г., о. Г., против П ****** иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 80000лв. за претърпени неимуществени вреди, по която първоначално е било образувано гр.дело №1526/2025г. по описа на СГС, е Окръжен съд-С З.

ДА се изпрати делото на Окръжен съд-С З.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4