Решение № 160 от 23.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Разлог, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240100311 по описа за 2024 година

Производството e образувано по ИМ, депозирана от „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.

„Д.П.Д.”№25, офис-сграда „Л.”, е.2, о.4, представлявано от Ю.Х.Ю., ч/з пълномощника М.Г.

- юрк., против К.А.С., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“№22.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 368.32 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 26.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем №* от 10.02.2022 г., договорна лихва от 14.54 лв. за периода от 25.03.2022 г. до 09.06.2022 г. и обезщетение за забава от 228.80 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 26.01.2024 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В СЗ, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.

Ответникът представя в законния едномесечен срок писмен отговор на ИМ, с който твърди че не дължи претендираната сума, поради погасяването й.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №87/2024 г. по описа на Рг.РС, в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №37 от 26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 368.32 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 26.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем №* от 10.02.2022 г., договорна лихва от 14.54 лв. за периода от 25.03.2022 г. до 09.06.2022 г. и обезщетение за забава от 228.80 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 26.01.2024 г.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 05.02.2024 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя ищец, че в едномесечен срок, считано от датата на получаване на препис от разпореждането на съда, да предяви иск за установяване на вземането си.

1

На 15.03.2024 г. заявителят по ч. гр. д. №87/2024 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на Договор за паричен заем №* от 10.02.2022 г., се установява, че на 10.02.2022 г. м/у „С.К.“ООД и К.С., ЕГН*, е сключен договор, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем от 600.00 лева. Заемополучателят се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва от 47.44 лева. Така ответникът се е задължил да върне сумата от 647.44 лв. при заплащане на 17 равни седмични погасителни вноски – първите две по 4.67 лева, а останалите 15 вноски по 42.54 лева. Към договора е приложен погасителен план, от който е видно, че последната погасителна вноска е с дата 09.06.2022 г.

При забава в заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя законна лихва за забава. По този начин на длъжника-ответник е начислена лихва за забава за периода от 26.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 26.01.2024 г. от 228.80 лв.

Н а 14.06.202 3 г. „С.к.“ООД, ЕИК*, цедирал с писмен договор всички свои неплатени вземания по договори за заем, посочени в приложение №1 към договора на „АСВ”ЕАД, сред които е и вземане с/у К.А.С., ЕГН*.

Други доказателства в подкрепа на правните твърдения, исканията и възраженията не се сочат от страните.

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за паричен заем №* от 10.02.2022 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, с/у която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество се явява частично основателен, поради следните съображения:

В настоящия случай съдът счита, че кредиторът доказа по един несъмнен и категоричен начин своето вземане с/у ответника. Безспорно е обстоятелството, че е налице валидно сключен м/у ответника и третото лице „С.к.”ООД формален договор за заем, по който заемодателят е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размерът и основанието на всяко от паричните задължения, включени в прехвърленото вземане; наличието на валиден договор за прехвърляне на посоченото в издадената заповед по чл.410 от ГПК, вземане със страни - ищеца и „С.к."ООД и извършеното по реда на чл.99 от ЗЗД, уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Наличието на договора за цесия от 14.06.2023 г., в обхвата на който е включено и процесното вземане, на който ищецът основава твърденията си, се установява от представените в хода на исковото производство и предхождащото го заповедно производство писмени доказателства (договор и приложение към него).

В настоящия случай съдът счита, че кредиторът доказа своето вземане с/у ответника.

Безспорно е обстоятелството, че м/у страните е възникнало облигационно отношение по сключения договор за заем №* от 10.02.2022 г. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие м/у страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право обаче принадлежи само за изправната страна по договора. Тъй като в случая ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или даването на сумата със задължението ответника да я върне. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора - да върне предоставения му заем, 2 ведно с надбавките и в сроковете уговорени в договора, респективно наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.

Съгласно договор за заем №* от 10.02.2022 г., същият влиза в сила с неговото подписването от кредитора и кредитополучателя. Видно от договора ищецът и ответникът са положили подписи в графата „Заемодател” и „Заемател”, както и са изписали ръкописно имената си, т.е. същият е влязъл в сила на 10.02.2022 г.

При това положение съдът приема, че договорът установява възникнали задължения на заемателя /ответника/ по предоставения паричен заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на заемодателя /ищец/ - предаването на паричния заем на заемателя /ответника/. Ангажираните в тази насока писмени доказателства са безспорни, за да се приеме, че може да се иска изпълнение на насрещното задължение - връщане на заема по регламентиран в договора начин. С ИМ ищецът заявява, че ответникът К.А.С. не е плащал погасителна вноска по договора за паричен заем. Въпреки това заемодателят не е предприел действия за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.

По делото е представен и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023 г., с който „С.к.“ООД, в качеството на цедент, е прехвърлил на „АСВ”ООД, ЕИК*, в качеството на цесионер, необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени с ФЛ, описани в Приложение №1, неразделна част от този договор. Това приложение представлява списък с вземания от поименно посочени ФЛ, ЕГН на същите, № на кредита, актуалния дълг на вземането и представлява неразделна част от договора. В това приложение е записан ответникът К.А.С. с актуален дълг от 678.07 лв.

В настоящия случай вземането е станало изискуемо в резултат на изтичането на срока на действие на договора за заем №* от 10.02.2022 г., поради което не намира приложение т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. Съгласно цитираната съд- практика, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на 2 предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което като хипотеза в настоящия случай не е налице. За пълнота на изложението, според съда следва да се отбележи, че процесното парично вземане представляващо главница, като сбор от неизплатените месечни вноски е изискуемо поради настъпване на падежната дата и на последната вноска съгласно погасителния план, уговорен от страните (09.06.2022 г.), която изискуемост е настъпила преди депозиране на заявлението (26.01.2024 г.), въз основа на което е образувано заповедното производство.

Съдът приема, че цедентът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.99 ,ал.3 от ЗЗД и е уведомил ответника в качеството си на длъжник на „С.к.“ООД и „АСВ”АД, за прехвърляне на вземането. Същото е осъществено в хода на стартиралото исково производство м/у новия кредитор и длъжника – Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС, по т. д. №12/2009 г., II т. о.

Предвид изложените по-горе съображения, искът като доказан и основателен следва да се уважи като се признае съществуването на паричното вземане на „АСВ”ЕАД, против ответника К.А.С. по заповедта за изпълнение за сумата от 368.32 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 26.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем №* от 10.02.2022 г., договорна лихва от 14.54 лв. за периода от 25.03.2022 г. до 09.06.2022 г. и обезщетение за забава от 228.80 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 26.01.2024 г.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са общо от 250.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.С., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“№22, дължи на „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б..„Д.П.Д.”№25, офис-сграда „Л.” е.2, о.4, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 368.32 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 26.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по Договор за паричен заем №* от 10.02.2022 г., договорна лихва от 14.54 лв. за периода от 25.03.2022 г. до 09.06.2022 г. и обезщетение за забава от 228.80 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 26.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №37 от 26.01.2024 г. по ч. гр. д. №87/2024 г. на РС-Рг.

ОСЪЖДА К.А.С., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“№22, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Д.П.Д.”№25, офис-сграда „Л.”, е.2, о.4, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 250.00 лв. – разноски, включваща разноски в заповедното и исковото производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4